Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (78)

XIX

— Осем… девет… десет… Боли ли?

Ани не отговори. Усилието секна дъха й, докато движеше коленете си върху сгорещената тапицерия, стегната в каишите на машината за упражнения като животно в капан.

Чуваше пружините зад гърба си. Тежестите задрънкаха, когато повдигна за пореден път краката си.

— Единайсет… още един път… Боли ли? — Еласът на Франк беше неутрален. Седеше на стол до нея и наблюдаваше усилията й.

Още един път, помисли тя ядосано. Да не мислиш, че не знам? Винаги има още един път.

— Оох… — Можа само да изпъшка в отговор.

Краката й отново се повдигнаха. Усети по врата и бедрата си вълни на смазваща умора. Преди да започне упражненията, Франк беше добавил тежести според указанията на доктор Блеър.

След осмия път се почувства по-изтощена от обичайното. След десетия беше почти отчаяна. Не смяташе, че е способна да направи упражнението още веднъж.

Но знаеше, че Франк просто ще седи и ще мълчи, докато тя си отдъхне достатъчно, за да опита пак. По свой сдържан начин той бе един от най-строгите надзиратели — никога не я упрекваше, когато стенеше от болка, но не сваляше очи от нея и неумолимо чакаше да направи невъзможното.

Стисна зъби. Косата й увисна на мокри кичури въпреки лентата на челото, ръцете й побеляха от стискане. Пое дъх и започна за последен път да вдига тежестите с крака. Кожата се впиваше в коленете й. Пружините неохотно заскърцаха.

Този път агонията й нетърпимо се удължи. Коленете й затрепериха лудо, цялата машина оживя от усилието. Когато успя да съедини краката си, по гърба й се застичаха вади пот.

Пусна ги напълно изтощена и тежестите тупнаха с трясък. Проклинаше и машината, и мълчаливия мъж, който я наблюдаваше.

— Ой! — извика тя, защото усети остра болка от вътрешната страна на лявото бедро, точно над коляното. — По дяволите!

— Какво има? — попита Франк. — Да не си разтегнала някой мускул?

Едва успя да поклати глава в отговор. Не можеше да поеме дъх.

— Почини си малко. — Очите му потъмняха от загриженост.

Как ли изглеждам отстрани? — мислеше тя, втренчена с невиждащ поглед в голите стени на стаята за упражнения. Колкото и лаконичен да беше Франк, и малкото му забележки изглеждаха дразнещо излишни. Защо не млъкне изобщо, мислеше Ани, и без това не може да каже нищо, с което да ми помогне.

Седеше задъхана пред него с разчорлена коса и зачервено лице. Беше почти благодарна на бодежа в мускула, защото затъмняваше тъпата, болка в костите — една вечна тежест, която я отвличаше далече от реалността и я подтикваше да се интересува само от собственото си тяло.

Усети сухите ръце на Франк върху ханша и стомаха си, докато разкопчаваше колана около талията й. Помогна й да излезе от машината и я сложи да седне на тапицираната маса под флуоресцентните лампи.

Отгоре долитаха далечните звуци на каньона. Вън сигурно беше красива, макар и мъглива сутрин. Днес беше свободният ден на Кончата и къщата тънеше в апатично вцепенение.

Погледна загорялото лице на Франк, осветено от острия блясък на светлините от тавана. Беше по риза, копринената вратовръзка имаше безупречен възел и изглеждаше нелепо спретнат в сравнение с нейния запотен и неугледен вид.

Така се случи, че той избра точно тази сутрин да направи едно от посещенията, за които го бе помолил Деймън, и докато поддържаше неловък лек разговор с Ани на чаша кафе, се обади Джуди да каже, че няма възможност днес да дойде за упражненията. Разтревожен от опасностите на тежката машина за упражнения, Франк настоя той да заеме мястото на Джуди и внимателно прочете указанията на доктор Блеър, преди да слезе с Ани в мазето.

Може би смутен от незапознатостта си с рутината на упражненията и от близостта с Ани, той втвърди и без това отчужденото си държание и седя като каменна статуя от началото до края. Вдървеното му присъствие бе абсурдна противоположност на яростните усилия на Ани.

Тя смяташе, че сама би се справила два пъти по-бързо. Но Франк, прекалено предпазлив да не й се случи нещо, докато той е в къщата, прие задачата си сериозно й сега изглеждаше разтревожен не на шега от очевидната й болка.

— Защо не полегнеш? — рече той и й помогна да се отпусне на покритите с пластмаса възглавници.

— С удоволствие. — Загледа се изтощена в лампите на тавана.

Той надникна в книжката на доктор Блеър, сложи я настрана, и отиде до нея.

— Кажи ми, ако те заболи. — Внимателно сви и опъна левия й крак, като напрегна колянната става. Тя усета кратко пробождане и затаи дъх, но острата болка не се появи отново.

Поклати глава.

— Не, всъщност не ме боли.

Франк задържа крака й в сгънато положение и докосна сухожилията над коляното. Тя поклати глава, а той плъзна ръка в свивката и бавно прокара пръста си по вътрешната страна на бедрото й.

— Така боли ли?

Преди да успее да му отговори, от кожата, на бедрото й се разля вълна на особено усещане по краката и гръбнака, което накара тялото й да потрепери, а едва успокоилото се дишане отново да запрескача.

— Какво има? — уплаши се той и спря прегледа.

— Нищо — отряза тя. — Продължавай, но свършвай по-бързо.

Без да иска се изчерви и се втренчи в тавана покрай питащия му поглед, докато той намери подозрителното сухожилие и предпазливо го натисна. Усети съвсем лека болка, незначителна в сравнение с шока от неволното удоволствие, което още отекваше в сетивата й.

— Да, тук малко ме боли. Съвсем малко.

С явно смущение Ани усети топлия пръст да гали плътта й на сантиметри от сърцевината й. Съжали, че не беше обула чорапогащник под спортния костюм, но сутринта беше толкова горещо, че предпочете да остави краката си голи.

Като се ругаеше за тази липса на предвидливост, тя се опита да се успокои с незнанието си, че Франк ще се появи точно този ден. Той наистина беше много зает и едва ли тя можеше да му казва кога да прави редките си посещения. При това той ги съобщаваше на Деймън, а не и на нея.

От друга страна, не можеше да отрече, че през изминалите месеци чувствата й към Франк бяха станали доста по-сложни, отколкото би искала. И далеч по-опасни.

Всичко бе започнало в деня, когато свалиха превръзките от новото й лице и тя разбра, че преценката на Франк за нея е не по-маловажна от собствената й, а може би дори повече.

Чудеше се как е възможно раздразнението и лекото презрение да претърпят толкова бърза, явна и значителна промяна. Франк бе последният мъж в света, когото би сметнала за обект на желание, а още по-малко за подходящ партньор.

Въпреки това след преместването й в дома на Деймън тя се хвана, че очаква редките му появи, а в негово отсъствие размишлява с таен и ненаситен интерес що за човек е. Когато наистина идваше, винаги въоръжен с някакъв юридически въпрос за Деймън, който от години се оплакваше от некадърността на адвокатите си, тя се чудеше каква част от посещението му е за Деймън и каква за нея. Винаги правеше така, че да прекарва доста време с нея на задната веранда, а някогашната му мисия от името на „Интърнашънъл Пикчърс“ бе напълно забравена.

В началото това внимание по задължение я забавляваше и тя му се подиграваше в лицето. Но самоконтролът на Франк и неговата непоклатима самоувереност влязоха под кожата й. Започна да изпитва забраненото желание да протегне ръка и да го докосне не само за да задоволи нуждата си от контакт с хора, но и за да разтопи бронята му.

А когато беше наблизо, усещаше, че се опиянява от чистото му земно ухание и от зовящата топлина на дългите му ръце, които изглеждаха създадени да обгърнат дребното й тяло и да прогонят ледената самота.

Как ли щеше да се почувства, ако целуне Франк?

В началото това бе просто глупава идея, без ясна форма. Беше я пропуснала през ума си, но не си направи труда да я прецени.

И не след дълго тя се върна и започна да я предизвиква като малка уханна роза от сърцевината на болката, която цъфтеше и изпращаше силния си аромат в цялото й изтерзано тяло.

Известно време й беше приятно да се връща към тази мисъл, защото поне я отвличаше от болката, поддържаше ума й ясен и внасяше разнообразие в монотонното й съществуване. Придаваше нещо пикантно и неочаквано на доскоро скучната фигура на Франк и това я развличаше и забавляваше.

Но сега ставаше все по-настойчива и трябваше да напряга самоконтрола си до краен предел, за да се овладее в моменти на слабост.

А палавите импулси, гъделичкани от близостта му, не я оставяха на мира. Нещо по момичешки неудържимо се стремеше да изскочи от нейните сетива към неговите, да го предизвика въпреки усилията й да го отхвърли.

А Франк не го забелязваше. Нито веднъж.

От катастрофата бяха минали шестнайсет месеца. Шестнайсет месеца, откак не беше докосвана като жена или не бе усещала нещо по-различно от обзет от болки труп.

Защото през по-голямата, част от това време не бе мислила за женствеността си. Дори искаше остатъкът от дните й да мине без втурвания в забранения свят на лудешките романтични надежди и неоправдани радости, който я бе запокитил в дерето в края на улицата.

В началото безразличието и упоеното забвение й изглеждаха единствените съюзници срещу непоносимата реалност. Но сега, когато с нокти и зъби упорито си пробиваше път към човешката способност да чувства нещо по-различно от сивото самовглъбяване в болката, защитните й сили срещу другите пробуждащи се инстинкти на тялото губеха почва под краката си.

Тя се връщаше към живота, но като лоза, копнееща да увие жадните си листа около силното тяло на Франк и да впие в плътта му нежните си пипалца.

А Франк не подозираше нищо. Тя пък не можеше да му го покаже.

Тъй че интензивността на чувствата й нарастваше от ден на ден, превръщаше се от прищявка в мания, от лека тръпка — във водопад от усещания, докато се разгоря в жарава от желания, която избухваше в малки пламъчета като това, което бе изпитала току-що, толкова недвусмислено ясни, че се чудеше защо Франк не се усмихва, развеселен от объркването й.

Ето и днес, както винаги, Франк или нищо не забеляза, или успя изцяло да прикрие мислите си. А това загадъчно спокойствие още повече възпламеняваше Ани.

 

 

Франк я потупа по рамото. Силните му ръце бяха безразлични към трепетите на възбуда, които предизвикваха под кожата й.

— Ще ти помогна да се качиш горе — каза той и я прегърна над талията, докато се качваха по тясното стълбище. Стига толкова за днес.

Тежката ръка около кръста на Ани беше нежна, докато вървяха нагоре. На ханша й почиваха сухите му пръсти, а голото й бедро докосваше твърдата тъкан на панталона му. Никога не беше се намирала в такава близост с него и успя да долови мускусния му мъжки аромат — ухание, което седмици и месеци наред плуваше в сънищата й. Едва не припадна.

Изглежда, той забеляза състоянието й, защото, когато се качиха, се обърна да я погледне.

— Май трябва да си полегнеш.

С теб…

Тя въздъхна, ужасена от мислите си.

— Не се тревожи за мен — отвърна Ани. — Ще се оправя. Отивам да взема един душ. Можеш да си тръгнеш, когато решиш.

Но очите му я гледаха със загриженост. Ани тръгна, по коридора към стаята си, като усещаше погледа му върху себе си.

Душът само влоши бъркотията в сетивата й. Когато излезе от банята, облечена само по хавлиен халат, очакваше да намери къщата празна.

Но в дневната видя Франк, застанал неловко, преметнал през ръка сакото си.

— Ти още ли си тук? — попита тя, като не можа да овладее лекия игрив тон в гласа си.

— Сега тръгвам — отвърна той. — Исках да се убедя, че си добре.

— Никога не съм била по-добре. — Тя се завъртя като послушен манекен с ръка на ханша. — Виждаш ли?

Но движението причини остър бодеж в бедрото й и игривите нотки угаснаха. Протегна ръка и се опря на стената.

— Хайде — каза Франк и я хвана за лакътя.

Заведе я обратно по коридора до леглото й и й помогна да си легне. Седна на ръба на кревата и тя вдигна очи към него. Беше толкова висок, такава силна опора, а тя приличаше на малка русалка в краката му…

Пламъкът в сетивата завъртя главата й. Какво ли мислеше сега? Не можеше ли да почувства катаклизма, който я разтърсваше? Как би могъл да не забележи през всички тези месеци…

— Мислиш ли, че трябва да се обадя на доктор Блеър? — попита той и погледна нежното коляно. — Може би трябва да чуеш мнението му.

Тя поклати глава.

— Случвало ми се е десетки пъти и Джуди ме кара да почивам няколко дни. Дори не го налагаме с лед, ако не се подуе.

Дрезгавите интонации в протеста й я накараха да се изчерви.

Той внимателно започна да я масажира около коляното, като нежно го потупваше да намери сухожилието.

— Боли ли?

Тя поклати глава и потисна въздишката си.

— Не ме лъжи. — Докосна я отново по вътрешната страна на бедрото, по-нежно отпреди.

Ръката й го спря. Премалелите й пръсти се обвиха около китката му, а от устните й се изтръгна глас, който никога не беше чувал.

— Не, глупчо. Не е болка.

Ръката на коляното й смутено се вцепени, сякаш, смаяна от факта, че е спряна от толкова крехка, но така пълна със странна сила женска плът. Неспособна да се контролира, Ани стисна твърдите мускули на китката му. Дишането й се учести.

Усети, че я гледа в очите. Видя молбата в тях и й отвърна с поглед, пълен със загриженост, може би с неодобрение, но не и с учудване.

В стаята беше тихо и тъмно заради спуснатите пердета. Обгърна ги огромна вълна на очакване, сякаш бяха застанали на ръба на пропаст, по-главозамайваща от бездната под нея. Ани искаше да се свие под мъжките очи, които осъзнаваха влиянието й, а заедно с това да потъне и да се стопи в тях.

Късно е, разбра тя. Грешката й беше, че допусна да остане насаме с него.

Твърде късно… Беше живяла прекалено дълго сама, прекалено дълго се бе мъчила да устои на Франк и прекалено дълго се беше борила с болката, объркването и желанието.

Беше време да се предаде.

Последен, безплоден спазъм на волята й се опита да прегради вълната, надигаща се в нея. Но без резултат. Силите й стигнаха колкото да дръпне ръката му с настойчивост, която го молеше да дойде в прегръдките й.

И по някакво чудо на съдбата, което изглеждаше далеч по-голямо от всичките й надежди, устните му най-сетне започнаха да се доближават до нея. Тя се предаде и изстена, когато усети първото им нежно докосване. Сянката на едрото му тяло я покри и тя го претегли към себе си.

Смаяна, че най-после е в прегръдките й, Ани с внезапна дързост усети вкуса на устните му и по гръбнака към слабините й се стрелна тръпка, която я обезсили, и тя се отпусна разтреперана в ръцете му.

Така и не разбра, пък и не изпитваше нужда да разбере как ръцете им се обединиха в мълчаливо сътрудничество да свалят халата от нея. Той се свлече магически и тя се озова на колене, заровила пръсти в косата му, а прекрасният му аромат проникваше в нея.

Огромната маса на мускулите му сякаш невъобразимо се стегна в мрака, въпреки че я държеше нежно като порцеланова кукла. Усещаше топлината на големите му ръце на гърба си, а явните трептения на женското й желание караха тялото й да се полюшва до гърдите му.

Нарастващата разгорещеност на момента предизвика взривове от възбуда под кожата й и щеше да я отнесе, ако внезапно не я бе обхванал страх.

— Не — промърмори тя и се отдръпна от лицето му. — Не мога да повярвам, че ме искаш.

— Искам те.

Дълбокият глас в ушите й облиза като огън същността й и я възпламени.

Притисна се към него с всичка сила, плътта й го поемаше с опиянение, което не можеше да контролира. Твърдата материя на сакото му се впиваше в зърната на гърдите й с гъделичкаща грубост, която я подлуди. Пръстите й заиграха по възела на връзката, по копчетата на ризата, разкопчаваха ги и го милваха. Изпълнена с трескава радост от безсрамието си, тя го целуна отново и го обви с тихите стонове на удоволствието си.

Вече нямаше време да се чуди дали и той е мислил за нея и я бе желал през последните самотни месеци. Защото изведнъж видя триумфа на мъжкото му желание. Стоманени мускули я притиснаха към него и я оставиха без дъх.

Беше неин ред да съблече последните дрехи от тялото му, устните й докосваха благоуханната кожа, която разголваше. Чуваше мекото шумолене на дрехите, които падаха на пода.

И тогава гладката му и суха кожа я покри като вълна от сила. А тя прие прекрасната му тежест и с всеки сантиметър от тялото си закопня за докосването му.

Пръстите, опипвали болното й коляно с деликатно уважение, бяха живи и пламенни, радваха се на удоволствието й и го увеличаваха. Галеха я с такава вродена опитност, сякаш бе знаел и тайно признавал интимната й женска нужда от самото начало на познанството им.

Възможно ли бе? Дали странният интуитивен блясък на очите му не бе схващал мислите й през цялото време?

Отговорът се появи като главозамайваща светкавица, когато, заобикаляйки собствената си воля, отвъд трескавите въздишки на желанието, нежните й ръце го намериха и насочиха към себе си.

Да, да, ликуваше мълчаливо тя, когато усети чудото да е притежавана от него. Да, той я искаше. Покриваше я отвън и отвътре и тя усещаше как я изгаря като безкрайно могъщество, което създава, ражда и кара женската плът да експлодира за нов живот.

Свършиха бързо. Спазъмът на удоволствието им дойде с оглушителна внезапност. Но на Ани се стори като цяла вечност, като гигантски разпростиращ се миг, който заливаше всичко, унищожаваше миналото и я изпълваше с екстаз, отдалечен на светлинни години от същността й.

И все пак не изпитваше страх, защото не беше сама. Можеше да се изгуби в абсолютната неизвестност на мъжа до себе си, защото знаеше, че той възстановява живота й на олтара на интимността.

Затова слушаше очарована въздишките на отдаването си и се притискаше към него с крехките си ръце, придръпваше го все по-близо, сякаш ако влезеше достатъчно дълбоко в нея, ако я подчинеше и притежаваше достатъчно силно, плътта му щеше да й разкрие нови светове, в които неизбежно се намираше бъдещето й.