Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
А Glimpse of Stocking, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 45 гласа)

Информация

Сканиране
bridget (2012)
Разпознаване и корекция
sonnni (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Елизабет Гейдж. Булевардът на залеза

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 1994

Редактор: Жечка Георгиева

ISBN: 954-629-045-5

История

  1. — Добавяне

XVIII

Минаха още няколко месеца.

Те бяха болезнени за Ани. Сроковете й наближаваха последните си граници, а нямаше никакъв забележим напредък.

Върна се в Ню Йорк и продължи уроците по балет, постановка на гласа, работата с Рой Диран и интересните, но страшно уморителни изпълнения в „Сенчъри Плейърс“. Поемаше и ангажименти като манекенка, колкото да може да си плаща наема и билетите до Лос Анджелис, където Бет я посрещаше радушно и задаваше малко въпроси за кариерата й.

Най-много се затрудняваше от решението какъв следващ ход да предприеме.

Стана свидетел как Ник Маршано се шурна в неизвестното преди нея, като напусна Рой Диран и манхатънската сцена, за да се пресели в Холивуд. Последната им среща имаше горчиво-сладък привкус. Въпреки че Ник все още нямаше конкретни предложения за работа в Холивуд, беше пълен с безгранична увереност. Когато Ани му каза колко се възхищава от смелостта му, той се засмя.

— Не се възхищавай, скъпа. Просто онези кретени на Западното крайбрежие няма да могат да ми попречат. За нула време ще започна да снимам сериали. Само гледай. Преди да се усетиш, ще стана най-добрият изнасилвач и крадец на деца на екрана.

Тя се вгледа в тъмните му очи и в квадратната челюст под орловия нос. Беше толкова ярък, толкова закачлив в мъжествената си жизненост, но и тъй уязвим под цялото си перчене. Боеше се за него, защото притежаваше нещо нежно и крехко. А в актьорската професия щеше да се нуждае от точно противоположното качество — твърда и хладна острота, която си въобразяваше, че има.

— Не, Ани. — Усмихна се и я притегли към себе си. — Не се възхищавай от мен. Ти си човекът с бъдеще в нашия клас. Ти си единствената истинска актриса и Рой го знае.

— Не говори така — упрекна го тя. — Знаеш, че не е вярно.

В отговор той я отдалечи на крачка от себе си и се вгледа в очите й с внезапно напрегнат поглед. За секунда й се стори, че е сърдит, но забеляза в очите му трескава измъчена светлина.

— Мила моя — нежно каза той, — обичам те.

Сърцето й се разкъса. Знаеше, че думите са истински, знаеше, че не може да му отговори със същото.

— Не знам кога ще те видя пак и какво ще стане с нас — продължи той, — но трябва да ти го кажа. Не се притеснявай от това. И не се тревожи. Няма да го повторя. Но ако имаш нужда, винаги можеш да разчиташ на обичта ми. Разбра ли?

Тя кимна и зарови лице в гърдите му. Той я целуна по челото и косата, вдигна брадичката й и леко я целуна по устните. Докосването му бе изпълнено със себеотрицание. Знаеше, че тя никога няма да му принадлежи, и го приемаше.

Ани знаеше, че енергичните му крачки в живота ще бъдат спънати от тайно отчаяние, което нямаше да го доведе до нищо добро.

Но какво би могла да даде на този красив и крехък младеж, за да го въоръжи срещу най-грубия от всички възможни светове? Положително не сърцето си, защото не й принадлежеше. Нито удоволствията на тялото си, без участието на сърцето.

 

 

Почти седмица след това получи картичка със закачлива рисунка на най-известния павилион за хотдог в Холивуд.

На гърба й имаше адрес и послание, написано с енергичния почерк на Ник.

„Страшно се забавлявам. От «Метро Голдуин Майер» ме поканиха за новата версия на «Отнесени от вихъра». В ролята на Мами, но не се оплаквам. Скачай в самолета. Ще използвам влиянието си да ти осигуря Скарлет.“

Беше подписано „твой приятел“ и инициал „Н“.

Той изпълняваше обещанието си.

 

 

Ани се чувстваше ужасно самотна без Ник в Ню Йорк. Той беше най-близкият й човек, споделяше с него всичко и разчиташе на него да изслушва скритите й страхове от живота, който си бе избрала. Нямаше кой да запълни тази празнота. Поради нечовешкия си работен режим не беше успяла да намери време да се сприятели с някой от другите ученици на Рой или с колегите си от „Сенчъри“, които бяха не по-малко заети от нея.

Ани разбираше защо бе заминал Ник. Човек трябваше да поеме въздух и да скочи.

Но тя все още се въздържаше, въпреки че я тревожеше ценното време, което се изплъзваше между пръстите й. Стараеше се да се утешава с мисълта, че рекламата за „Дейзи“ е пожънала голям успех и лицето й, рекламиращо продукта, краси всички женски списания. Междувременно в Холивуд имаше друг видим образ — секси рекламата на „Кантийл & Бийл“.

Видим, но безименен.

Знаеше, че й трябва голям скок напред, но не знаеше как да го направи.