Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (99)

XL

— Как се чувстваш?

Тънкият глас на Марк Салинджър отекна в ушите на Ани, докато забавените движения на техниците лишаваха пред полузатворените й очи.

— Имаш ли болки?

Поклати глава.

— Добре съм. Благодаря за вниманието.

Потупа я по рамото. Нежността на жеста прикри неговата загриженост за подготовката, кипяща зад гърба му. Беше готов да изджавка кратките си разпореждания към артистите, защото усети, че ще успее да завърши днес сцената с връщането от болницата, а трудностите по възстановяването на условията, за снимане му бяха до болка познати.

Бебето, истински разбойник, се беше успокоило в ръцете на майка си и бе участвало в четири дубъла с Ани. Но Деймън още се колебаеше за репликите й и я беше накарал да опита три различни варианта, като непрекъснато поглеждаше часовника си. Най-сетне отиде да види защо се бави Марго.

Ани затвори очи, облегна се на инвалидния стол и се заслуша в консултациите на Марк с Дънк Уърт относно осветлението на следващата сцена.

Беше излъгала, че е добре. Гръбнакът и ханшът силно я боляха. Но знаеше, че разполага с достатъчно сили да завърши снимачния ден.

Тя беше в ноктите на Дейзи — непознато същество, което я тласкаше напред към нужди и импулси, които не разбираше и от които не можеше да избяга. Само ги играеше пред камерата.

Това усилие я изтощаваше и същевременно я зареждаше с невидими вълни на енергия, сякаш „Плодовитата луна“ бе дяволски дух, твърдо решен да я изцеди, преди да я захвърли като ненужен парцал.

Дори сега изпитваше пулсирането на всепоглъщащо вътрешно напрежение — сила, готова да я изхвърли от стола за следващата сцена.

Но сега я смути Деймън, застанал пред нея с разтревожено изражение.

— Знаеш ли — каза той, като се наведе към нея, — Марго е заминала.

Ани го погледна тревожно.

— Какво се е случило?

Подаде й сгъната бележка.

— Някой от близките й в Айова е болен. — Поклати глава. — Пише, че ще се обади.

— Не се тревожи, Деймън. — Взе ръката му. — Ще получим вест от нея. Нищо няма да й се случи.

Но видът му беше неспокоен. Всъщност никога не беше го виждала толкова угрижен. И толкова остарял.