Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (52)

XXIII

Когато дойде на себе си, госпожа Ернандес й вееше притеснено и разтриваше дланите й, а малкият й син стоеше на вратата с изписана тревога на детското си лице.

Ани се постара да промълви някакво извинение, че е предизвикала толкова неприятности, но преди да свърши, през вратата се втурна доктор Вайрует с черната лекарска чанта в ръка. Премери й температурата, преслуша сърцето и дробовете й и бързо поклати глава.

— Елате с мен — рече той и й помогна да се изправи. — Отиваме в кабинета ми.

Подкрепяше я, докато слязоха по стълбите, и я отведе до претъпканата си чакалня, където беше седяла преди десет дни, докато Ник беше вътре. Твърде уморена, за да протестира, Ани се остави сестрата да я вкара в кабинета, където й бе наредено да се съблече. Сестрата измери кръвното й налягане и я остави да седи по книжна престилка на тапицираното канапе.

След интервал, който би могъл да бъде пет минути или един час, лекарят се върна и направи на Ани щателен физически преглед — от очите и ушите до половите органи. Когато свърши, й каза да се облече и я настани на пластмасовия стол срещу писалището си.

— Намирате се в състояние на преумора, граничеща с изтощение — започна той. — Недохранена сте. Страдате от депресия и безпокойство и криете стреса от самата себе си.

— Кажете ми нещо, което не знам — усмихна се горчиво Ани.

— Точно това възнамерявам да направя — отвърна докторът. — Вие сте бременна.

Ани занемя.

— След няколко дни тестът ще потвърди резултата от прегледа — продължи доктор Вайрует. — Но симптомите не лъжат. Поне четири, а може би и петседмична бременност. Мензисът ви е закъснял, нали?

Ани сви рамене.

— Винаги е бил нередовен. А откак започна всичко това, тази шумотевица и останалото през последните месеци… наистина се чувствах особено. — Въздъхна. — Предполагам, че не съм искала да се чувствам жена.

Не можеше да признае цялата истина. Отблъскващата й слава през последните месеци беше тясно свързана с Ерик. Чувството й за близост с него сякаш нарастваше право пропорционално на факта, че когато го нямаше, не можеше да помисли за секс, толкова опетнен беше образът й в собствените й очи.

Криеше се сексуално от себе си и се превръщаше в жена само в ръцете на Ерик, където се чувстваше едновременно защитена и пречистена от това, че той я притежава.

Лекарят строго я изгледа.

— Онзи ваш младеж… Ник. Той ли е бащата?

Тя поклати глава.

— Но знаете кой е, нали?

Кимна.

— Опитвал ли се е Ник да ви дава наркотици?

— Не! — извика Ани. — Дори не е споменавал подобно нещо.

— В Холивуд има много наркотици — отбеляза доктор Вайрует. — Нищо ли не сте поемали през последните шест седмици? Някакви успокоителни? Приспивателни? Или нещо по-силно?

Ани поклати глава.

— Нищо.

— Това е добре. Отсега нататък няма да гълтате нищо без мое предписание. Когато се приберете вкъщи, трябва да почивате. Мария Ернандес ще ви наглежда. Ваш ред е да бъдете пациент. Спете колкото може повече. Ако имате безсъние, обадете ми се. Яжте супи, докато се почувствате по-силна. След това може сандвичи и топли ястия. Пийте много мляко. И никакъв алкохол. Имали ли сте симптоми на сутрешно повръщане?

— Не. Да. Не се чувствах добре, но смятах, че…

— Вече няма да смятате. Обадете ми се, ако почувствате нещо повече от световъртеж. Що се отнася до депресията, тя е свързана с приятеля ви и чувството на безпокойство. Познавам добър психиатър. Да ви уредя ли приемен час?

Ани поклати глава.

— Ще се оправя. — Насили се да се усмихне. — Обещавам.

— Не обещавайте на мен — рече докторът. — Обещайте на себе си. Ясно ли е? Във вашето тяло живее нов човек. Това е огромна отговорност. Имате ли достатъчно сили да я понесете?

Ани кимна, смутена от строгото му отношение не по-малко, отколкото от бавното осъзнаване на факта, че ще става майка.

— Още три въпроса — продължи той и погледна часовника си. — Първо, тази бременност планирана ли е или е случайна?

— Случайна е.

— Искате ли детето?

— Аз… Да! — В гласа й прозвучаха изненада и внезапна радост.

— Добре. А какво ще бъде отношението на бащата?

Тя го погледна с учудване. Този въпрос дори не й беше минал през ума.