Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (12)

XII

2 май 1968

Ани беше взела метрото до ъгъла на Петдесет и девета улица и Лексингтън Авеню и сега бързаше на север към непознатата сграда, на чийто последен етаж се намираше луксозният апартамент на Хал Пари.

Беше облечена с опъната по тялото копринена вечерна рокля с тънки презрамки, носеше подходящи обувки с токчета, достатъчно високи да подчертаят нежната извивка на глезените и медальона от слонова кост във формата на изгряващо слънце, който й беше талисман.

Беше късно, наближаваше единайсет и половина. Знаеше за пиянските наклонности на Хал Пари и не възнамеряваше да разговаря с него, когато е трезвен.

Горната част на Ийст Сайд изглеждаше заспала и смълчана на фона на тъмното небе, но тя внимателно се оглеждаше, като пресичаше улиците и се държеше на разстояние от входовете.

Въпреки това чу доста подсвирквания от невидими среднощни минувачи. А на една пресечка преди целта една кола спря до тротоара и шофьорът се опита да й отправи покана. Обърна му гръб и забърза по улицата.

Към осем и половина Хал Пари вече бе замаян и правеше всичко възможно да остане поне полутрезвен до полунощ. След това смяташе да остави наетите иконом и барман да се справят с тълпата балерини, актьори, режисьори, продуценти, хора от рекламата и зяпачи, които на групи идваха и напускаха апартамента.

Битката бе неравна, защото важността на случая го караше да излива в гърлото си чаша подир чаша, макар че остатъците от здрав разум му шепнеха да отпива леко от чашите с шампанско между водопадите от бърбън и да сдъвква по малко храна, седнал на някое канапе, за да остане поне донякъде трезвен.

Нямаше представа колко е часът, когато пред него застана ефирно създание във вечерна рокля с нежни рамене. По тях падаха вълни от абаносовочерна коса, а съвършената извивка на гърдите галеше погледа му.

— Радвам се да се запознаем — заговори той и разтърси ръката й. — Как ти беше името, миличка?

— Господин Пари, вие ме учудвате! Та нали миналата седмица се запознахме на празненството у Джулиъс Миъра. — Очите й го предизвикваха. — Да не сте ме забравили? Или пак се шегувате?

Не можа да си спомни да я е виждал преди. Положително би запомнил този напевен глас, толкова умен и закачлив, както и странната амалгама от поддържано здраве, находчива любознателност и знойна сексуалност, които обикновено биваха разделени между поне две представителки на нейния пол, но никога не се срещаха на едно място.

Но у Миъра се беше напил като свиня. Всичко бе възможно.

Освен това му се струваше смътно позната.

Изгледа я с поглед на опитен хореограф и зададе логичния въпрос:

— Балерина ли си, сладурче?

— Освен всичко останало — кимна тя. — Обичам и да пея. Но не си ли спомняте, господин Пари? Миналата седмица вече говорихме за мен. Не може ли сега за разнообразие да поговорим за вас?

Думите й го учудиха, защото знаеше, че винаги говори единствено и само за себе си.

От друга страна, беше мило от нейна страна да проявява такава вежливост.

Остави я да го хване подръка. Докато се разхождаха от стая в стая, опита да я накара да повтори основната информация за себе си, която беше чул и забравил миналата седмица. Думите й заглъхваха в алкохолната мъгла в главата му. Но когато тя спомена, че е манекенка, най-сетне си спомни лицето й, което красеше модните списания.

Малките му очички като никога спряха да блуждаят по жените в апартамента. Алкохолът най-сетне беше под контрол и само му даваше усещане за приятна и постоянна топлина. Объркването му отстъпи на заден план и той позволи на бляскавата си дама да плува с него над тълпата.

Вечерта има голям успех.

Хал остана буден много след три през нощта. Беше очарован, че момичето дори за секунда не се отдели от него. Разказа й всичко за живописното минало и вълнуващото си бъдеще. Тя попиваше всяка дума.

Разприказва се и за рекламата за „Дейзи“, за предварителната бъркотия и за главоболията по избора на актьорския състав. Вътрешно беше притеснен, защото не си спомняше името й.

По стар навик се обръщаше към нея с „миличка“. Това очевидно й доставяше удоволствие. Усещаше нарастващо въодушевление, когато тя му помогна да изпрати първите гости, и дори се зае да надзирава как барманът и икономът разчистват, преди да си тръгнат.

Хал се чувстваше на седмото небе. Сетивата му се изпълваха с желание. Не се осмеляваше да си представи какво би станало, ако това прелестно създание се съгласеше да свали прилепналите дрехи и да му се предложи още тази вечер. Би умрял от щастие.

И все пак, когато тя го сложи да си легне и майчински го целуна по челото, преди да си тръгне, той изпита не разочарование, а почит и вътрешен покой.

Смътно си спомняше настояванията й утре в един часа да отиде при него да я прослуша за главната роля в клипа. А той под зоркия й поглед тържествено отбеляза часа в тефтерчето със срещите си.

Докато заспиваше, с почуда усети, че името й само изплува на устните му и остана там цяла нощ.

Ани Хавиланд.