Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (21)

XXI

Три часа по-късно Ани седеше до леглото на Ник в Холивудския презвитериански медицински център. Пустият коридор приличаше на сиво петно зад открехнатата врата.

Беше ударила челото си в таблото и я бяха превързали с марля и лепенки. Лекарят от спешното отделение я бе изпратил на рентген и установи, че няма опасни увреждания. Един спасителен храст беше омекотил удара на колата, а коланът бе свършил останалото.

Ник нямаше същия късмет, защото не бе закопчал своя колан. Лежеше по-блед от всякога, счупената му ръка беше в гипс, гръдният кош — омотан в превръзки, разбитият нос и срязаната буза също бяха покрити с лепенки.

В очите му се четеше болка. Лекарите бяха отказали да му дадат по-силни лекарства, защото изследванията показаха, че в кръвта му има опасна смес от успокоителни и алкохол, която вероятно бе довела до злополуката.

— Казват, че си извадил голям късмет — заговори Ани като го държеше за ръката. — Лошото е, че не беше закопчал колана си. Можеше да минеш въобще без наранявания.

Той поклати глава и виновно погледна превръзката й.

— Божичко, мила, толкова съжалявам. Ако бях само аз… Но да нараня теб… Можеш ли да ми простиш?

— Разбира се, глупчо. Само не го прави пак.

Стисна по-силно ръката му, защото видя, че очите му отново се замъгляват. Изглежда, не можеше да го изтегли към реалността. Непрекъснато клонеше към безразличие, което я плашеше.

— Време е да си вървиш — каза той. — Бет сигурно е откачила от безпокойство.

— Обадих й се. — Ани се усмихна. — И няма да си отида, докато не ми обещаеш да се погрижиш за себе си. Ще се върна утре сутринта, но не мога да остана на Западното крайбрежие само за да те държа под око. Обещай ми.

Кимна й машинално.

— Ник — продължи тихо тя, — нищо не е вечно. Можеш ли да го проумееш? Имало е дни, когато ми се е искало да се гмурна в дълбокото и да не изплувам. Но те минават. Винаги минават. Моля те, обещай ми да се грижиш за себе си, когато ме няма.

Лицето му се сгърчи, когато погледна бинтованото й чело. Насили се да се усмихне.

— Е — рече той, — може би със счупен нос ще съм по-убедителен като един от лошите във „ФБР“.

— Глупости — засмя се тя. — Ще играеш някой секси частен детектив.

Той кимна, хлътналите му очи бяха издали смесени импулси, част от които спазмодично достигаха до нея, докато други потъваха дълбоко в него, далече от усилията й да установи контакт.

Взе такси и потегли към къщи в празната уханна нощ с намерението да поспи няколко часа, преди да се върне при Ник.

Усети, че я бодна страх, като видя, че на задните седалки на таксито няма предпазни колани.

— Нямате ли колани? — обърна се тя към шофьора.

— Законът не ги изисква — отговори той, — тъй че фирмата не си прави труда. Хората и без това не искат да ги използват.

Тя овладя треперенето си и загледа как магистралата оставя хълмовете зад гърба си и пред тях се появява Долината.

Нещо прещрака в ума й, изчезна и отново се появи със странна яснота. Заобмисля го, без да забелязва, че се зазорява.

Предпазни колани, разсъждаваше тя.

Случилото се тази вечер я наведе на една идея.