Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (9)

IX

Ню Йорк

11 април

На следващата сутрин, след като се раздели с Тони, Кристин отново бе в малкия си апартамент, недалеч от западната част на Сентрал парк.

Събуди се рано и започна сутрешните си занимания, които бележеха всеки неин ден — рутина, която нито сутеньор, нито клиент, нито външно събитие можеха да променят.

Поигра малко бърза и натоварваща аеробика и задържа пулса си два пъти по-бърз от нормалното в продължение на петнайсет минути. Внимателно направи упражнения за врата, гърба, ръцете и пръстите си и клекна над сто пъти без никакво усилие. Въпреки че изглеждаше тънка и крехка, беше извънредно силна и възнамеряваше да остане такава.

Свърши с упражненията, седна по турски на килима и медитира двайсет минути, като броеше вдишванията си. Този процес пречистваше ума й в началото на всеки ден. Не се занимаваше с мантра и презираше модните пристрастия към мистицизма. Но бе разбрала, че дисциплинираното насочване на мислите в определена насока чрез силата на волята е едновременно успокояващо и ободряващо.

Когато отвори очи, дишането й бе леко, а кожата — хладна. Без да става, започна да обмисля предстоящия ден. Имаше срещи с богати клиенти на обяд и на вечеря, както и кратък следобеден сеанс с един президент на банка и член на Контролен съвет, който я смяташе за своя официална любовница. Тази вечер нямаше да има време за младия директор на фирма, когото изпробваше.

Нямаше да се вижда с Тони няколко дни. И без това не се нуждаеше от присъствието и закрилата му. Дългият опит я бе научил сама да предвижда проблемите, които биха могли да възникнат с всеки от любовниците й, и да взема своевременни мерки да ги предотврати.

По време на всички сложни етапи на улавянето на въдицата на клиент, за да го направи зависим от себе си и дори да се влюби в нея, като същевременно го накара да се раздели с възможно по-голяма част от парите си, Кристин не губеше хладнокръвието и вродената си проницателност на психолог. Беше ненадмината в занаята и го практикуваше с чувство на отговорност.

Имаше редовни клиенти в много градове и правеше обиколките си по маршрут, който се променяше в зависимост от сезона. Всички клиенти бяха зависими от нея и тя засилваше тази зависимост, като ставаше все по-трудно достъпна и скъпа.

Неколкоседмичният й престой в Ню Йорк приличаше на щедра доза наркотик за зажаднели наркомани. Около двайсет и пет от най-богатите мъже в центъра на големия град очакваха на нокти меката кожа и нежния й глас.

Положението в Бостън, Чикаго, Атланта, Филаделфия, Болтимор, Маями и, естествено, Вашингтон бе същото. Една нощ с Кристин струваше хиляди долари. В качеството си на машина за печелене на пари тя струваше над един милион годишно и го знаеше.

И Тони знаеше, че тя знае.

Докато закусваше с плодов сок и купичка зърнени ядки с обезмаслено мляко, Кристин внимателно прелистваше „Ню Йорк Таймс“ и „Уол Стрийт Джърнал“. Интересуваше се от финансовите и политическите събития, които можеха да засегнат клиентите й, а и самата нея. Неведнъж през последните години някоя стачка, пазарен трус или разследване на Конгреса я бяха принуждавали да променя работните си планове, защото някой богат клиент биваше отклонен от прелестите й поради спешни задължения, фалит или затвор.

Прочете за расовите вълнения, които продължаваха в Болтимор, Чикаго и други градове в навечерието на годишнината от убийството на Мартин Лутър Кинг. Цената на златото в Лондон оставаше около 37 долара. Юджин Макарти току-що бе направил на пух и прах президента Джонсън на първичните избори в Уисконсин. Тази новина беше безсмислена, защото Джонсън вече бе обявил, че няма да се кандидатира за втори мандат.

Междувременно Ричард Никсън беше спечелил всички първични избори, на които се бе явил.

От всички тези новини Кристин разбра две неща. Първо, Никсън щеше да спечели изборите. В отсъствието на Джонсън и при страха на Рокфелер да излезе на сцената нямаше кой да го спре.

Президентстването на Никсън би се отразило добре на Кристин. Той щеше да помогне на богатите мъже да запазят парите си, а точно тези пари поддържаха Кристин.

Затвори двата вестника, сгъна ги и ги остави настрана. Умът й бе зает с мисли как най-добре да запази парите си в една нестабилна икономика.

Не можеше да се каже, че й липсват авоари, за които да се грижи.

За своя сутеньор, а и за клиентите си тя беше най-скъпата проститутка. Имаше свой бюджет не само за дрехи, пътувания и джобни пари, а и спестявания. Настояваше да получава парите си на базата на твърд процент и не допускаше закъснения в плащанията.

Инвестираше всичко в акции, освободени от данъци ценни книжа и здравна осигуровка. Знаеше, че може да работи като скъпо платена проститутка още най-много десет години, и възнамеряваше да си осигури бъдещето.

За разлика от почти всички жени в занаята тя не позволяваше начинът й на живот да я експлоатира. Гледаше да изтръгне всичко, което смяташе, че заслужава.

Това не беше отношение, което някой сутеньор драговолно би търпял. Но Тони бе принуден да го върши, защото, докато го разбере, вече бе полувлюбен. А и доста се страхуваше от нея.

Това, естествено, бе предвидено от Кристин.

Беше единайсет без петнайсет.

Оставаше й още час до срещата за обяд.

Обърна се към библиотеката си. Тя съдържаше малък брой книги в меки, силно оръфани корици, изпъстрени с бележки. До тях имаше ученическа тетрадка.

Това бяха единствените книги, които Кристин държеше да притежава, въпреки че четеше и дори изучаваше хиляди други.

Беше прочела около пет-шест биографии и автобиографии на мъже, с които беше спала. Четеше с усмивка как възвеличаваха кариерите им, как записваха в хронологичен ред важните им мисли, защото знаеше как фантазиите им ги карат да се държат като деца в нейно присъствие.

А когато се замисляше за великите мъже, чиито дела бяха променили света, не можеше да не се запита къде ли е била ахилесовата им пета. Тъй като знаеше от непосредствен опит, че публичните изяви на мъжката половина са просто изкривени копия на скритите им мании, лесно заключаваше, че истината за миналото не може да бъде открита във външния поглед върху събитията, толкова скъп на историците.

Няколко седмици след като Тони уж пое опеката върху нея, той откри съществуването на тетрадката.

Сутрин тя сядаше до масата, тъничка и хубава като ученичка, и пишеше на страниците с усърдие, което го изумяваше. Движеше писалката със спокойно лице и безизразни под дългите клепки очи. Тони издърпа тетрадката от ръцете й и я разгледа. От това, което видя, изгуби ума и дума. Беше очаквал да намери момичешки глупости или бележки за клиентите й, за доходите и семействата им. Искаше да знае дали не съдържа информация, която можеше да го компрометира.

Но това, което прочете, беше внимателно подреден логически трактат, написан на стил, чиято сложност далеч надхвърляше възможностите му.

— Каква е тази идиотщина? — запита презрително той. — Какво, по дяволите, ти става, момиче?

Тя го погледна, без да пророни нито дума, и зачака да остави тетрадката обратно на масата. Готовата за писане химикалка не трепваше в ръката й.

Този сблъсък беше вододелът и Тони го знаеше. Инстинктите на сутеньор му подсказваха да скъса страниците една по една, да я пребие до посиняване и да я чука, докато напълно му се подчини. Тетрадката представляваше отделна и непроницаема мисловна територия, в която тя се движеше свободно и независимо от него, като усамотението й се подчертаваше от неразбираемостта на езика, който използваше.

По право само той трябваше да изпълва ума и въображението й. В противен случай щеше да измени на призванието си.

Но беше безсмислено. Начинът, по който седеше, търпеливо кръстосала крака, с вперени през него ясни очи, му дойде много. Волята й бе по-силна от неговата.

Беше получил своевременно предупреждение. Тя не приличаше на другите проститутки.

Когато й върна тетрадката и отиде в кухнята да си сипе нещо за пиене, той направи първата важна капитулация.

Добре, че малката путка поне не ми прави досие, каза си той с наивността на мъж, който е предвидил една опасност и си въобразява, че няма да се сблъска с други.

Беше време да тръгва.

Кристин върна тетрадката до книгите, отиде пред голямото огледало до дрешника в коридора и се заоглежда преценяващо.

В косата й имаше бяла панделка. Пухкави вълни падаха по раменете й и пищно блестяха след сто допълнителни разресвания с четка.

Сутиенът под белия пуловер беше бял, гащичките — също. Панталонът бе снежнобял. Гърдите и ханшът й свенливо се очертаваха под свежата тъкан.

Надникна в найлоновия плик. Вътре имаше две опаковки с презервативи, допълнителен чифт гащички за нея, кълбо яка корда, три червила с различен цвят, пакетче бръснарски ножчета и увеличена снимка, взета от колекцията в чекмеджето й.

Направената преди четирийсет години снимка представляваше сниман в ателие портрет на семейство от Лонг Айланд. Бащата и единственият син стояха от двете страни на майката — добродушна на вид около четирийсетгодишна жена. Бащата имаше вид на солидно празноглав и арогантен мъж. Малкото момче, на което в бъдеще предстояха толкова много публични изяви, гледаше набожно нагоре към майка си и очевидно я идеализираше.

Кристин щеше да използва бръснарските ножчета да изреже лика на майката и да го отдели от останалите, а после — да ги забие в плътта на сина. Спиртът и бинтовете, които щяха да й трябват да превърже раните, я чакаха в апартамента, където щеше да е сеансът.

Толкова за заместник-председателя на Контролния съвет.