Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (22)

XXII

Не беше трудно да разбере коя рекламна агенция използва Отделът за моторни превозни средства.

Директорът на агенцията Бърнард Юър прие Ани и вежливо я изслуша.

Когато свърши, той я погледна с безизразни очи. Да, потвърди той, бил гледал рекламата на „Кантийл & Бийл“ и бил силно впечатлен. От друга страна, излъчването на нейния образ било доста неподходящо за сериозна кампания за убеждаване на хората да използват предпазните колани.

— Бих се съгласила с вас — реагира Ани, — ако не пропускахте нещо важно. Хората не използват коланите, защото намират, че ограничават движенията им. Те искат пътуването с кола да бъде удоволствие, приключение, особено в щат като Калифорния, и смятат, че коланите не подхождат на стила им. Господин Юър, трябва просто да се обединят идеите за развлечение и безопасност. Точно в това се състои моята концепция.

Той не изгуби скептичния си вид въпреки този довод.

— Освен това — добави тя — трябва да се направи нещо, и то бързо. Смъртността по шосетата на Калифорния нараства непрестанно. Вашият щат е един от най-опасните в страната.

— Разбирам мисълта ви — студено заяви той, като очевидно не искаше да разкрие картите си пред нея. — Ще отнеса предложението ви до Джим Макюън.

От подписа върху всички шофьорски книжки в Калифорния Ани знаеше, че Макюън е секретарят на Калифорния.

Заразглежда внимателно изисканото началническо присъствие на Макюън. Изглеждаше недокоснат от очарованието й. Вежливостта му можеше да прикрива и намерението да я изхвърли от кабинета си.

Но нямаше други оръжия. Затова се сбогува усмихната и си отиде.

Вкъщи обмисли идеята да отиде сама при щатския секретар.

Решението беше трудно. Ако бе прекалено настойчива, можеше повече да навреди, отколкото да помогне на идеята си. В края на краищата Джим Макюън беше много зает обществен служител.

Накрая времето изтече в размишления и се наложи да се връща в Ню Йорк да възстанови работния си график. Оставаше само да чака и да види какво ще стане.

Три седмици по-късно беше в Ню Йорк, затънала до гуша в репетиции на постановка на ранна пиеса на Лерой Джоунс в „Сенчъри Плейърс“.

Ник беше излязъл от болницата и тя му се обаждаше поне при пъти седмично, като внимателно се вслушваше в интонациите на оптимизъм и депресия в гласа му.

Разнообразните професионални задължения поглъщаха цялото й време. Вътрешно сви рамене и реши, че идеята й за калифорнийска кампания за използване на предпазни колани или се е провалила, или се е забатачила в бюрократичните дебри.

И тогава, в една тъмна сряда вечер, тя се прибра и завари на телефонния секретар съобщение.

„Госпожице Хавиланд, обажда се Бърнард Юър, чу лишен от хумор глас. Обсъдихме идеята ви за кампания за предпазни колани и щатският секретар лично прояви интерес. Бихме желали да ви направим пробни снимки. Ако ви е удобно, следващата седмица…“

На 15 юни по калифорнийската телевизия, точно преди новините в шест часа, беше излъчена първата серия от реклами.

Предизвикателното секси момиче, вече познато на жителите на Лос Анджелис като символ на „Кантийл & Бийл“, се появи, седнало зад волана на кола и закопчаващо предпазния колан с дългите си изящни пръсти. Докато говореше, горната част на колана се впи в тясната къса фланелка без ръкави.

— Когато карам кола — се обърна към камерата тя, — искам да се забавлявам, а не да се нараня. Защо следващия път, като седнете на волана, не направите същото? Ще се почувствате удобно… и в безопасност.

Изпълнението й беше тъй чувствено, че хората просто не можеха да откъснат очи от нея. Успяваше да създаде впечатлението, че автомобилът я прегръща. Коланът бе неговата ласка по гъвкавите крайници.

На екрана се появи надпис:

„Отдайте се на сигурността, сложете си предпазния колан.“

С това рекламата свършваше.

Беше необичайна, защото отнемаше цялата скука на концепцията за безопасността. И идеално подхождаше на калифорнийците, за които шофирането е начин на живот.

Много хора чакаха излъчването със стиснати палци и най-вече Ани.

Отговорът на публиката беше незабавен.

В продължение на няколко седмици предизвикателното момиче от „Кантийл & Бийл“ стана известно от Сан Диего до Орегон. Лицето й беше по вестници и списания и можеше да се види на огромните плакати по магистралите, дори дрезгавият и глас тихо припяваше съблазнителни подканвания към сигурност по радиоапаратите в колите.

Не след дълго се появиха и очакваните резултати. Статистиците отчетоха, че фаталните пътни произшествия в Калифорния са намалели в резултат на повишеното използване на предпазни колани от страна на шофьорите.

Щатският секретар беше на седмото небе. Надяваше се да изгради бъдещата си предизборна кампания за губернатор на базата на това блестящо постижение.

Бърнард Юър се разхождаше усмихнат, което съвсем не бе обичайно за него. Рекламната му агенция не беше постигала такъв успех през всичките двайсет и пет години на съществуването си.

А Ани Хавиланд, въпреки че още не беше познато на всяко семейство име, бе станала познато на всяко семейство лице по Западното крайбрежие.