Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (81)

Глава 80

Монте Карло.

Лев Оренщайн бе свикнал с ролята на висококвалифицирана охрана, но не и с тази на детектива. Когато обаче научи коя е жертвата на изнудването, се съгласи да свърши работата. Богати и влиятелни мъже като Еди Йохансен, които трябваше да защитават семействата си, бяха точно типът клиенти, с които беше свикнал. Не се беше срещал с Еди, но и нямаше нужда. Мак му бе разказал историята с всички необходими подробности и му бе предал кафявия плик със снимките и оригиналната бележка.

Висок, слаб и източен като камшик, с рамене на полузащитник от американския футбол, с корем само мускули и никаква тлъстина, с гола глава и черни авиаторски очила на носа, облечен в памучна риза на цветя, Лев бе мъж, когото не можеше да не забележиш. Бе обучен в израелското разузнаване и беше най-добрият в професията, както биха потвърдили и всички негови клиенти, ако не се налагаше да пазят самоличността си в тайна.

Сега Лев се беше дегизирал в униформата на сервитьор — черни панталони, бяло сако, бяла риза, черна папийонка. Следеше Кити Рат от два дни — тоест, откакто Мак бе заминал за Индия. За него това бе досадна рутинна работа. Тя излизаше от малкия апартамент около четири следобед, отиваше с колата до кафе-бара в една задна уличка на Кан, където храната бе евтина. Не бързаше да изяде бургера си, който винаги поръчваше и го държеше с две ръце — точно така, както показват в телевизионните реклами. Само че тази жена се преструваше, че е дама, и би трябвало да има подобри обноски. Лев бе стигнал до извода, че Кити издаваше истинската си същност тогава, когато смяташе, че никой не я вижда.

А коя бе тя, не бе никак трудно да се открие. Лев знаеше всичко за миналото й и за „любовника“ й, за когото много се съмняваше, че всъщност е такъв. Джими беше воайор и се задоволяваше да наблюдава как Кити прави секс с други мъже в разни сексклубове. Или с други жени — Кити не беше придирчива.

Лев обаче бе отвратен от гледката. Кити и Джими бяха част от този низък и долен свят, но всеки от тях се забавляваше тук по свой собствен начин. Макар че това се струваше отвратително на Лев, то не бе незаконно. Но другите заниманията на Кити бяха в противоречие със закона.

Беше забелязал, че Кити се навърта из баровете по крайбрежието, че се цели в луксозните хотели, където отсядат богатите. Тя не можеше да има голям късмет, тъй като курортът бе пълен с млади, привлекателни и достъпни рускини. Повечето й клиенти узнаваха за нея от обявите й във вестниците… „Секси червенокоса рускиня е готова за вашите желания…“ Такива неща.

Лев я бе проследил до различни хотели от типа на онези анонимните, където бизнесмените от средната класа водеха любовниците си. Два пъти в един хотел в един и същи следобед с различни партньори и три пъти в друг.

Кити очевидно не знаеше, че камерата я улавя и записва всеки път, когато влезеше във фоайето на тези хотели в ръка с малката чанта. Не знаеше, че камерата записва как влиза в асансьора, как върви по коридора, оглежда номерата на стаите, спира пред вратата и почуква, после влиза. Час или два по-късно камерата отново я улавяше, но този път как излиза от стаята, качва се в асансьора, прекосява фоайето и излиза на паркинга. Хотелските камери записваха влизането и излизането на Кити, но Лев имаше нужда от повече от това. Искаше доказателства на собствената си камера. Вече имаше сметките от румсървиса и сведенията на сервитьорите, че са виждали обувките й, захвърлени до леглото, докато тя е в банята. Сервитьорите от румсървиса бяха наблюдателни, запомняха всичко.

Тази вечер Лев беше подкупил сервитьора и се бе облякъл в бяло сако в очакване да бъде повикан. Имаше късмет. Поръчаха сандвич с пастърма, бира „Хайнекен“ и „Ред Бул“.

След десет минути Лев вече чукаше на вратата. Мъжът, който му отвори, беше по къси панталони и тюркоазна риза. Беше възрастен и Лев си помисли, че изглежда уморен.

— Оставете подноса тук — каза и премести малката чанта на Кити от масичката за кафе.

Остави подноса и подаде на мъжа сметката, после застана зад него, извади малката си камера и тихо започна да снима малката чанта и съдържанието й, разхвърляното легло, обувките „Луботен“ там, където ги бе захвърлила. Чуваше я да се движи в банята. Очевидно се криеше и докато мъжът се опитваше да оспори неразумно високата и очевидно сгрешена сметка, Лев се плъзна безшумно до открехната врата и я улови ясно в кадър, докато тя се преобличаше, оглеждайки се в огледалото. Снимката щеше да стане наистина добра.

Лев бе отново до мъжа още преди той да е разбрал какво става.

— Съжалявам за сметката, сър — каза. — Веднага ще се погрижа.

Затвори вратата след себе си, доволен. Добре де, не бе кой знае какво, но сега разполагаше с доказателство, че Кити Рат е още и проститутка. Лев искаше да събере всички възможни доказателства, ако заради изнудването се стигнеше до съд. Нямаше предвид Еди Йохансен. Лев се бе погрижил за това. Името на Еди никога нямаше да бъде споменато във връзка с изнудване. Но което бе по-важно, бе успял да проследи двама нещастници, забъркали се с Кити.

Върна се на етажа, благодари на сервитьора, даде му малко пари и се спусна по задните стълби като избегна охранителните камери. Имаше всичко, от което се нуждаеше. Този случай щеше да приключи много бързо.