Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (33)

IV

Сърцето на Ани не беше спряло да прескача от момента, в който Ерик Шейн се появи на снимачната площадка за пробни снимки с нея.

— Наричай ме Ерик — каза той, след като захвърли пуловера си на облегалката на един стол. — Надявам се, че съгласието ми в последния момент да дойда на снимките не ти е нарушило плановете. Много мило, че дойде.

И за десет години нямаше да успее да свърже този висок, хубав, но и много човечен непознат с невероятния филмов герой, населявал нейните мечти, както и мечтите на повечето американки.

Но нямаше време за подготовка. След няколко объркани минути двамата се озоваха в светлината на прожекторите. Зад камерата беше Деймън, а тя за първи път усети вкуса на устните на Ерик Шейн в качеството си на Лиан.

Съмняваше се, че скоро ще успее да стъпи на земята.

Въпреки това жребият беше хвърлен. Колкото и да изглеждаше невероятно, щеше да играе с Ерик Шейн в продукция на Деймън Райс.

С кръстосани пръсти и стиснати зъби се бореше да запази самообладание.

Но беше по-лесно да го пожелае, отколкото да го постигне.

Малко актьори в Холивуд бяха уважавани като Шейн, но нито един от тях не притежаваше неговата привлекателност.

Първата му голяма роля беше на объркан юноша в изпълнена с насилие психологическа драма, наречена „Игра с огледалото“. Изпълнението на такава трудна роля от толкова млад актьор за една нощ го превърна в идол. Оттогава въздействието му върху цяло поколение киномани можеше да се сравни с това на Монтгомъри Клиф и Джеймс Дийн.

Като дете Ани го обожаваше и гледаше филмите му по няколко пъти. По време на хиляди юношески нощи мечтите й се въртяха като калейдоскоп около неговия образ, а пробуждащата се женска плът потръпваше при всяко споменаване на името му.

От екрана излъчваше небрежен чар и почти зловеща чувствителност. Момчешката му привлекателност беше споена с нещо тъжно и вечно. Милиони жени искаха да го прегърнат и закрилят, но и да замрат безпомощно в силните му ръце, да прекарват пръсти през гъстата му къдрава коса и да отварят жадни устни пред целувките, на които не биха могли да устоят. Сложните настроения в блестящите му сини очи хипнотизираха и омагьосваха безброй обожателки.

Въпреки ненадминатия успехи безспорния си талант никога не беше печелил „Оскар“ и само веднъж бе получил номинация. Ани смяташе, че това се дължи на факта, че крие огромните си актьорски умения зад красиво лице и екранно присъствие. Личността му беше толкова магнетична, че никой не търсеше изкуство в изпълненията му.

Въпреки че беше търсен от всички големи съвременни продуценти, Шейн внимателно подбираше ролите си. Поради това във всеки нов филм създаваше ново психологично измерение, ново лице на цялостната личност, в която се съсредоточаваше актьорското му призвание.

В действителност беше угнетен човек. Всички роли, които избираше да играе, бяха вътрешно раздвоени, а повърхностният им чар и прямота прикриваха изстрадали до степен на саморазрушение души.

Затова не беше чудно, че преди девет години бе смаял корифеите с изпълнението си във втория филм на Деймън Райс „Времето ще каже“. Поради естествения афинитет на двамата мъже от екрана хвърчаха искри, защото всеки от тях казваше по нещо за невидимите слабости на човешката природа.

Тогава Райс спечели „Оскар“ за най-добър сценарий, а в речта си при получаването на статуетката посочи Шейн като съавтор, тъй като изпълнението му било не по-малко съществено за успеха на филма от самия сценарий.

Оттогава творческите пътища на двамата мъже тръгнаха по различни, но еднакво звездни маршрути. И нищо чудно, че Райс не беше забравил известния си приятел и го покани за Тери в „Среднощен час“.

А след първоначалните трудности, които изглеждаха непреодолими, Шейн беше приел ролята.

Ани не можеше да реши дали живее в кошмар или в сбъдната мечта. Мисълта, че ще се появи на екрана редом с Шейн, беше невероятна. В края на краищата той беше касов актьор номер едно сред мъжете, и то от години, а тя беше дефиниция на неизвестността.

И нещо по-лошо, Шейн беше най-големият секссимвол на своето поколение. А Ани трябваше да играе фаталната прелъстителка, която да го опитоми и унищожи на екрана. Как можеше да се надява да изгради образ, достатъчен силен да се сравни с неговия?

Дори по време на кратките пробни снимки беше успяла да почувства сексуалния магнетизъм, излъчван от твърдото тяло на Шейн, докато инстинктите му опипваха пътя към Тери, откриваха го и го съживяваха със смайваща увереност. Годините, прекарани в обожание на филмите му, не бяха я подготвили за по-интимната гледка на превъплъщаване.

Но сега знаеше, че слуховете за него са верни.

През последните десет години беше имал връзки с голяма част от най-красивите жени на екрана — от млади актриси до звезди с по двайсет години по-възрастни от него. Никоя не успяваше да устои на чара му. Журналистите непрекъснато пишеха в завоалирана форма за уменията му на любовник и за неутолимия му апетит към другия пол.

Ани не се тревожеше от мисълта дали ще я съблазни, защото се съмняваше, че толкова неизвестна особа като нея би могла да го заинтригува. Но през малкото мигове, прекарани заедно, беше успяла да изпита инстинктивното женско желание да го пази и закриля, толкова нежна беше чувствителността, която усети зад актьорското му изпълнение.

Чувството бе главозамайващо, защото знаеше, че като Лиан трябва да бъде твърдо решена да го унищожи. И това толкова неуместно чувство изглеждаше все по-обезсърчаващо.

Правеше всичко възможно да се отърси от тези странни усещания и да прочисти главата си за предизвикателствата, които я очакваха. След два дни трябваше да започнат репетиции на маса с Шейн под придирчивия поглед на Деймън Райс. Беше получила възможност, която се случваше веднъж в живота, и трябваше да се изяви.

Защото нещо й подсказваше, че тази възможност може да е последна.