Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (34)

V

На младини Харви Конклин беше невидимият цар на Холивуд, а звездите — негови угодничещи лакеи.

В продължение на повече от четирийсет години, въпреки че заемаше различни длъжности в четирите големи филмови студии, които неспирно се състезаваха за неговите услуги, за външния свят, Харви Конклин беше единственият достоверен глас на Холивуд.

През този период почти всяка важна новина в печата, свързваща две звезди в любовни, приятелски или враждебни отношения, без да се споменават клюките, които натикваха дълбоко в калта нещастниците и слагаха скандален край на кариерите им, биваха дирижирани лично от Харви Конклин.

Благодарение на Харви десетки неизвестни личности за една нощ се превръщаха в звезди, стотици незабележителни филми имаха касови успехи и безброй продуценти, сценаристи и режисьори се възвисяваха от мизерията до богатството само за да видят благосъстоянието си да се изпарява като мехурче в шампанско, когато губеха благоразположението му.

 

 

Днес Харви Конклин седеше в разкошната чакалня пред луксозния кабинет на Хармън Кърт в „Интърнашънъл Пикчърс“.

Чакаше повече от половин час — нещо немислимо през щастливите години. Повикването в кабинета на Кърт беше грубо и безцеремонно и беше направено чрез секретарка. При съществуващите обстоятелства тези признаци бяха доста зловещи.

Най-сетне секретарката го придружи до кабинета. Кърт не дойде до вратата да го посрещне, а само завъртя стола си, когато се появи посетителят.

— Харви — усмихна се широко той, — седни, моля те.

— Добро утро, Харм. — Харви измайстори мазно и фалшиво доброжелателство и протегна ръка. — Много се радвам да те видя.

— Удоволствието е мое — отвърна Кърт. — Ужасно съжалявам, че не можах да ти се обадя лично, но имах дълга и скучна среща с губернатора за корпоративното данъчно облагане и баланса на щатския бюджет. Страшно досадно е, но за наше общо благо се налага да му правя мили очи. Ще пийнеш ли нещо, Харви?

Възрастният господин протегна ръце във вежлив отказ. Знаеше, че по време на разговора главата му трябва да е бистра.

— Не близвам преди пет — рече той. — Старият ми стомах вече не го понася. Какво мога да направя за теб, Харм?

Хармън Кърт опря връхчетата на пръстите си във формата на купол. Ръцете му не трепнаха, докато се взираше в бледите очи на Харви Конклин.

— Харви, по-скоро въпросът е какво мога да направя аз за теб.

Загледа се в отворената върху масивното писалище папка и умишлено замълча. Докато преглеждаше съдържанието й, на лицето му се изписа известно учудване.

— Харви — заговори най-сетне той и затвори папката. — Струва ми се, че познаваш млад шофьор от Бевърли Хилс на име… — отвори за миг папката — на име Том Паснек. Така ли е?

Погледът му беше станал леден. За да го погледне в очите, Харви Конклин трябваше да вдигне очи, седнал на ниския стол.

— Харм — тихо изрече той. — Не разбирам.

— Ако не греша, младежът работи за концерн, наречен „Престиж Ливъри“ — продължи Кърт. — Въпросът ми към теб е съвсем прост, Харви. Познаваш ли този млад човек?

Старецът се сви на мястото си. Беше пребледнял и очите му умолително загледаха Кърт.

— Харм… просто не знам какво да кажа.

Кърт се изправи и се извиси над госта си. Когато заговори, чувствените му устни се сгърчиха от отвращение.

— Харви — започна пак той, — искам да разбереш едно нещо. Днес всички сме в един бизнес и знаем кого да ценим. Така. „Интърнашънъл Пикчърс“ няма да разреши на някакво нищожество с евтина идея за изнудване да навреди на човек с твоето положение, човек, с когото „Интърнашънъл“ от дълги години има сърдечни и взаимноизгодни връзки. Това първо.

Загледа се замислен през големите прозорци към далечните хълмове.

— Точно поради тази причина реших, че е твое право да научиш, че информация за връзките ти с този младеж е на наше разположение. Няма защо да те обременявам със сведения как е попаднала при нас. Важното е, че няма да излезе от тази стая. Извикахте просто да ти го съобщя.

Харви Конклин тъжно кимна, прекалено нащрек да изпусне въздишката на облекчение, която напираше в гърдите му.

Един ден миналата зима беше наел Том Паснек, защото шофьорът му се беше разболял. През дългия следобед, докато обикаляха из Бевърли Хилс за деловите му срещи, успяха да се поопознаят.

Младежът бе толкова очарователно искрен в мненията си, толкова скромен и почтителен, че Харви се оказа възхитен и изненадан, когато краят на деня ги завари голи в тиха мотелска стая. Мъжествеността му се оказа не по-малко впечатляваща от хубавото лице.

Оттогава бяха постоянни любовници. Том беше мило момче. Ако изобщо се занимаваше с изнудване, то беше в съвсем умерен мащаб — от време на време искаше по някой малък заем, приемаше дребни подаръци като риза, колан, чифт ботуши, самолетен билет до езерото Тахо или Лас Вегас, когато Харви отиваше там.

Връзката им беше миролюбива, нарушена само от една-две любовни разправии. Беше идеална за възрастен и доста деликатен хомосексуалист, който се нуждаеше от нежен и внимателен любовник.

На Харви и през ум не му беше минало, че зад Том може да се крият друга хора. Хора по-недружелюбни, по-нескромни и по-неотстъпчиви от него. До този момент.

Хармън Кърт се върна до писалището си и отново отвори папката.

— Харви — сериозно заяви той, — Холивуд вече не е това, което беше. И хората в него, ако искат да оцелеят, не могат да са това, което бяха, нито да се държат както се държаха. Всички разбираме, че в днешно време трябва да се подкрепяме. Нашата обща репутация се нуждае от най-внимателно направляване и грижи.

Затвори пак папката и впи очи в стареца пред себе си.

— Човек като теб има нужда от защита, Харви. И ние от „Интърнашънъл“ ще бъдем направо щастливи и благодарни, ако можем да ти я окажем. Ясно ли се изразявам?

Гласът му беше колкото успокоителен, толкова и предупредителен.

— Разбирам, Харм. Не мога да ти опиша колко ценя…

— Нито дума повече, Харви. — Кърт вдигна длани в шеговито неодобрение. — Нито дума. Знаех, че ще разбереш. И можеш изцяло да разчиташ на мен. Давам ти лично уверение.

Понижи глас и лицето му потъмня.

— Разбира се, освен това трябва да съм сигурен, че отсега нататък ще мога да разчитам на твоята дискретност. Никакви грешки, никакви подхлъзвания. Помни, стари приятелю, вече няма нищо свято. Днес всичко… и всички са лесно заменяеми. — Сви рамене. — В такъв свят живеем.

Харви Конклин напълно осъзна заплахата.

— Можеш да разчиташ на мен, Харм — рече той и по сбръчканото чело избиха капчици пот, а сърцето забумтя в ушите му.

Мъка и ужас се смесиха в душата му. Помисли за прекрасното тяло, което никога вече нямаше да докосне, за хубавото младо лице, което вече нямаше да милва с набръчканите си пръсти, за чувствените устни на шофьора. Изпита могъща болка, но се насили да погледне отвъд нея.

Сега най-важното беше да оцелее. А оцеляването беше в ръцете на безчовечното и бездушно същество, което стоеше пред него и го гледаше отвисоко.

— Да не говорим повече за това. — Кърт гнусливо отблъсна папката на сантиметър. — Все едно, че не се е случвало. Стига ти да си съгласен.

Старецът кимна жадно.

— Прекрасно — заяви Кърт и с усмивка се отпусна в стола. Дълбоко в себе си беше възхитен, че успя да натрие носа на стария педал след всички тези години. Не му беше сефте да изнудва лично служители на „Интърнашънъл“ и хора от холивудската общност, зависими от студиото.

Но беше пазил Харви Конклин повече от десет години, защото разбираше, че когато се обърне към него за услуга, случаят трябва да е наистина важен. Властта на Харви, въпреки че беше позападнала, не беше за пренебрегване. Трябваше да се използва умно.

— Прекрасно — повтори Кърт, но вече с вид на дълбоко потънал в мислите си човек, сякаш нещо го е отвлякло от присъствието на Харви. Намръщи се и докосна преспапието на писалището си.

— Изслушай ме още малко, Харви — рязко отсече той. — Има и друг въпрос, който искам да обсъдя с теб. Нещо доста важно. Струва ми се, че ще можеш да ми помогнеш.

— Само го назови, Харм — отвърна Харви, като се мъчеше да потисне треперенето на гласа си. — Ще направя всичко възможно.

— В „Интърнашънъл“ възникна деликатно положение. — Кърт се намръщи. — Едно от онези неща, които стават, преди човек да се е подготвил за тях. Доста неприятна работа. Става дума за една актриса. Името й е Ани Хавиланд…

— Разбира се, Харм — възкликна Харви Конклин и извади носна кърпа да попие потта от горната си устна. — И как мога да ти услужа?

Кърт се усмихна.

— Като направиш това, за което най-много те бива. Как иначе?

 

 

Половин час по-късно Харви Конклин си беше отишъл. Кърт го беше информирал какво се очаква от него. Харви беше готов да изпълнява всички инструкции буквално, защото знаеше, че общественото му положение виси на косъм, който се намира в ръцете на Кърт.

Кърт постоя за секунда сам на писалището си. След това вдигна слушалката и набра извънградски телефон.

След няколко иззвънявания се обади тих, доста дрезгав мъжки глас.

— „Дъгас Инвестигейшънс“. Какво мога да направя за вас?

— Кърт се обажда.

Последва мълчание.

— Бяха ли задоволителни материалите? — попита гласът.

— Да, в общи линии се оказаха безупречни. Много ви благодаря, господин Дъгас. Чекът ви вече е изпратен по пощата. — Докато говореше, Кърт гледаше гипсовата фасада на Студио 12. — Ако имам нужда от допълнителна помощ по случая Конклин, ще ви се обадя.

— Добре, господине. — В гласа прозвуча професионална гордост и нотка на леко иронично раболепие.

— Засега довиждане. — Тонът на Кърт беше хладен. Умът му вече бе зает с друго.

 

 

Уоли Дъгас затвори телефона и се вслуша в поскръцването на стария, въртящ се стол.

На евтината ламперия имаше окачена диплома в рамка и пейзаж, купен от вехтошарски магазин, изобразяващ безвкусно изобилие от есенни листа. Срещу металното писалище имаше два стола за посетители и пепелник на стойка. Беше по-мръсна и стереотипна детективска кантора, като излязла от романите на Реймънд Чандлър, и тъкмо затова я харесваше. Никога не търсеше сам клиентите си. Единствените хора, влезли тук за последните десет години, го бяха сторили по грешка.

Уоли съвсем сам вършеше всякакъв вид поверителни проучвания и получаваше хонорара си чрез директни вноски в лична банкова сметка от хора, с които контактуваше само по телефона. Името му почти не беше известно в занаята, защото приемаше малко клиенти.

Само най-печените професионалисти на запад от Мисисипи знаеха, че в момента Уоли Дъгас е може би най-умният и ловък частен детектив. Услугите му се търсеха от повечето големи агенции, когато собствените им служители удряха на камък. Полицейските сили на десетина щата го използваха неофициално.

Работодателите му го наричаха специалист по престъпността във висшите сфери, но Уоли се смяташе за експерт по откриване на тайни. В неговите очи светът представляваше сложна мрежа от камуфлажи. Призванието му бе да прониква през тях.

С тежкото си тяло, кръглото като месечина невинно лице и недодялани маниери Уоли приличаше на безличен смотаняк. Беше култивирал този свой облик в продължение на двайсет години и усъвършенства поведението и техниката си, докато не започна да води за носа и най-хитрите си опоненти и да ги кара да му казват точно това, което не искаха да знае.

Преди шест години прие частна поръчка на Хармън Кърт във връзка с няколко холивудски служители и звезди. Заплащането беше изключително добро, а работата лесна по стандартите на Уоли. Обитателите на Холивуд не умееха да прикриват дребните си прегрешения.

Уоли беше приел поръчката като на шега, но когато поопозна Кърт, реши да я продължи. Личният живот на интересуващите Кърт лица не го заинтересува особено, защото хиляди пъти беше виждал подобни неща. Но самият Кърт беше нещо друго. Той принадлежеше към рядък вид и заслужаваше по-подробно проучване.

Хармън Кърт смяташе, че използва Уоли за собствените си цели горе-долу както ловецът използва пушка с добри качества. Не можеше дори да си представи, че Уоли Дъгас има собствени основания да му помага, като кара греховете на влиятелните хора да се връщат при тях и да тревожат съня им.

И ако тези основания биха се променили, пушката, която използваше Кърт, щеше да избухне в лицето му.