Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (32)

III

Хармън Кърт седеше сам в частната зала за кинопрожекции, скрита в подземието на къщата му. Беше дал строго нареждане да не го безпокоят по никакъв повод.

На екрана пред него бе замръзнал образът на Ани Хавиланд в ролята на Лиан от пробните снимки, които бе направила с Ерик Шейн преди десет дни.

Единственият звук в стаята беше бученето на високоговорителите от двете страни на екрана. Устните на младата актриса бяха присвити в неуловима усмивка, а погледът й бе насочен извън кадъра, където стоеше Шейн в ролята на Тери.

Носеше проста памучна рокля, която откриваше ключиците и прилепваше към гърдите й. Беше боса, облегната, на кухненската маса на снимачната площадка, с издаден напред ханш. Косата струеше по гърба й като животинска грива.

Кърт натисна бутона за включване на апарата. Филмът започна да се върти.

— Къде си въобразяваш, че отиваш? — подвикна тя от екрана с докоснат от мелодичен южен акцент глас. Коляното й потрепна под роклята като призив.

— Вкъщи. Трябва да тръгвам. — Шейн, в близък план, произнесе репликата с обичайната смесица от натрапчив чар и забулена амбивалентност. Използваше красивата си външност като безупречна опаковка на чертите, които вграждаше в героите си.

Кърт кимна и стисна устни. Шейн без съмнение беше превъзходен актьор. Струваше си да участва във филма, въпреки че това щеше да увеличи бюджета му с цял милион. Но без истинско голямо име можеше и да се провали. А Шейн нямаше равен на себе си като касов актьор.

Камерата проследи Лиан от главата до петите.

— Толкова е горещо. Къде си се забързал?

Момичето сякаш мъркаше като котка, докато произнасяше репликата. Незабележимо протегна крайници. В самата мекота на движенията й се таеше някаква заплаха, като последен внимателен поглед на хищника, преди да сграбчи жертвата си.

Камерата се спря на дългите й красиви бедра, мина покрай коленете и се насочи към босите пръсти, стъпили на дървения под. Остана върху краката й, когато тръгна към Шейн, и се спря на таза й, когато го докосна.

— Хайде — прошепна тя и камерата се фокусира върху устните й. — Разгорещен си, нали?

Кърт усети, че пенисът му се втвърдява в панталоните, докато наблюдава как тя бавно облизва устни.

Силуетът й бавно затегли Шейн през сянката към спалнята, разголената й плът бе тъй ослепително бяла, че роклята сякаш не се крепеше на нея. Човек можеше да усети мускусния мирис на пола й направо през камерата.

Кърт едва повярва на очите си.

Онази Ани Хавиланд, която беше чукал преди две години и половина, беше чисто, стегнато малко същество, чиято най-открояваща се черта бе смразяващото самоуважение. Тогава го беше възбудила невинността й. Никога нямаше да забрави атлетичния начин, но който се изплъзваше от ръцете му, и колко възбуждащо стана, когато Хуан най-сетне я улови.

Но сега, на екрана, сребристите очи светеха с нескрита женска похот. От устните й, подобно на невидима паяжина, се наточваха невидими нишки, които обвиваха и убиваха жертвата. Чувствеността й бе толкова злокобна, че дори окото на камерата сякаш намигаше със злобно удоволствие, когато се разхождаше по нея.

Кърт пренави филма за пети път и загледа сцената отначало, възбудата му нарастваше, докато увиваше омразата си около момичето, прожектирано на екрана.

Беше добра актриса. В това нямаше съмнение. Беше обучена, интелигентна и най-вече много амбициозна по отношение на ролята.

Но присъствието й на екрана бе непоносимо оскърбление за могъществото на Кърт. Преди две години и половина категорично бе затворил пред нея вратите на Холивуд. Забраната носеше неговия личен печат.

И все пак тя беше тук и се перчеше пред него с младостта и таланта си.

Благодарение на Деймън Райс. Този проклет, проклет Райс. Той бе единственият човек в бизнеса, който можеше да й помогне, защото винаги работеше самостоятелно и бе прекалено погълнат от себе си, за да обръща внимание на правилата, а още по-малко да им се подчинява.

Райс не можеше да бъде контролиран. Не само защото филмите му бяха едни от най-солидните опори на престижа на „Интърнашънъл Пикчърс“, но и защото критиците от Ню Йорк до Кан бяха влюбени в него и най-вече защото носеха много пари. Нямаше студио, което да си позволи лукса да изтърве такъв човек.

Очевидно малката Хавиланд беше предвидила всичко това. Кърт не можа да не се възхити на коварството й.

Беше хванала Райс под ръка, когато му я представиха на приема. Райс, пиян от повода за приема и неразреденото ирландско уиски, което пиеше от голяма чаша, сияеше от гордост, когато я запозна с него.

Беше се ръкувала с Кърт, без да покаже с нещо, че го е виждала и преди, държанието й беше делово и изпълнено с полагащата се на ранга му почтителност.

— От много години се възхищавам от работата ви — беше заявила тя. — Много се вълнувам, че съм тук.

Зад сребристите очи се криеше леден контрол, който предупреди Кърт, че е опасна. Нито следа от враждебност, нито искрица от триумф. Само тихият груб факт, че е там, в неговото собствено студио, като звезда на негова филмова продукция, след като очи в очи й беше обещал, че кракът й няма да стъпи в Холивуд.

И това беше само началото. Това беше значението на твърдото й ръкостискане. Виждаше звездата си да изгрява в бъдеще, предвещаваща неизбежния залез на Кърт.

А това подсказваше, че някъде в следващите си ходове е предвидила отмъщение.

Кърт отново спря филма на усмихнатия образ на момичето.

Трябваше да я унищожи. Това не подлежеше на съмнение.

Но беше получила ролята. И нещо още по-важно, беше добра. Много добра. Кърт, опитен познавач на актриси, беше искрено впечатлен от силата й да внушава чувства през камерата.

Кърт беше преди всичко професионалист. Ползата за студиото стоеше на първо място в мислите и действията му. Затова омразата в сърцето, не по-малка от болезнения гъдел между краката, трябваше да бъде обуздана.

Имаше само едно решение. Трябваше да извлече печалба от нея, преди да я унищожи. Използвай я и я изхвърли като парцал.

Но това решение нараняваше гордостта му, защото беше отстъпление от твърдото обещание, което й беше дал преди две години и половина. От друга страна, щеше да улучи с един куршум два заека — да направи хубав филм за „Интърнашънъл“ и да елиминира сериозната заплаха за авторитета си.

Кърт започна да обмисля подробностите. Начините, средствата.

Само че се съсредоточаваше трудно, защото тя още стоеше на екрана пред очите му, плътта й приличаше на блестяща струна, която свиреше по сърцевината на мъжките желания.

Беше многолика, защото в очите й Кърт съзираше не само Лиан, а и уплашеното, отчаяно момиче, което беше обладал с огромно удоволствие преди две години, както и хладното, сдържано протеже на Райс, ръкувало се с него на приема и чиято победа беше тайна, споделяна само от тях двамата.

А беше и блестяща актриса, което очевидно бе постигнала през последните две и половина години. От всяка нейна пора лъхаше опасност, алчна властност и секс. Най-вече секс. Беше родена прелъстителка, открила оръжието си и използваща го без всякаква милост.

Кърт се отказа да събере мислите си. Стисна слушалката и набра един номер.

— Да?

— Сандра? — рече той и въздъхна с облекчение. — Аз съм. Ела тук. Веднага.

— Ами аз… искам да кажа… чакат ме на едно място, господин…

— Зарежи го и няма да съжаляваш. Ако след десет минути си тук, ще получиш допълнителна хилядарка.

Затвори, без да дочака отговора. Загледа се задъхан в бленуваното тяло на момичето на екрана.

Трябваше да се задоволява с познатата плът на Сандра, когато жадуваше за кръвта на Ани Хавиланд!