Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (41)

XII

Хармън Кърт седеше до прозореца на кабинета си и гледаше към сградите и снимачните площадки на „Интърнашънъл Пикчърс“.

Телефонът на писалището му мълчеше. В приемната секретарките приемаха обаждане след обаждане с поздравления за сензационната предпремиерна прожекция на „Среднощен час“.

Филмът положително щеше да спечели петдесет милиона. Всички служители на „Интърнашънъл“, всички подмазвачи, конкуренти и приятели се обаждаха да важат на Кърт, че „отново е успял“.

Хорото поведе ръководителят на „Американ Студиос“ Хауард Ман — холивудска акула, зинала да погълне кормилото на „Интърнашънъл“.

— Харм — беше заявил той, — искам само да ти изкажа поздравленията си. Постигнал си нещо прекрасно. „Среднощен час“ е един красив филм, значителен филм. Триумф за „Интърнашънъл“. Желая ти несекващи успехи, приятел.

Приятел. Дежурното фалшиво обръщение на Ман. Без да иска, беше избрал най-комично неподходящата дума.

При съответно стечение на обстоятелствата чакалът Хауард щеше пръв да забие нож в гърба на Кърт. Кърт го знаеше от години, защото беше нащрек и разпознаваше сигналите — стратегически връзки, създавани от Ман, избор на приятели между враговете и завистниците на Кърт, които можеха да се забележат само от най-опитното око. Ман имаше характер на убиец, чиято амбиция не може да се задоволи, ако не вкуси от кръвта на висшестоящите.

Но днес и Ман като всички останали, независимо дали бяха приятели или врагове, трябваше да признае, че въпреки дивите слухове, които се вихреха около продукцията „Среднощен час“ стана поредният удар на Кърт. Филмът беше завършена и продаваема стока, съвсем различна от бъркотията, която Ман и групата около него си бяха представяли.

Кърт си оставаше на върха. И възнамеряваше да стои там.

— Благодаря ти за похвалата, Хауард — отвърна той с пресметната топлота. — В твоите уста тя означава много.

— Хайде да обядваме заедно другата седмица, Харм. Да си поговорим за доброто старо време.

— С удоволствие, Хауард. Ще накарам секретарката ми да се обади на твоята. И още веднъж благодаря.

През последния час Кърт беше потънал в дълбок размисъл. Двайсетте години на изключително могъщество го бяха научили, че човекът на върха единствен е отговорен за съдбата си. Преценките му трябваше да бъдат безупречни, защото висшестоящите, лишени от независим интелект, можеха само да отразяват решенията на водача си.

Кърт беше открил, че мъдростта на Холивуд се свежда до един-единствен извод — не заспивай на лаврите си.

Планът, който беше разработил през последните шест месеца, се изпълняваше гладко. „Среднощен час“ бе предмет на изключително любопитство от страна на публиката. Предполагаемият роман на двете звезди на филма, всъщност недотам предполагаем, беше налял масло в огъня. Междувременно насоката на рекламата успешно беше дискредитирала оная Хавиланд.

Но Кърт беше изгледал внимателно окончателния вариант на филма. Беше прекалено хитър, за да се съгласи с глупостите на критиците.

Момичето можеше да играе.

Щом това беше неоспорим факт, бъдещето не можеше да бъде гарантирано. Кърт знаеше, че понякога събитията разрушават и най-непоклатимите вероятности.

Стисна устни, вдигна слушалката на личния си телефон и набра номер в друг щат.

След няколко прещраквания и избръмчавания някой се обади.

— „Дъгас Инвестигейшънс“. Какво мога да направя за вас?

— На телефона е Кърт.

— Да, господине. С какво мога да ви бъда полезен?

— Тук при нас се появи една нова особа. На практика напълно неизвестна, въпреки че е доста видима. Играе заедно с Ерик Шейн главната роля във филма на Деймън Райс „Среднощен час“.

— Ани Хавиланд. — Като всички, интересуващи се от развлекателния бизнес, Уоли беше проследил сензационните предварителни реклами на филма и беше чул за неизвестната актриса-манекенка, получила главната женска роля.

— Интересува ме миналото й.

— Дадено. Разполагате ли с нещо, на което да стъпя?

— На практика с нищо. Имам биографията й, предоставена на студиото, и досието й от импресарската агенция в Ню Йорк, с която работи. Ще трябва да се справите сам. — Замълча. — Искам да ви е ясно, че трябва да я разнищите до дъно. Изцяло.

Уоли разбра кодираното желание на Кърт. Задачата му беше да намери толкова очерняща информация за Ани Хавиланд, че да я съсипе професионално.

Дали въпросната информация щеше да се използва, беше работа на Кърт.

— Ако има нещо, ще го открия — заяви Уоли с грубоватия тон, който знаеше, че Кърт не може да понася.

— Да се надяваме — отсече Кърт. — Много е важно да стане бързо.

— Разчитайте на мен. — Уоли произнесе думите като човек от простолюдието, за когото фразата не значи нищо. Ядосан от киселото позьорство на Кърт и напълно осъзнаващ колко са незаменими услугите му, реши да се позабавлява, като се прави на простак.

Кърт затвори. Той никога не си правеше труда да казва „довиждане“, когато даваше заповеди.