Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (92)

XXXIII

Кармайн Геймино се славеше като най-страшния екзекутор на изток от Мисисипи. Четирийсет и осем годишен, той беше изпълнил стотици присъди за „семейства“ от шест големи града и се радваше на голямо влияние в организацията на Сам Корона в Маями.

Беше започнал кариерата си като уличен бияч в Детройт — заплашваше, пребиваше и убиваше, когато контрабандните и лихварските операции на шефа му го налагаха. Предпочитаното му оръжие в онези дни беше каратистки удар, който беше усвоил по време на престоя си в Корея. С него можеше да обездвижи, замае или убие — в зависимост от това в коя част на тялото се нанасяше.

Точността на Кармайн беше станала пословична, както и бързината и рефлексите, които поддържаше с упорити упражнения и разнообразни силови игри, популярни в увеселителните паркове и заведения.

Но един ден стана злополука.

Кармайн помагаше на свой колега да поправи мафиотска лимузина в гаража, когато средният пръст на лявата му ръка попадна в металната преса.

Лекарите в Детройт успяха да спасят смазания пръст, но след двете поредни операции се оказа, че и трите стави не функционират. Пръстът стърчеше в средата на ръката му като ироничен неприличен жест към света.

Това го забавляваше. А не след дълго го наведе на нова родея. Започна упражнения за трениране на твърдия смазан пръст, за да го използва като оръжие.

Правеше лицеви опори на една ръка, като съсредоточаваше цялата си тежест само върху пръста. Трошеше с него дъски и тухли, без да го заболи. Сухожилията му бяха като камък.

Разработи свой специален удар от долу на горе, който се превърна в негова търговска марка. Удряше внезапно жертвата си в гениталиите, стомаха или ребрата и я наблюдаваше как се гърчи в агония на земята. За предизвикване на мигновена смърт беше достатъчно да уцели гръкляна или окото. В зависимост от бързината, силата и траекторията на пръста бяха възможни всички етапи на изтезанието.

Репутацията на Кармайн се носеше надлъж и шир. „Пръстът“ беше знаменитост. Самата гледка на безформения щръкнал крайник често така ужасяваше противниците му, че се предаваха без бой.

Кармайн, човек без въображение, но надарен с твърдоглава интелигентности пълна липса на състрадание, се гордееше с постиженията на изкуството си. Харесваше му жестокото презрение, демонстрирано от пръста му към света, и уважението, с което се ползваше сред шефовете си. Като това на човека, седнал срещу него в тъмен раиран костюм с жилетка и сложил до себе си куфарче от крокодилска кожа.

Усмихна се и вдигна вежди с вежлив интерес.

— Радвам се, че се наемаш, Кармайн — каза Тони Пиетранера. — Никой освен теб не би могъл да свърши тази работа.

— Щом смяташ така — отвърна Кармайн с престорена скромност и вдигна чашата италианско вино с лявата си ръка. Обезобразеният пръст бе насочен право срещу събеседника му.

— Въпросът е деликатен — продължи Тони. — Искам да ми доведеш една жена. Тя работеше за мен, а взе, че избяга. Но не мога да допусна да бъде наранена. Трябва ми здрава. От друга страна, трябва много да внимаваш. Тя не е обикновено момиче.

Кармайн погледна безизразно Тони, когото познаваше като дребна мафиотска риба. Но „благородството задължава“ — той бе принуден да скрие презрението си и заради Сам Корона, помолил го да се нагърби със задачата да бъде учтив с него.

— Повярвай ми — настоя Тони, като изтълкува погрешно безизразния поглед на Кармайн. — Ако изпратя някой тъп бияч да ми я довлече за косите, тя ще му отреже ташаците и ще ми ги прати, увити в салфетка. Много е умна и извънредно опасна. Убивала е хора. — Изкашля се. — Така че е нужна твърдост, Кармайн. Твърдост и дисциплина. Просто ми я доведи, за да се убеди, че не й се сърдя, щом изпълнява задълженията си. Помолих Сам да ми преотстъпи услугите ти, защото знам, че мога да разчитам на теб.

Кармайн кимна. Дебелите вежди над грубите му бузи се вдишаха на милиметър в знак на признание на комплимента. Презрението му към Тони непрекъснато нарастваше. Говореше много, ласкаеше много и се боеше от жена. Кармайн се зачуди защо ли Сам Корона си нарушава спокойствието да прави услуга на такова нищожество.

Тони отново се изкашля, този път — по-нервно. Беше физически уплашен от вида на Кармайн. С ръст метър и седемдесет и пет и тегло към сто килограма, той приличаше на канара. В безизразните му черни очи нямаше и следа от състрадание или човечност. Беше ясно, че не убива за удоволствие, нито за пари, а от гордост — гордостта на хищника.

Въпреки неудобството си, че е в компанията на такова животно, Тони усети, че яростта му от бягството на Кристин затихва и жилото на ревността омеква. Вече бе въоръжен срещу нея. Не беше сам. Всъщност на негова страна заставаха могъществото и дивашката сила на самата организация, облечени в човешко тяло.

Благодарение на „семейство“ Корона и връзките им местонахождението й му беше известно. Когато Кармайн я доведеше, Тони щеше да я накара да разбере, че е длъжна да остане при него, но и че ще забрави и прости, ако добросъвестно се върне към задълженията си.

Сърцето му се преобърна при мисълта, че отново ще я има. Не го интересуваше какво би му донесло бъдещето с нея и дали смъртоносната омая някога ще изчезне. Знаеше само, че тя се връща.

— Това ли е точното място? — Кармайн му показа лист хартия.

Тони кимна.

— Хората, с които живее, са знаменитости. Трябва да я измъкнеш по най-тихия начин. Не ги тревожи. Този Райс е важна клечка и може да има големи връзки. Просто я накарай да изчезне безшумно. Една бележка за сбогуване и нищо повече.

Кармайн кимна. Очите му бяха мътни като въглища.

— Каквото и да правиш — продължи Тони, — не я изпускай от очи, след като се свържеш с нея. Дори за миг. Разбра ли?

— Разбрах. — Кармайн се усмихна.