Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (23)

XXIII

Отново наближаваше есен.

От събитията в Холмсби Хилс, дали начало на разписанието на Ани, бяха изминали над две години.

Гледаше разстроена календара си. Бе направила всичко, което позволяваха талантът, усилията и въображението й, за да доведе плана си до успешен завършек в предвидения срок. Беше работила денонощно за усъвършенстване на способностите си и за привличане на хорското внимание, като често го вършеше против волята им.

И беше почти успяла.

Сега имаше нужда само от един голям шанс, от една възможност да покаже на публиката на какво е способна. Но подобен шанс не се появяваше. Кариерата й за пореден път засядаше на етап, от който сякаш не можеше да се придвижи напред.

В интерес на истината продължителната борба беше донесла някои големи промени в живота й. Преди две години беше умерено амбициозна млада жена, очакваща бърза кариера и доста неясно бъдеще. Днес можеше да си позволи удобно и разнообразно съществуване чрез участия в рекламни клипове и фотографии и добра възможност за признание в театъра. Можеше ли човек да се оплаче от такава съдба?

Да, може, размишляваше Ани с горчивина. Човек положително може да се чувства ограбен, когато остане извън границите на филмовия свят.

Ани бе постигнала най-доброто при крайно неблагоприятно стечение на обстоятелствата. И въпреки това просто нямаше солидна основа, на която да стъпи на Западното крайбрежие.

От друга страна, в отсъствието на нещо реално, за което да се захване, непрекъснато нарастващ брой предзнаменования сякаш й подсказваха, че е дошло времето да направи следващата си и най-съществена крачка.

Джим Макюън и Бърнард Юър бяха единодушни в мнението си, че Ани трябва да стане постоянна жителка на Калифорния.

— Ако наистина смяташ да участваш в кампанията до края — заяви Бърнард Юър, — трябва да имаш шофьорска книжка, издадена в Калифорния, и да станеш гражданка на щата. Калифорнийците много ще се смутят, ако научат, че си нюйоркчанка. Освен това проектът за предпазните колани се разпростира във времето. Може да продължи години наред. Имаме нужда да си тук.

Ани не можа да отрече логиката на тези доводи. А честите й разговори с Ник я караха да се тревожи за него повече, отколкото през целия период след катастрофата.

Гласът му по телефона беше кух и често говореше завалено. Въпреки крехкото оживление, което имитираше, когато говореше с нея, тя знаеше, че Ник крие истината за себе си и положението, в което се намира.

Епизодът от телевизионния сериал, в който си беше намерил роля миналата зима, бе излъчен наскоро в най-гледаното време. Изпълнението му разтревожи Ани не само защото й се видя безлично и немотивирано, но и защото лицето му на екрана, заснето само няколко месеца след заминаването му от Манхатън, вече изглеждаше по-изпито и нездраво от онзи Ник, когото познаваше тогава.

Ник бързо се плъзгаше по нанадолнището. Имаше нужда да го държи под око. В противен случай не смееше да си представи какво бъдеще го чака.

А и той сякаш съзнаваше, че тя е единствената му връзка с живота, защото последното му обаждане беше много възторжено. Знаел в Холивуд идеален апартамент за нея. Негов приятел актьор тъкмо щял да се изнася оттам и му доверил, че ще е свободен след няколко седмици.

— Една дума, и е твой. Ще ти бъде много удобна база. Ако искаш, можеш да ходиш пеша до „Уорнър“ и „Парамаунт“, след като приключат войната с кого да подпишеш договор.

Успя да хване една от трите стюардеси между полетите и гаджетата и уреди напускането на тавана.

Прекрати уроците по техника на говора и нежно се сбогува с Блейн Джаксън, който така и не беше й простил, че не прие съвета му да направи кариера в балета.

Същото се отнасяше и за Рене Грийнбаум, въпреки че сбогуването с нея беше много по-болезнено и чувството за вина у Ани — далеч по-остро. В продължение на пет години Рене беше правила всичко, за да подпомогне кариерата на Ани като манекенка, и хранеше големи лични и професионални надежди за нея.

Най-покъртителната й раздяла беше последната.

В деня на тръгването си, след като си опакова багажа и го натовари в джип, уреден от Ал Кантийл, каза довиждане на Рой Диран в самотата на студиото му на Трийсет и седма улица.

Той я изгледа дълго и изпитателно в очите.

— Слушай ме добре — проговори най-сетне. — Познавам те. Знам какво те яде отвътре. Не само защото имам очи и уши и съм от дълго време в занаята, но и защото преди много, много години и аз имах своите надежди и понесох своите удари. Запомни думите на човека, който е взел погрешно решение и е платил за това — не позволявай на този огън да изгасне в теб. Дори ако това ти причини рани, които никога няма да зараснат.

Тя го прегърна с всичка сила. Той я изпрати до вратата. Докато слизаше по стълбите към Трийсет и седма улица, Ани чуваше как крачките му кънтят по дървения под.

За нея имаше само една посока — напред. Намери колата си и потегли към моста „Джордж Вашингтон“.