Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (83)

XXIV

Кристин лесно намери достъп до приема, който даваше в петък вечерта Гари Наймън — важна клечка между продуцентите.

Знаеше, че Кърт ще присъства, защото беше вложил много пари в един нов проект на Наймън — телевизионен филм с възможности за превръщане в сериал.

От снимки знаеше как изглежда Кърт и го откри лесно в тълпата. Красноречивият език на тялото й успя да привлече вниманието му от другия край на стаята и го накара да зареже двамата мъже, с които разговаряше. Изчака да се приближи и хладнокръвно се представи като Марго Суифт — помощничка и секретарка на Деймън Райс. Това привлече вниманието му.

Беше сложила най-чувствения си парфюм. Прилепналата рокля подчертаваше плавните извивки на ханша и гърдите й. Косата й падаше обилно по голите рамене. Когато се ръкуваха, задържа ръката му секунда по-дълго. Очите му не се отлепяха от очертанията на крайниците й. Накара го да спомене проекта на Наймън и бързо поведе разговор за скуката на новите филми.

— Напоследък любовните сцени са толкова блудкави — заяви тя с нежна усмивка. — Толкова плахи. Смятам, че любовта трябва да е възбуждаща и яростна, да пренася човека в друг свят, дори ако му причинява болка. Вие как мислите, господин Кърт?

— Наричай ме Харм. — Малките очички, които я оглеждаха, бяха живи и зорки.

Когато тръгнаха към бара, пръстите й докосваха неговите.

Два часа по-късно вече бяха в един мотел. Марго отказа да отиде в дома на Кърт под предлог, че предпочита анонимната обстановка.

Беше наблюдавала внимателно колко пие. На приема беше погълнал най-малко три чаши бренди, а бе го накарала да изпие и две чаши шампанско, предвкусвайки срещата насаме. Въпреки че сетивата му щяха да са тройно замъглени, закачливото прелъстяване, на което го подложи през последните два часа, щеше да го възбуди. Останалото беше малко по-сложно.

Но тя плуваше в свои води. След като го накара да й говори за жена си и дъщерите си, доста добре вникна в душевността му. Разсъблече се бавно пред него под светлината на беззвучния телевизор. Погледът му нервно скачаше от гърдите към слабините й.

Тя направи меко движение, което изобразяваше едновременно страх и трепет пред възбудения пенис между краката му. Гащичките й паднаха на пода и тя остана гола.

Той скочи на крака. Притегли я грубо към леглото и я повали по корем. Тя леко изписка с възхита и тревога.

Проникна анално в нея без никаква подготовка, подрезгавелият му глас ломотеше мръсотии, сякаш бяха химни.

Тя се загърчи под него, свиваше пръсти, биеше безпомощно с юмруци по леглото, стоновете й, пълни с болка и удоволствие, звучаха като пикантна смес от чувства.

— О, Харм — изписка тя в чаршафите, защо ми причиняваш това? Ох! Ох…

Той свърши с яростен тласък, вкопчил големите си ръце в раменете й. Тя знаеше, че сутринта ще има болки. Но беше готова да понесе още.

Наля му една чаша от бутилката, която бяха донесли, и плахо му я поднесе, застанала на колене като просителка. Докато той пиеше, погали мощните му бедра и почтително се загледа в омекналия пенис, който доскоро беше в нея. Започна да му говори с кокетлив шепот, закачаше се, пародираше ужас от наказанията му. Сякаш го предизвикваше да й даде урок, като я залее с такава болка, че най-сетне удоволствието й да се замъгли и да я кара да моли за милост.

След няколко минути той отново беше готов, втвърден от думите и нежната игра на пръстите й. Разгневен от влиянието й върху него, грубо я блъсна и започна да й причинява болка. Усещаше как хапе гърдите й, коравите му ръце бяха между бедрата и по слабините й.

— О, Харм — простена подканящо. — Боли… боли… Недей… моля те, стига толкова…

Започна да се извива под мъчителните му ласки, ароматът й го задуши, ръцете й се добраха до възбудата му и нежно започнаха да я подхранват и да го канят да я наказва още. Плъзгаше се и подскачаше под него, прикована от обемистата му тежест, писъците й звучаха предизвикателно, потреперваше от чисто удоволствие.

Шепотът й преливаше от агония и поощрение, а силните му пръсти щипеха и извиваха слабините й, докато се добраха до клитора. Блъсна я силно, тя падна по гръб и усети пробождане от ухапването на Кърт по най-нежните си части. Тревожните й викове се изпълниха с триумф.

— Не! Не там… Харм, моля те, умолявам те…

Усета, че ближе кръвта й. Лукавият протест в гласа й отстъпи на панически възторг. Бързо проникна в нея и отново го накара да свърши с уверените си женски полюшвания. Срути се тежко върху нея, изчерпал силите си поради възрастта.

Беше покрита с белези и синини. Утре всичко щеше да е моравочерно.

Но не усещаше болка. Всъщност не усещаше нищо, освен бавния триумф на своята воля над неговата.

Разделиха се в три сутринта. Кристин настоя да вземе такси и да се прибере сама.

— Скоро ще ти се обадя. — Целуна го за „лека нощ“, веждите й се вдишаха в лунната светлина.

И наистина му се обади.