Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (82)

Глава 81

В Монте Карло бе особено приятно на слънчевата светлина на късния следобед, дърветата хвърляха сенки по тротоарите, започваха да включват осветлението в кафе-баровете и бутиците, лекият ветрец галеше, а Мак и Съни вървяха ръка за ръка (Съни изпитваше болка при мисълта, че някога би могла да пусне ръката на Мак, и реши никога да не го прави) покрай пристанището, възхищаваха се на големите яхти, хвърлили котва до кея, както и на огромните, закотвени по-навътре в морето. А зад тяхната линия се виждаха презокеанските кораби.

— Лодките стигат чак до безкрая — каза тя и изравни крачка с неговата.

— Град, построен върху плавателни съдове — съгласи се той. — Бъдещата Венеция.

— На мен ми харесва — каза Съни.

— На мен също.

Тук бе по-хладно. Двамата се обърнаха и закрачиха към хотела. Имаха уговорена среща с Рон в бара. И с Лев. И още с Али, Пру и Еди, които щяха да пристигнат всяка минута. Съни нямаше търпение да ги види. И своята чихуахуа, разбира се.

— Пират също ми липсва — каза.

Мак нададе стон.

— Дори не ми говори за това. Не мога да го понеса. — Обожаваше кучето си. Дългогодишният му помощник Роди се грижеше за него в къщата му в Малибу. Пират беше в сигурни ръце.

Портиерът вече ги познаваше, усмихна им се и ги поздрави, когато влязоха във фоайето.

Съни си спомни своята първа нощ тук. Нощта на Коледа, когато се чувстваше толкова самотна и бе срещнала Маха и Кити Рат. Вече я бяха осведомили за заниманията на Кити и за изнудването. Когато се замислеше за това, буквално се задушаваше от гняв и отвращение. Бедният мил Еди никога нямаше да срещне тази зла жена, ако не беше тя… И вижте сега в какво положение се намираше. Маха веднага бе прозряла същността на Кити; още при първия поглед бе видяла покварата в нея и злото, изписано на усмихнатото й лице.

Рон вече беше там, седеше на една от масите, подпрял патериците си на стола.

— Тъкмо проверявах как се справя конкуренцията — каза с усмивка и посочи чашата червено вино пред себе си. — Но къде, по дяволите, е съпругата ми?

— Лети с някоя от самолетните компании — усмихна се Мак. — Обикновено се получава така, Рон. Когато не летиш с частен самолет, закъсняваш. Просто си забравил, това е.

— Ха! — Рон знаеше, че това е вярно, но нямаше търпение да прегърне любимата жена. — Ето го и Лев Оренщайн — каза, забелязал мъжа с ризата на цветя и тесните дънки, когото никой не можеше да пропусне. Рон погледна Мак. — Няма ли да разговаряме с него?

— Да почакаме и да видим. — Мак седна и поръча „Космополитън“ за Съни и водка „Грей гуус“, добре изстудена. И бутилка розе — виното, в което Съни се бе влюбила миналото лято в Сен Тропе. Погледите им бяха приковани в Лев, който се бе подпрял с лакът на бара, пръстите на дясната му ръка бяха небрежно поставени на колана, краката му бяха удобно кръстосани. Той беше спокоен, хладнокръвен дори.

— Ето, идват и питиетата ни — каза Мак и премести малката чанта на Съни, имитация на змийска кожа, за да може сервитьорът да остави чашите на масата.

— Е — каза Рон, като ги изгледа подред. Двамата бяха дяволски щастливи. — Е — повтори. — Трябва да призная, че имаше моменти, когато мислех, че няма да имам късмета да ви видя отново заедно. Първо, когато Съни избяга, а после, когато едва не я убиха.

Тя потрепери.

— Не ми напомняй. — Коктейлът й бе леденостуден, превъзходен. А тя обожаваше това розово дамско питие.

— Лев беше прав — каза Мак с поглед, прикован във входа. — Ето я, идва.

Появи се Кити Рат в нейната синьо-бяла и прилепнала към тялото рокля, чиито поли се развяваха така, че да се виждат бедрата й. Тя подтичваше с прибрани колене към бара. Погледът й веднага беше привлечен от Лев, първия наистина привлекателен мъж, който бе виждала от векове. И беше сам. Съвършено. Без да се огледа дори, тя се настани на високото столче до него.

— Чаша червено вино — каза на среброкосия барман, който никога не я поглеждаше. Не го направи и сега, просто напълни чашата и я побутна към нея. Тя въздъхна и се усмихна срамежливо на Лев, с наведена брадичка, вдигнала кокетно очи към него, грозните й зъби проблеснаха.

— По-рано, когато жена си поръчаше питие, винаги й предлагаха купичка ядки, маслини или дребни сладки. А сега… — Тя сви рамене и го погледна умолително, кръстоса крака и остави полите да паднат встрани и да оголят бедрата й. — Нищо.

Лев говореше по мобилния си телефон, но сега го затвори. Извика бармана и поръча маслини. Когато пристигнаха, бутна купичката към Кити.

— Като при последната ти вечеря — каза, без да се усмихне.

Озадачена, тя лапна маслината и отпи от виното. Не беше първата й чаша за деня; изпиваше поне бутилка и половина, може би дори две, всяка вечер, а освен това пиеше вино и на обяд.

— Последната вечеря? Какво искаш да кажеш? Не, не ми казвай, нека позная. — Тя повдигна вежди и му се усмихна широко. — Чудиш се къде да ме заведеш на вечеря, нали? Мога да ти препоръчам някои наистина добри заведения. Наистина добри.

— Можеш ли? Мислех, че може би ще ме поканиш в дома си и ще ми приготвиш храна. Чух, че кюфтенцата ти са превъзходни.

Кити смръщи вежди. Какво ли искаше да каже? Кюфтенца? Какво ли знаеше? Огледа се, видя Съни и Мак… О, мили боже…

— Съни! — извика и слезе от столчето. — О, Съни, мила, толкова се радвам да те видя. Къде беше?

Канеше се да изтича при нея, но при вратата настана раздвижване. Обърна глава нататък. Трима въоръжени полицаи стояха на прага и я гледаха. А зад тях беше Еди Йохансен с Пру и Али Рей, която държеше малкото кученце на Съни.

— Али, Пру! — извика тя, без да обърне внимание на ченгетата.

Али обърна глава. А Пру, която Кити и бездруго мразеше, се върна във фоайето. Еди я последва.

— Еди! — извика тя. Но той бе изчезнал от погледа й. Той щеше да е в ръцете й по-късно, щеше да отиде в стаята му и… Щеше да му отправи всички възможни закани.

Погледна отново Съни, забеляза, че тя я гледа студено в отговор. Видя ченгетата да идват към нея и се обърна към Лев.

— Какво става? — извика и стисна ръката му.

— Ще те арестуват, Кити — отговори той спокойно. — По-добре да се оставиш в ръцете им, защото не искаме сцена, нали?

Да я арестуват? Но ченгетата вече я бяха обградили; бяха я хванали в капан, тъй като от едната й страна беше барът; единият постави длан на ръката й.

— Кити Рат — каза на френски, — арестувана си за изнудване, проституция, наркотици и даването на забранени вещества на непознати, което, както знаеш, е федерално престъпление.

Кюфтенцата й бяха федерално престъпление? Кити избухна в смях и избута дланта от ръката си. Погледна полицая в очите, след това — Съни и Мак. И накрая впи поглед в студените тъмни очи на Лев Оренщайн.

— Копеле! — извика. — Ти, копеле! — А после започна неистово да крещи.

„Представлението си го бива“, помисли си Съни, ужасена, като гледаше как ченгетата отвеждат Кити. Тази жена най-после щеше да си получи заслуженото — щеше да лежи дълги години в затвора.

Разтърсени, Али и Пру се върнаха в бара с Еди.

— Кучка! — каза Али и потрепери.

Пру погледна Еди и се усмихна. Те двамата знаеха, че тя имаше по-точна дума за Кити.

Всички се прегърнаха и целунаха, а Тесоро се отпусна блажено в ръцете на Съни, а после бързо проточи вратле и ухапа Мак по ръката. Като че ли никога не се бяха разделяли. Животът отново бе нормален. Седяха в бара в Монте Карло, където бе започнало всичко това, пиеха розе и празнуваха.

 

 

Откъм входа долетя тропането на високи токчета и като очакваше още конфликти, Съни обърна глава.

Влезе млада жена, онази в бялата сатенена рокля, с жасмин в русата коса и диамантена брошка във формата на кръст. Носеше малък букет лилии.

Булката. Съни повдигна вежди и побутна с лакът Али и Пру. Мъжете, разбира се, вече я бяха забелязали.

Булката отиде, като непрекъснато тракаше с токчетата си, до бара, настани се на едно от високите столчета, остави букетчето лилии и каза:

— Мартини, s’il vous plait, monsieur.

Среброкосият барман приготви коктейла, разбърка го, напълни чашата и я постави пред нея. Булката я пресуши на една глътка.

— Исусе! — възкликна Пру, като че ли уплашена.

Погледът на бармана срещна този на Съни и тя повдигна въпросително вежди. Той се усмихна. Неочаквано чуха звуци от тромпети откъм фоайето, от дрънкането на струните на китари, пеене… И ставаха все по-високи с приближаването си.

Появи се мексикански оркестър — като онези, с които Съни бе израснала заради баща си мексиканец и ранчото, в което работеха предимно латиноамериканци.

Песента беше „Гуадалахара“. Музикантите се приближиха до булката, която се олюля на столчето, но продължи да седи, ококорила очи. Тромпетите бяха толкова шумни, че можеха да вдигнат покрива, и булката покри ушите си с длани, смееща се на глас.

— Тя се смее — каза Съни на Али.

Музикантите се разделиха. Обърнаха се с лице към входа в мига, когато на прага застана млад мексиканец с толкова мургава кожа, колкото бяла беше тази на булката. Остана там така за миг, после протегна ръце и я погледна през делящото ги пространство. Затрогващо.

Всички сдържаха дъха си, когато той закрачи бавно към нея. Музикантите отново се разделиха, когато наближи. Булката продължаваше да седи, без да откъсва поглед от него. Сега той стоеше пред нея. Погледите им бяха приковани един в друг.

След това тя се плъзна на пода, приглади късата пола на роклята си, взе букетчето лилии и го погледна.

— Готова съм — каза с лъчезарна усмивка. Музикантите засвириха гръмогласно, младият мъж я хвана за ръката и всички те излязоха със смях в нощта.

— О, мили боже — възкликна Али. — Видя ли това?

— Разбира се. Всички видяхме. — Пру бе намерила отнякъде хартиена кърпичка и попиваше сълзите си. — Не е ли най-красивото нещо на света, което сте виждали?

— Трябваше да я видиш преди това — каза Съни, спомнила си предишните посещения на булката в бара.

Мак я погледна. И я хвана за ръката.

— Предлагам да пием за булката и за щастливия край — каза и стисна ръката на любимата жена. Точно така и направиха.