Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (98)

XXXIX

Актьорите и техническият персонал на „Плодовитата луна“ изнемогваха.

Снимаха деликатната сцена, когато Дейзи се връща вкъщи от болницата с второто си дете и всичко тръгва наопаки. Двата дубъла се усложниха от пристъп на колики и раздразнителност от страна на бебето. Проблем в електрическата инсталация спря снимките за четирийсет и пет минути, през които Деймън бе обзет от несигурност за репликите на Ани и опита два нови варианта.

В най-голямата бъркотия Марго напусна снимачната площадка и тръгна към кабинета на Деймън да потърси отхвърлена преди схема на сцената, която според него можеше да му помогне.

Вървеше примижала на слънцето към административната сграда, когато тежка ръка я стисна над лакътя.

Обърна се и видя едър мъж, надхвърлил четирийсетте, взрял се в нея с празни черни очи. Червендалестото му лице напомняше цвета на грозния костюм, с който беше облечен. Не знаеше кой е. Но веднага разбра какъв е.

— Да вървим, Кристин — каза той. — Един човек в Ню Йорк иска да говори с теб.

Тя се поколеба, колелцата в мозъка й светкавично се завъртяха.

— Слушай… — прошепна Кристин, като осъзна, че около тях гъмжи от служители и статиста.

— Няма да слушам — отряза той и отпусна хватката си. Забеляза, че средният пръст на лявата му ръка е гротескно щръкнал, сякаш правеше неприличен знак. — Няма да вдигаш врява. Нали не искаш приятелите ти да научат коя си? Тръгвай. Няма да ти причиня нищо лошо. Ще те върна на Тони. Когато стигнем при него, можеш да правиш каквото поискаш.

Кристин напрегнато мислеше. Щом видя пръста, разбра с кого има работа. Репутацията му беше широко известна.

— Откъде да знам — страхливо захленчи тя, — че няма да ми направиш нищо? Ами ако се разкрещя? Наоколо има охрана.

— Да не мислиш, че ако исках да ти навредя, щях да дойда да те прибера оттук? — Поклати глава. — Ако исках да умреш, от снощи да си труп. Хайде, бъди разумна. Ще обсъдиш нещата с Тони. Работата ми свършва, щом стигнем в Ню Йорк.

Тръгна с него към изхода, но спря.

— Ще забележат, че ме няма. Ще ме търсят. Нека оставя бележка. Можеш да я напишеш сам.

— Всичко е уредено. Бележката е при секретарката на Райс. Болен роднина. Ще му се обадиш.

Усмихна се. Очите му бяха студени като на гущер.

— Тръгваме ли?

Беше помислил за всичко. Нямаше избор. Кристин се остави да я заведе до изхода.