Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (87)

XXVIII

Четири дни по-късно Хармън Кърт получи в кабинета си в „Интърнашънъл“ пакет, донесен на ръка. Вътре имаше видеокасета.

Той с любопитство я пъхна в уредбата. След няколко секунди я спря и вдигна слушалката.

— Не ме свързвай и не пускай никого.

Спусна пердетата и изгледа цялата касета. В едър план се виждаше красивото лице на Марго Суифт, разкривено от ужас. Устните на Кърт, долепени до ухото й, шептяха мръсотии.

Тя протестираше, молеше за пощада, докато той се перчеше пред нея с възбуден пенис, втурваше се, биеше я и й удряше шамари, ръмжеше садистични молитви, а тя хленчеше ужасена и безуспешно се мъчеше да се откопчи от въжетата, с които бяха вързани за леглото китките и глезените й.

Започна нова сцена с лицето на Кърт в близък план — елегично и яростно. Камерата бавно се заспуска по плътното му тяло към пениса, заровен в ануса на Марго. Гласът му се извиси докато скубеше косата й, биеше я по слабините и мачкаше гърдите й. Специално поставена камера беше уловила как пръстите му извиват клитора й, докато я обладаваше анално.

Гърдите и вагината й бяха потънали в кръв. Камерата го проследи как я ближе с тежки въздишки, доволно цвилене и изблици на смях.

Отново и отново пенисът му се вдигаше, за да я накара да страда от гневните му тласъци. Тази вечер нямаше и следа от лукавите й предизвикателства, прошепнатите поощрения и подмолната ирония. Виждаше се само женски ужас, изправен срещу садизма на злобно хилещо се чудовище.

Кърт гледаше запленен и развеселен. Колко странно беше човек да гледа на кино собствените си фантазии. Изглеждаха гротескно непропорционални на околната среда. Трябваше в бъдеще да има предвид този факт.

Не изпита нито страх, нито тревога. Всъщност мисълта за бедната малка Марго Суифт, опитваща се да го изнуди по такъв жалък начин, пробуди чувството му за хумор. Наивен опит да спаси Райс, реши той.

Но следващият кадър изтри усмивката от устните му.

Камерата се отдалечи от образа на тестикулите му, които се удряха в голото дупе на Марго, и стана ясно, че филмът се прожектира на друг, по-голям телевизионен екран.

Продължи да се отдалечава и Кърт видя, че телевизорът е поставен на маса срещу диван.

На дивана седяха съпругата на Кърт — Розмари, и двете му дъщери.

Шокираната Розмари се мъчеше да закрие очите на момичетата. По лицето на по-малката — Мага, се стичаха сълзи. Тес, пребледняла, яростно се взираше в екрана с разкривени от отвращение черти.

Дъхът на Кърт замря.

Знаеше, че трите са на почивка в Палм Спрингс и чакат работата му да позволи да отиде при тях. Видеокасетата сигурно беше направена през последните два дни, може би само преди няколко часа.

Това означаваше, че вероятно в този момент Розмари вече прави планове как да го напусне и да вземе момичетата със себе си. Затова не се бяха обадили.

Кърт беше прецизен човек и накара секретарката си да се обади в хотела в Палм Спрингс. След минута тя се обади по уредбата.

— Напуснали са хотела, господин Кърт. Не са казали къде отиват.

Кърт премести поглед от замръзналата на екрана картина към кутията, в която бе пристигнала касетата.

Вътре имаше револвер, калибър 0,32. Нямаше бележка.

Започна внимателно да обмисля положението. Умът му бе като на хищник, неочаквано срещнал по-силен враг.

Имаше ли изход? Не, Тес и Мага вече бяха видели касетата. Бяха видели него.

Взе оръжието, насочи го към сляпото си око, позамисли се, отвори уста и насочи дулото към небцето си.

Поколеба се. Защо първо да не убие оная кучка Суифт? Защо да не пусне малко кръв, преди сам да си отиде, просто за удоволствие?

Чак тогава забеляза листа хартия, в който бе увит револверът. На него на пишеща машина беше написано:

„Лос Анджелис Таймс“

„Холивуд Рипортър“

„Лос Анджелис Хералд-Икзаминър“

„Дейли Вараяти“

„Нешънъл Инкуаярър“

За частица от секундата Кърт си помисли за влиянието си в средствата за масова информация. Дори касетата да беше размножена и разпратена до вестниците от списъка, можеше да се намеси и да предотврати публичното й оповестяване. В страната не съществуваше редактор или издател, който да не му дължи важна услуга и да няма причина да се бои от него.

Но в списъка имаше и шесто име — Хауард Ман.

Кърт се усмихна. Суифт бе помислила за всичко. Нямаше смисъл да се бори. По един или друг начин Ман щеше да се погрижи касетата да стане публично достояние. А репутацията на Кърт нямаше да издържи на подобен удар. Това щеше да е краят му.

Времето на загубените и спечелени битки бе изтекло.

Сложи пак оръжието в устата си и стисна със зъби дулото.

Въздъхна и дръпна спусъка.