Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (95)

XXXVI

Жребият бе хвърлен.

Снимките на „Плодовитата луна“ вървяха с пълна пара и нямаше да спрат, докато не свършеха след около три месеца.

За Ани те започнаха по най-лошия възможен начин.

Поради договорни неуредици и временната невъзможност на един от партньорите й да се яви не можа да започне със сцените на младата Дейзи, които бе репетирала няколко седмици с Деймън. Трябваше да започне от средата, на втория брак на Дейзи, когато вече имаше едно дете, беше бременна с второто и разбираше, че и вторият съпруг й изневерява.

Беше много сложен момент в самата сърцевина на развитието на филма и Ани за една нощ трябваше да се подготви, за да улови и изрази мотивацията на Дейзи. Усети, че непрекъснато се връща към връзката си с Ерик Шейн и обреченото си дете, и за стотен път изпита свръхестественото чувство, че изпълнението на Дейзи застрашава собствения й разсъдък.

Но Деймън го беше планирал така и така щеше да бъде. Ани играеше сцените, обхваната от страховити чувства. Наоколо сякаш никой не забелязваше, че нещо не е наред.

Но проблемите й не бяха само актьорски. Тъй като не беше успяла да възстанови теглото си след катастрофата, Анди Ричи и колегите му гримьори трябваше да вършат чудеса, за да я накарат да изглежда бременна.

Като капак на всичко напрежението от снимките неочаквано изостри старата болка във врата и гърба. Донесоха й инвалиден стол да си почива между дублите, но той почти не помагаше. Не се осмеляваше да гълта силни лекарства от страх, че ще попречат на концентрацията й. Тъй че стискаше зъби и даваше всичко, на което бе способна.

Бясната бързина на снимките не й позволяваше да се наспи добре. Към това се прибавиха и тревогите за Дейзи и липсата на самочувствие, които придружаваха всекидневните й усилия, тъй че във всички сцени изглеждаше напрегната и изтощена.

— Миличка — заяви Марк, след като изгледа заснетата през деня лента, — ние искаме да изглеждаш измъчена, но не чак толкова. Приличаш на болна. Защо не си починеш ден-два, докато направим някои външни сцени?

Тя поклати глава.

— Тази вечер ще взема хапче. Ще се оправя.

Насилваше се да вложи в Дейзи всичко от себе си при тези тежки условия, за да не подведе Деймън и останалите. Странната атмосфера на вдъхновението на Деймън вече се бе възцарила над целия екип, точно както при снимането на „Среднощен час“. Всички се намираха в емоционална треска и вършеха работата си с маниакалната концентрация, която извираше от Деймън.

Освен това наоколо витаеше убеждението, че в сравнение с шестте предишни филма на Деймън „Плодовитата луна“ е нещо по-особено, предопределено за специално място в историята на киното. Всички искаха да направят най-доброто и Ани не беше изключение.

Така че, когато след десет дни се появи закъснелият й партньор и снимките направиха главозамайващ скок назад във времето към ученическите години на Дейзи, Ани се хвърли в преобразяването с всяка частица от таланта и решимостта си. За една нощ се подмлади. Походката, усмивката и гласът й преливаха от искреност, от жадна невинност, която отсъстваше, от заснетите преди броени дни сцени.

Вече знаеше, че ще опита да се справи с графика на снимките, пък ако ще да умре. Всеки ден складираше по една доза психическо и физическо изтощение някъде вътре в себе си. Опасяваше се, че един ден ще трябва да плати цената и ще изпадне в емоционален или дори нервен срив.

Чудеше се с ирония дали филмът няма да състари и нея с петнайсет години, както състаряваше Дейзи.

Подобно на всички, работещи върху филма, и Ани не можеше да не почувства, че злокобната съдба, на която Деймън беше осъдил героинята си, щеше да остави отпечатъците си върху нея. Напрежението по време на снимките се пораждаше не само от възбуда, но и от страх.

Нямаше път назад.