Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (13)

XIII

3 май 1968

На другия ден точно в един часа Ани хвърли и последния грам от таланта и амбицията си в прослушването за главната роля в клипа за „Дейзи“ пред зачервените, но впечатлени очи на Хал Пари.

След като я сънува цяла нощ, Хал беше на нокти. Въпреки че се отврати от импулсивното си решение да я прослуша, умираше да я види още веднъж в плът и кръв.

Не се разочарова. Под ярките прожектори на сцената тя изглеждаше не по-малко красива от снощи в дома му. А когато се съблече по трико, да й направят цветни снимки за танцовите сцени, видът на гладките й крайници спря дъха му. Докато я инструктираше и бъбреше с нея в паузите между снимките, тя продължаваше да го гледа с онзи особен поглед на сребристите си очи. Беше напълно съблазнен и приятно объркан.

През цялото време Хал се намираше в транс. Едва намираше сили да отлепи очи от нея, за да види видеозаписите с изпълнението й. Но когато го направи, касетите се оказаха истинска благословия.

Хвърли вътрешно жребий и я накара три пъти да повтори изпълнението. До края на следобеда касетите взеха решението вместо него. Беше прекалено добра, за да я отмине.

— Миличка — заяви той, — получаваш ролята.

Тя метна ръце около врата му, помоли го да й разреши да му приготви вечеря в края на седмицата и му обеща утре в шест сутринта да се яви на репетицията с костюми.

Той въздъхна с примирение и тайна възхита. Щеше да съумее да разясни положението на хората от агенцията. Те щяха да скалъпят някакво обяснение пред импресариото на другото момиче. Щеше да приеме всички предварителни условия на Ани.

С нейното участие клипът щеше да стане бомба.

А това беше най-важното.

 

 

На следващия ден Ани с един замах си намери импресарио.

Оказа се много просто. Влезе в манхатънската кантора на „Континентал Артистс Мениджмънт“, заяви на секретарката, че вече има сключен договор за участие в голям рекламен клип, но й трябва помощ да го разбере и защити. След това седна да чака.

След половин час й предложиха Бари Стейн — млад служител на голямата агенция, който подписа договор с нея, стисна й ръката и зададе очевидния въпрос:

— Как успя сама, Ани?

Тя се усмихна.

— Да речем, че съм била на нужното място в подходящ момент.

Бари я изпрати до вратата и погледа как се отдалечава по коридора с уверени елегантни крачки. Не можеше да отрече, че външността й няма грешка. А сигурно е и талантлива. Щом е ученичка на Рой Диран…

Но от друга страна, знаеше, че главната роля в рекламата за „Дейзи“ вече е дадена на друга.

Долавяше някаква фалшива нотка.

Е, помисли той и хвърли поглед върху договора на писалището си. Как е получила ролята си е нейна работа. Той пък имаше нова клиентка.

 

 

Рекламната кампания за „Дейзи“ се оказа особено важна. Агенцията бе готова да купи най-гледаното телевизионно време за първия клип в 30 и 60-секундните му варианти и да заснеме продължения в случай на интерес и отклик от страна на публиката. Ани щеше да получи доста премии от непрекъснатите излъчвания.

Разбира се, парите не я интересуваха толкова, колкото фактът, че публиката, вече донякъде запозната с лицето й от неподвижните безименни снимки в списанията, сега щеше да я види как говори, пее и танцува.

Ани всеотдайно се впусна в снимките. В края на деня гледаше заснетия материал в компанията на ръководителите на агенцията. Когато оценяваха танцувалните сцени, ги видя да се въртят в креслата си със силно съсредоточени изражения.

Усмихна се в себе си. Добре беше научила урока, даден й от Райма Бейнс и Сам Спектър. Този път бе направила проучвания за Хал Пари, преди да се появи пред очите му. Беше отишла подготвена с всичките си оръжия и знаеше точно накъде да насочи най-голямата им мощ.

Беше лесно.

Почти прекалено лесно.

 

 

Само една случка хвърли сянка върху триумфа й.

Няколко дни след започването на снимките отиде в рекламната агенция на Мадисън Авеню за кратък разговор с високопоставения служител, отговарящ за продукцията.

Когато седна да го чака в просторната чакалня, чу как вътре някой повиши тон.

След известно време от кабинета излезе привлекателна млада жена, облечена в джинси и пуловер, следвана от дребен мъж. Жената раздразнено тръсна червеникавата си коса над раменете. Очите й бяха пълни със сълзи.

Ани веднага я позна като актриса и бивша манекенка; бе я виждала да чете прогнозата за времето в новините на Канал 5. Беше безупречна професионалистка, която излъчваше весела, здрава енергия.

Но сега бе разстроена и не се срамуваше да крещи в присъствието на дребния мъж, който, изглежда, й беше импресарио.

— Няма да си признаят — кресна тя и облече сакото си, без да обръща внимание на надменния поглед на секретариата. — Мръсни страхливци. Да се махаме оттук, Санди.

— Не се ядосвай, Тина — заговори мъжът. — Не е настъпил краят на света. Ще поговорим в кабинета ми.

Обърна се разгневена към него — очите й святкаха.

— Бях получила ролята, Санди — отсече тя. — Работих като луда за нея и я получих! Ти видя видеозаписите.

— Разбира се, че я получи, мила — тихо и успокоително реагира той. — Но нека поговорим долу. Хайде, ела.

След секунда си бяха тръгнали. Когато влезе в кабинета за срещата си, Ани положи големи усилия да потисне подозрението какво огромно значение има сцената, която се бе разиграла пред очите й.

Наистина се бе отдала на много тежка професия.

 

 

Няколко дни по-късно, когато стоеше в претъпкания с какво ли не кабинет на Хал Пари в телевизията и го чакаше да се върне от среща с продуцентите, Ани забеляза лавица, пълна с видеокасети, включително и с нейните пробни снимки. Между кутиите имаше и касети с име, което веднага й се стори познато.

„Тина Мерил“, пишеше на етикета.

Ани знаеше, че Хал ще се забави още известно време, пъхна касетата във видеокасетофона и започна да я гледа. Позна младата актриса, която беше тъй разстроена в чакалнята на продуцента. Бяха последните пробни снимки за ролята, която самата Ани бе спечелила впоследствие.

Ани беше шокирана, сякаш получи плесник. Тина придаваше изключителен чар и енергия на ролята. Липсваше й предизвикателната външност на Ани, но по свой начин беше много секси или се правеше на такава с помощта на неуловими ритми и акценти. Беше изключително професионална като певица и танцьорка. Излъчваше самоконтрол, който омая Ани. И внасяше в изпълнението нотка на хумор, който беше убягнал на Ани.

До края на касетата Ани научи редица технически трикове от блестящата актриса, които положително щяха да помогнат и на собственото й изпълнение.

Изживяваше момент на неприятни разкрития.

Беше вложила във воденето на бедния Хал за носа толкова актьорско майсторство, колкото и в самата роля. Беше го направила, защото разбираше, че е необходима и дори съществена за бъдещето й.

И я получи.

Но беше видяла в рекламната агенция и Тина, справедливо разгневена и просълзена заради загубата на роля, която й бе твърдо обещана. Тина вече не беше съперница. Беше уморена, разстроена млада жена, търсеща опора у импресариото си, след като бе преглътнала мръсния номер, погоден от хора, прекалено могъщи да се пребори с тях.

Ани се почувства престъпница.

Запита се объркана защо чувството й за вина е толкова силно. В края на краищата, разсъждаваше тя, и аз съм напълно подходяща за ролята и я наелектризирам чувствено по начин, който Тина не би могла да постигне. Ако Тина я превъзхождаше с чувството си за хумор, Ани носеше по-голяма интензивност.

Нима това бе престъпление? Ани ли беше виновна, че хората от агенцията бяха престъпили обещанието си? Не носеха ли те отговорността?

Тази мисъл я утеши, но не за дълго. Нали тя бе дала началото на процеса, който доведе до отпращането на Тина? Беше си пробила път с измама.

И така, Тина беше губещата страна. Ани разпозна в нея своя съратница, още една жена, която се убиваше, за да успее в актьорската професия. При други обстоятелства еднаквите им усилия, надежди и съмнения биха породили естествена приятелска връзка между тях.

При други обстоятелства…

 

 

Когато се прибра и се опита да заспи, в съзнанието й започна да се прокрадва едно лице, с което не беше се сблъсквала месеци наред.

Лицето на Хармън Кърт.

От много време Кърт представляваше толкова интимен кошмар, че никога не мислеше открито за него. Той винаги се рееше вляво или вдясно от представите й, съсредоточени в пътя напред.

Да, Кърт я бе насочил по този пъти той я чакаше в края му. Той беше изворът на амбициите й. Денят на срещата й с него бе сложил началото на разписанието, по което се движеше сега. По пътя си към него беше прегазила Тина Мерил.

Светът на Кърт бе наранил Тина и в този свят Ани бе достигнала първия си голям успех.

Беше ли реален? Беше ли единствен? Нима първите й години в „Сирена“ бяха просто епизод, който неизбежно щеше да я заведе при Кърт и да я вкара в още по-тревожната гора от опасности, през която си пробиваше път сега?

Сънят я пощади от отговорите на тези въпроси. Но с него изплуваха спомени от времето много преди Хармън Кърт, дори много преди „Сирена“ — време, когато мисълта за преуспяване и кариера не бе прекосила детското й съзнание.

Тези спомени бяха болезнени. Връхлитаха я с разкривени усмивки като необичани стари познати. Мяташе се в леглото, защото не искаше да си губи времето с тях дори насън, защото умът й бе извърнат към бъдещето и мразеше да блуждае из миналото.

Прогонени от мислите й, когато беше будна, те мълчаливо се появяваха в пейзажа на сънищата й. Не можеше да знае, че в тях би намерила отговора на въпросите си, защото ги бе заключила зад желязна врата преди почти цял човешки живот.