Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (20)

XX

Когато стигна до апартамента на Бет, с изумление видя Ник Маршано да чака пред сградата, облегнат на вратата на тъмен мустанг.

— Привет — рече той. — Какво ще кажеш да се поразходим?

— Ник! — възкликна Ани. — Какво правиш тук? Не искаш ли да влезеш?

Той поклати глава.

— Бет ми каза, че си на купон. Постоях малко, но не ми се говореше с нея. Искаш ли да се поразходим?

Нещо в напрегнатото му държание я накара да кимне утвърдително.

— Твоя ли е, Ник? — попита тя, когато той затвори вратата. Мустангът миришеше на чисто и беше прясно лъснат със смазка.

— Няма начин — отвърна той и включи двигателя. — Фирмена кола, тъй да се каже. Малка аванта за оказани услуги.

В думите му прозвуча горчивина. Изхвръкна от паркинга и бързо се понесе по улиците на предградието към магистралата.

Ани забеляза, че не е на себе си, но не знаеше как да го попита какво е станало. Помъчи се да запази спокойствие, докато той караше доста по-бързо от заобикалящите ги на магистралата коли и бясно сменяше платната.

Когато се върнаха в Холивуд, тя се насили да заговори:

— Ник, какво има? Хайде, можеш да ми кажеш.

Той поклати глава.

— Там е работата, моето момиче. Не мога. — Ухили се мрачно. — Ако го направя, ще спреш да ме уважаваш.

Ани го загледа внимателно. За няколко кратки месеца се бе превърнал от нахакан, самоуверен актьор в блед, напрегнат и някак унизен младеж. Въпреки че сам я бе потърсил, огромното напрежение, стаено в него, не му позволяваше да й се довери.

— Добре. Не си длъжен да ми казваш. Защо не идем някъде да пийнем по една кола?

Той й хвърли бърз подозрителен поглед изпод хубавите си вежди и отново се съсредоточи в пътя. Очите му я уплашиха. Беше очаквала перспективите за участие в телевизията да повдигнат духа му, но явно ефектът беше обратен.

Мълчанието му бе непоносимо.

— Ник, спри някъде — помоли го тя. — Искам да те прегърна.

Той измъчено поклати глава.

— Ако само го беше направила, когато наистина се нуждаех от това.

— Ник, моля те. — Докосна го по ръкава.

— Боб Ромеро не харесва млади мъже, които имат влечение към другия пол.

Ани разбра. Сърцето й се сви от мъка. Зачуди се докъде ли бяха стигнали нещата. Затърси тактични думи да го утеши и окуражи. Но преди да ги намери, той яростно зави по булевард Холивуд и потегли към Сънсет Стрийп.

Понесоха се край тротоари, пълни с проститутки, наркомани и мошеници. Ник лудешки ускоряваше колата между светофарите.

— Какво хубаво място — рече той.

— Ник…

Не знаеше какво да каже. Мисълта й беше заслепена от образите на Хармън Кърт, Сам Спектър, Райма Бейнс и други могъщи фигури в развлекателната индустрия. Имаше толкова начини да се оказва натиск върху младите изпълнители. Толкова подводни камъни, на които да заседнат. Нима дори нейният предпазлив начин на живот й беше спестил поне една грешка?

А Ник беше тъй нетърпелив, толкова уязвим…

Той внезапно удари спирачките и спря пред бар, около който се разхождаха десетина мъже. Хвана я за ръката и я повлече вътре.

Помещението беше тъмно. Свиреше тиха рок музика. Ани видя собствениците с връзки ключове, окачени на коланите. Вдигнаха очи и изгледаха любопитно нея и Ник.

Ник, пленник на яростта си, поръча двойна водка.

— Ти кола ли ще пиеш?

Ани кимна разтревожено, като видя как обърна на един дъх чашата си.

— Така, мила моя — заговори той високо. — Тук няма нито един човек, който да не се чуди откъде съм си намерил такава красива дама.

Ник махна към бармана, който му донесе втора чаша и внимателно го погледна.

Ани го докосна по лакътя. Той се обърна към нея. За първи път тя забеляза с ужас, че очите му имаха същия замаян блясък, който беше забелязала по толкова много лица на купона на Хари Голд.

— За бога, Ник, на какво си? Моля те, нека си вървим.

— Кола — запелтечи той и изля втората двойна водка в гърлото си. — Кола за малката госпожица.

Докато той говореше, тя осъзна, че сто чифта очи в полумрака са се вперили в мускулестото му тяло. А самата тя с предизвикателната рокля, която беше носила на купона, беше обект на вниманието на отделна група гости на заведението, чийто сексуални наклонности бяха на светлинни години от тези, на които беше свикнала. Погледна го умолително.

С вид на гневно задоволство той тръшна чашата си, хвърли една банкнота на бара и двамата излязоха от заведението.

— Нека карам аз — предложи тя, разтревожена от нестабилните му крачки.

— Не, госпожо. — Включи колата на скорости се понесе през трафика към хълмовете. Преди Ани да разбере, бяха отминали Мълхоланд Драйв и се намериха на тесен път в някакъв каньон.

— Ник, моля те, намали — заговори тя, като напипа своя предпазен колан и го закопча. — Нека спрем за малко да поговорим.

— Очарован съм, миличка. — Гласът му се прекърши в странен смях. — И за какво ще си бъбрим? За любов и изкуство? За сравненията между Станиславски и Ракел Уелч? Чудя се какво ли би казал Рой по този въпрос…

Разгорещен от собствената си ирония, той натисна газта. В този миг на завоя срещу тях изрева кола, ярките й фарове заслепиха Ани.

С ужас видя пред очите си паважа, който диво се завъртя наляво. Ник излизаше от границите на пътя и политаше към каньона.

Чу оглушителен писък на пружини и гуми. По колата затрака чакъл, после задраскаха гъсти храсталаци. Тя падна напред, усети остри удари по главата и коленете и изгуби съзнание.