Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (73)

XIV

„Лос Анджелис Таймс“, 9 август 1971 година

„Вчера в Университетската болница на Лос Анджелис актрисата Ани Хавиланд претърпя операция на гръбначния стълб за частична ламинектомия на двата деформирани шийни прешлена.

Според говорителя на болницата операцията се е наложила поради хроничната болка и слабост, във врата след автомобилната катастрофа, преживяна от госпожица Хавиланд през миналия декември.

Хирургът Ленард Блеър, извършил операцията, обясни на журналистите, че частичната ламинектомия е предназначена да облекчи натиска върху нервите и да позволи на пациентката да води сравнително активен и лишен от болка начин на живот.

Поради опасения за следоперативен оток, който би могъл да увреди гръбначния мозък на госпожица Хавиланд и да доведе до възможна парализа, екипът ортопеди, ръководен от доктор Блеър, е решил да не опитва да прилага корективната хирургия през първите месеци след злополуката. Но според доктор Блеър острите болки във врата, неподдаващи се на никаква терапия, са направили операцията наложителна.

«При тези обстоятелства — заяви той пред журналисти — този път решихме, че рискът е оправдан. Нетърпимите болки не се поддаваха на нито една от формите на лечение, които прилагахме, а междувременно тя беше достатъчно укрепнала да понесе операцията. Очакваме да се възстанови напълно.»

Лекарят добави, че екипът на Университетската болница възнамерява да продължи прилагането на по-консервативни терапии, вече използвани при лечението на госпожица Хавиланд, включително отдих, локални нагревки, масаж, лекарства за отпускане на мускулите и успокоителни за контролиране на спазмите, както и програма за физически упражнения с постепенно натоварване.

На въпроса дали госпожица Хавиланд се е пристрастила към някои наркотични обезболяващи средства доктор Блеър не даде пряк отговор.

Очаква се лечението на госпожица Хавиланд да не наложи нови ортопедични операции. Но за следващата зима е предвидена последната пластична операция за окончателно отстраняване на белезите и раните по лицето, получени в резултат на катастрофата.“

Доктор Лен Блеър поклати примирено глава, като прочете статията в „Таймс“. Беше изложил случая на Ани с целия оптимизъм, който можа да събере.

Той единствен знаеше истината. От момента, когато я отвори, видя, че ламинектомията на врата ще бъде безполезна. В най-добрия случай щеше да държи главата си изправена и да се оглежда наляво и надясно, без да примижава от болка.

Дебнещите журналисти много добре знаеха, че се е пристрастила към силните лекарства, които забавяха възстановяването, без да облекчат болката й. Отказът му да коментира въпроса бе посрещнат с многозначителни полуусмивки.

Знаеха, че нещата стоят зле. Но само Лен Блеър осъзнаваше, че лекарствата никога няма да ги подобрят.

Сега Ани оставаше сама с болката. Трябваше да намери начин да я надвие.