Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (53)

XXIV

Уоли стана от пейката в църквата „Света Катерина“ на Лорейн Авеню в Кливланд и последва свещеника, докато вярващите се отправиха към гробището.

Ан-Мари Паоли, родена Фиорензо, беше умряла от рак след шестседмична кома. Верен на личния си кодекс на професионалист, Уоли не беше забравил обещанието към Бъстър Фиорензо, дадено в затвора в Атика, и беше проследил последната фаза от заболяването на сестра му. Възнамеряваше да направи още нещо за затворника.

— Отче — започна той, — бих искал да ми направите една, услуга. Братът на госпожа Паоли е в затвор в щата Ню Йорк. Много страда за сестра си. Чудя се дали не бих могъл да му занеса кичур от косата й за спомен.

Отец Даниел Тромбета изгледа Уоли без изненада. Семейство Фиорензо бяха дълбоко вярващи, което не им пречеше в течение на годините да изпращат редица свои членове в затвора. Чакането на съпруг, излежаващ присъда зад решетките, беше обичаен начин на живот за жените Фиорензо.

— Ако семейството не възразява — отвърна той. — Ще помоля някоя от сестрите да ви помогне.

— Много ви благодаря.

— Откъде познавате Васко? — Свещеникът произнесе фамилиарно истинското име на Бъстър.

— Аз съм детектив — рече Уоли. — Разпитвах го във връзка с едно разследване, свързано с покойния му брат Сам. За жена на име Алис. Имала е дете… Но няма защо да ви отегчавам с това, отче. Бъстър… Васко много ми помогна и аз му обещах да наглеждам сестра му вместо него… Бог да я прости.

Свещеникът бавно кимна.

— Отлично помня Алис. И детето, разбира се. Аз го кръстих.

Дъхът на Уоли секна в гърлото. Никога не беше допускал, че набожността на семейство Фиорензо може по някакъв начин да засегне Алис и дъщеря й.

— Простете изненадата ми, отче. Вие направо ме шокирахте. Не съзнавах, че…

Свещеникът сви рамене.

— Аз съм свещеник на семейство Фиорензо повече от трийсет години. Това, което стана, не ме учуди. Когато Сам взе жената под крилото си, той настоя детето да бъде кръстено, и то веднага. Беше силно набожен. Майката не възрази.

Уоли съобразяваше бързо.

— Пазите ли копие на кръщелното свидетелство? — попита той. — Може много да ми помогне, отче.

Двамата отидоха към църковната канцелария, където се съхраняваха архивите на енорията. Отец Даниел откри кръщелното за броени минути.

Настоящото удостоверява, гласеше то, че Кристин-Мари Смит, дъщеря на Даниел Хари Смит и Алис Мей Крофърд, родена в Таусън, Мериланд, на четвъртия ден на месец юли 1948 година, е кръстена на 8 септември 1948 година съгласно ритуалите на римокатолическата църква от преподобния отец Даниел Тромбета. Кръстници са Самюел Фиорензо, Ан-Мари Фиорензо и Роуз Фиорензо, както е видно от кръщелния регистър на настоящата църква.

Уоли дълго се взира в документа, за да запамети текста. Докато го правеше, не можа да не обърне внимание на следите от привичната лъжливост на Алис. По очевидни причини беше избрала безличното фамилно име Смит, името на предполагаемия баща беше Даниел и вероятно бе подсказано от свещеника, кръстил малката. Това вероятно бе признак на ирония, както и рождената дата, избрана за детето — 4 юли, националния празник на страната.

Таусън, Мериланд, беше измисленото място, което Алис бе посочила и за свой роден град в брачното свидетелство с Хари Хавиланд. Вероятно го беше приписала и на дъщеря си, защото се бе запечатало в паметта й.

Второто име на малката Кристин — Мари, без съмнение беше заето от сестрата на Сам Фиорензо.

А името Хари на фиктивния Даниел Смит беше повече от ясно.

Уоли си припомни объркаността на Бъстър Фиорензо по повод името на бебето. Смяташе, че го бяха наричали Хъни. Колкото и да беше невероятно, кръщението в католическа църква вероятно бе подсказало на Алис името Кристин. Не можеше да знае…

Във всеки случай кръщелното беше фалшиво. Всяка дума беше невярна. Но датите бяха важни.

— Отче — започна Уоли, — неприятно ми е да насилвам паметта ви, но можете ли да си спомните това бебе, тази Кристин?

Свещеникът смръщи чело.

— Всъщност — заговори той след известен размисъл, — струва ми се, че мога. Хубаво дете. Русо със сини очи. Помня, защото майката беше невероятно красива, и по време на церемонията, пък и преди това, непрекъснато ги сравнявах. Приликата беше подчертана.

— Разрешете един последен въпрос, отче. Госпожа Смит е посочила за рождена дата на детето 4 юли 1948 година. Това значи, че е била на малко повече от два месеца, когато сте я кръстили.

— Никога не е късно.

Уоли се усмихна.

— Мисълта ми е дали детето, което сте видели, изглеждаше на два месеца?

Отец Даниел вдиша примирено ръце.

— Кръщавам толкова много…

— Не допускате ли — продължи да натиска Уоли, — че датата на раждане може да е била сгрешена? Че може да е била по-голяма от два месеца? Да речем, на три или четири?

Лицето на свещеника внезапно се озари от спомен.

— Не — решително отсече той. — Сега се сещам. Разбира се, големината и теглото й показваха, че е на два или три месеца. Но онези хубави сини очи още не бяха координирани и оживени като на по-големите деца. Впечатлението ми беше, че наистина е на два месеца.

Уоли кимна. Колелцата в мозъка му бавно се завъртяха.

— А бащата на детето? — попита той.

— Доколкото разбрах, бил умрял — обясни отец Даниел. — Естествено, не мога да гарантирам, че е вярно. Ние, свещениците, сме свидетели на толкова неща…

— Разбирам. Значи господин Фиорензо пожела бебето на госпожа Смит да бъде кръстено, а той и семейството му да станат кръстници.

— Точно така.

Уоли бръкна във вътрешния си джоб и извади снимката на Алития и Крис на плажа на залива Чисапийк.

— Това ли е жената, която присъстваше на церемонията тогава?

Свещеникът се втренчи в снимката.

— Да, така мисля. Тук е малко по-възрастна… А това момиче… Да не е порасналата Кристин?

— Смятате ли, че е възможно? — попита Уоли.

— Напълно. Руса, красива… Все още прилича на майка си. Вероятно е тя.

Погледна отново снимката. Изражението на остро любопитство се примеси с тревога. Когато я върна на Уоли, в очите му се четеше мъдрост и умора.

— Има ли още нещо, господин Дъгас?

— Не, отче — каза Уоли и пъхна снимката обратно в джоба си. — Много ми помогнахте. Благодаря ви.

Уоли напусна църквата и въздъхна от облекчение, че самото провидение го бе изпратило на погребението на Ан-Мари Паоли. Наруга се, задето досега не се беше сетил за тази следа.

Всичко, което свършва добре, е добро, реши той. Въпреки че датата на раждане на Кристин очевидно беше фалшива, паметта на свещеника беше ясна. На 8 септември 1948 година детето е било на не повече от два-три месеца. Това означаваше, че е родена през юни или юли.

Оставаше един въпрос. За да открие отговора, трябваше да посети още веднъж Ричланд, щата Ню Йорк.