Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (34)

Глава 33

В десет и трийсет същата сутрин Съни най-после провери дали има съобщения в блекберито й. Имаше. От Мак, разбира се. Беше й се обаждал два пъти от осем и трийсет.

В първото съобщение казваше: „Обичам те. Моля те, обади ми се“. А във второто: „Обичам те. Моля те, омъжи се за мен“.

В гласа му се долавяше студена увереност и Съни не можеше да реши дали е уверен в своята любов към нея, или в нейната любов към него. Или просто е уверен, че ще се върне при него и ще се хвърли в прегръдките му. Което, напомни си, бе направила предната вечер.

Имаше и трето съобщение. От Али. „Как си тази сутрин, мис самотна, изоставила приятеля си, невярна жено? Надявам се, че си готова за обиколка по магазините? Нали винаги се твърди, че купуването на обувки може да реши всичките проблеми и мъки на жената? Лично аз винаги съм се питала кои са тези, дето твърдят подобни глупави неща, но днес ще им се доверя и ще се погрижа за теб и Пру. Помниш ли Пру? Е, след като я срещнеш, вече няма да можеш да я забравиш — нещо, върху което трябва да поработя. Ще се срещнем на терасата в единайсет часа. Ще уредя да ни чака кола. И недей, повтарям, недей да се криеш зад воал от сълзи, Съни Алварес. Не ме разочаровай. Спомни си. Знам за другия мъж, така че по-добре ела. Ще се видим в единайсет“.

Обиколката на магазините бе последното, което Съни искаше, но щеше да позволи на Али да се погрижи за нея така, както смяташе за добре. Щеше да отиде.

Донесоха й два сутрешни вестника, каничка кафе и кошничка кроасани в стаята, но тя вече бе закусила в малкия кафе-бар в страничната уличка под разбиращия поглед на сервитьора. Настани се на дивана до отворения прозорец с вестниците и докато слънчевата топлина галеше гърба й, започна да преглежда заглавията. Бяха на френски, но не можеше да сбърка думите, еднакви за двата езика: „убийство“ и „мъртва“. Имаше и сватбена снимка на привлекателна тъмнокоса млада жена, щастлива до младоженеца, както и снимка на бебе.

Взе английския всекидневник, брой на „Интернешънъл Хералд Трибюн“, и прочете, че е била застреляна млада жена, продавачка в известен и много скъп бижутериен магазин. Убийство, демонстриращо „изненадващо безразличие“, пишеше в статията. Тъй като персоналът на бижутерията изпълнил заповедите на обирджийките, нямало абсолютно никаква нужда да убиват майката на едва проходило дете, която работела, за да си изкарва прехраната. „Защо?“, бе въпросът, който измъчваше всички. Но като че ли никой не разполагаше с отговор.

Съни си спомни сцената на престъплението, залята от ярка бяла халогенна светлина, хеликоптерите и дългата ивица мрак, проточила се от морето до планините, както и воя на безброй полицейски сирени. Бе убита млада невинна жена, а тя мислеше единствено за себе си и за Мак и за непрекъснато отлаганата им женитба. И за Еди като за свой бъдещ любовник.

Не произнесе на глас името на Еди, макар да бе сама в стаята си. Той не бе оставил съобщение на телефона й и не се беше обадил. Съни не можеше да го обвинява. Тя го бе поставила в неловко положение на обществено място — бе тръгнала с Мак, без дори да му се извини или да му каже, че ще му се обади по-късно.

Но щеше ли да го направи, ако лекомислено му беше обещала? Дали би му се обадила сега? Побърза да се преоблече и да се приготви за обиколката по магазините с Али. Със сигурност нямаше да се обади на никого. В момента в главата й имаше мисли единствено за обувки.

Телефонът започна да звъни. Погледна името и въздъхна. Кити Рат. Последният човек, от когото имаше нужда. Но после с чувство за вина си спомни, че тя бе облекчила самотата й в коледния ден, когато изпитваше отчаяна нужда да поговори с някого. Тя беше мила жена, но… Али май беше казала, че е флиртувала с Еди?

Телефонът спря да звъни, после отново започна. Съни отново въздъхна и отговори.

— О, Съни… — Кити винаги звучеше така, сякаш не й достига дъх или като че ли сте прекъснали някакво особено дяволито занимание. — Седя тук, на терасата на хотела, и мисля за теб. Пия кафе. Не искаш ли да дойдеш при мен? Реших, че може би искаш да поговориш с някого след снощната вечер.

Съни си спомни, че Кити бе играла ролята на нейна приятелка и преди. Тя умееше да изслушва и винаги гореше от нетърпение да помогне, както например с разходката по магазините или обяда в женска компания. И, в известен смисъл, беше успяла. Както и когато се бе опитала да помогне на Еди, след като бе така унижен на обществено място. Освен това, Съни искаше да знае какво й е казал Еди.

Както и да е, беше й длъжница. Каза:

— Само за половин час. После ще отида на покупки.

— О! — възкликна Кити отново с нотка на разочарование в гласа. — С Али Рей, предполагам? Щастлива си, че имаш толкова добра приятелка. Добре, аз съм тук и те чакам, скъпа Съни. И ще ти разкажа всичко за Еди.

Кити винаги знаеше как да примами в капана.