Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (57)

XXVIII

Натискът върху лицето на Кристин беше интензивен и болезнен. Носът й бе силно изкривен към бузата. Устата й беше отворена, а устните — впити в зъбите. Езикът й усещаше сухия лен на калъфката.

Опита се да поеме дъх и разбра, че не може. Никога не беше приемала сериозно филмовите сцени, в които жените биваха удушавани с възглавници, но сега разбра, че силните мъжки ръце, които я притискаха, не й оставят пространство да диша.

Твърдият пенис в нея бурно се размърда, когато вдигна ръце. Усети под дланите си корави рамене и разбра, че ръцете й не са достатъчно дълги да достигне лицето над себе си. Започна бясно да върти глава наляво-надясно. Но възглавницата стискаше като менгеме цялото й лице.

Започна да дере с нокти раменете и гърдите му. Припомняйки си анатомията, затърси зърната му и ги улучи. Спазъмът на тялото му й подсказа, че му е причинила болка, въпреки че не чуваше нищо, освен собствените си бездиханни стенания.

Дробовете й вече горяха. Знаеше, че ще има сили за още няколко секунди борба. Опита се да свие колене и да го ритне, но фактът, че беше нанизана на члена му, я надхитри. Краката бяха безполезни като оръжия.

Продължи да дере гърдите и раменете му и задърпа лактите му със сила, родена от паниката. Без резултат. Силата на натиска върху лицето й показваше, че твърдо е решил да я убие.

Усети, че започва да губи съзнание, и след секунда наистина щеше да припадне, ако вдъхновението не й бе дошло на помощ.

Плъзна тънката си ръка под ханша му, покрай твърдото мъжко бедро, приклещило гръдния й кош. За миг намери тестикулите му, трепкащи под пениса, който още беше в нея.

Обви ги с дланта си и ги изви с всичката сила на здравите си пръсти.

Краката, които я притискаха, омекнаха. Чу писък и възглавницата се отпусна. Тялото му се стовари върху нея. Пурпурният облак, който бе започнал да се простира пред очите й, се превърна в силно кънтене в ушите, когато успя да напълни дробовете си.

Чувстваше се прекалено слаба, за да помръдне. Но отчаяната решимост я накара да се измъкне изпод него. Въздухът дращеше гърлото й. Знаеше, че след секунди той ще се възстанови и отново ще я прикове към леглото с тежестта си.

Хвърли настрани възглавницата и го погледна. Очите му бяха обърната, ръцете — мушната между бедрата.

Вратът му бе открит. Все още задъхана, Кристин бързо пролази на колене и с последно усилие на волята сви ръката си в юмрук и го стовари върху гръкляна му.

Дишането му стана тежко и неравно. Сега Кристин знаеше, че има предимство. Мислите й се носеха в главата по-бързо, отколкото кислородът нахлувахте в дробовете.

Трябваше да разбере защо. Защо тази вечер, защо тук? Трябваше да научи, преди да го убие… или да реши да го остави да живее. Убийството му би могло да се окаже сериозна грешка.

Изправи се както беше гола и погледна надолу към него. Той се бореше да поеме дъх, ръцете му шареха по чаршафа. Без да го изпуска от очи, тя се втурна към гардероба и намери сакото.

Не се учуди, когато във вътрешния джоб откри малък пистолет. Автоматичен, калибър 32.

Претърси другите джобове за документи. Не намери. Коленичи до захвърления на пода панталон и измъкна портфейла му. Между банкнотите имаше сгъната бележка.

„Простете ми, пишеше на нея. Обичам ви.“

Нямаше подпис.

Кристин се замисли. Очевидно беше замислил още нещо, след като я убиеше. Дали възнамеряваше да се самоубие тук и да го открият заедно с трупа на проститутката?

Едва ли. Дори в смъртта би искал да изглежда почтен. Щеше да изостави трупа й тук или да се отърве от него, преди да се самоубие на друго място.

Освен ако не беше решил след отстраняването на Кристин да сложи ново начало на живота си.

Погледна към леглото. Очите му бяха отворени. Все още се задъхваше.

Хвана пистолета за дулото, коленичи до него и силно го удари над сляпото око. Очите му се оцъклиха. Лежеше отпуснат, но дишаше.

Седна гола на леглото до него и започна да обмисля вариантите.

Хвана китката му и измери пулса.

Най-сетне взе решение.

Щеше да постъпи както той искаше.

Уви около дръжката на пистолета омекналите му пръсти и опря дулото в сляпото око, което беше ударила. Дръпна внимателно спусъка, като използва възглавницата да заглуши изстрела.

Чу се звук, не по-силен от пукване на балон. Когато махна възглавницата, беше потънала в кръв. Сложи я под главата му и потокът от отворената рана бързо попи в нея.

Разгледа стаята. Полицията лесно щеше да стигне до заключението, че е бил с жена. Щяха да открият косми от главата й. Слюнката й беше по възглавницата, парфюмът й се носеше във въздуха. Детективите бързо щяха да разберат, че сам е написал прощалната бележка.

Усилията им да възстановят точно случилото се нямаше да доведат до никакво заключение. Но нямаше да пропуснат травмата на гръкляна му и щяха да направят щателно разследване. Щяха да издирват жената като непосредствен свидетел на умственото му състояние, а може би и като заподозряна в убийство.

Никой не беше видял Кристин да влиза в стаята. Беше взела обичайните предпазни мерки.

Въпреки това разпитите на полицията можеха да доведат до нея, ако бяха достатъчно настойчиви. Следователно трябваше да се погрижи Тони веднага да унищожи снимките.

След като изтри отпечатъците си от малкото предмети, които беше докосвала в стаята, тя се изправи до леглото и погледна надолу.

Мъртвецът лежеше по гръб с обърнати нагоре длани и отворена уста.

За миг мисълта й се задържа на последиците от случилото се.

Бе избягал от нея в смъртта. И, за негово щастие, близките му никога нямаше да научат истината.

А Кристин, и Тони никога нямаше да видят шейсетте или седемдесетте хиляди, които би могъл да им плати.

Е, какво пък. Такива са рисковете на професията.

Кристин се облече спокойно, подреди стаята и си тръгна.