Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (48)

XIX

Хари Хавиланд беше излъгал.

Младата, изоставила го съпруга, не бе умряла преждевременно от тайнствена болест или нещо друго.

Разбира се, би могла и да бъде мъртва. Дори отдавна. Но след като беше зарязала Хари, тя се бе отдала на живот, отдалечил я от неговия свят. Уоли беше убеден, че Хари така и не е разбрал какво е станало с нея.

Вече беше ясно — можеше да изостави хипотезата, че Хари е продължил да обича Алис, тръгнал е по петите й с гнева на наранен влюбен и по някакъв начин я е унищожил.

Е, може и да е получил пощенска картичка с жестоко съдържание. Но дори да беше така, Хари вероятно я бе скътал при личните си книжа и бе скрил божата си от хората.

Доказателството беше, че Алис се бе върнала при Майк Фонтейн и евентуално се беше прехвърлила при Сами Фиорензо напълно жива и здрава. А Уоли вече знаеше, че следата продължава и по-нататък.

Разказът на Хари пред приятелите и съседите му в Ричланд бе димна завеса, за да може да ходи с вдигната глава в града. И за да даде възможност и на дъщеря си да ходи с вдигната глава Уоли започваше да разбира как е действал Хари под въздействието на гордостта и ината на Хавиландови. Колкото и разрушителна да е била за него загубата на Алис, той я бе приел и бе съсредоточил непреклонната си воля върху възпитанието на дъщеря си, с цел да я направи почтено и нормално момиче. Била му е скъпа като негово дете и като жива връзка с жената, която бе обичал. Бе направил всичко, което е било по силите му.

Но по отношение на семейството си е останал неумолим. Отказал да моли прошка от баща си и да приеме финансовата подкрепа, която сигурно би придружила прошката.

Тъй че е водил невзрачно съществуване. Вероятно не се е виждал като несретник. Бил е почтен като истински Хавиланд и е съзнавал общественото си положение.

И все пак по някакъв неясен начин от младини е бил готов да се превърне в изгнаник. Оттук и нещастният брак, сключен в момент на бунт и хвърлил сянка върху целия му живот.

Поддържан от гордостта и от яростната си преданост към Ани и изчезналата й майка, Хари е живял с високо вдигната глава. За съседите си представлявал смесица от мъчените, рогоносец и обеднял местен герой до ранната му смърт от сърдечно заболяване.

Историята беше трагична, но и човешка и не бе лишена от здрав смисъл. Различните й компоненти съвпадаха с някаква парадоксална логика, която удовлетворяваше аналитичния ум на Уоли. Хари Хавиланд не представляваше никаква тайна. Беше просто жертва.

Алис обаче бе нещо съвсем различно.

Приличаше на комета. Човек не можеше да види самата нея, забелязваше само опашката, която оставаше след нея в полета й през света. Колкото повече Уоли мислеше, че я разбира, толкова повече се объркваше. Не можеше да влезе във фокус дори когато всичко бе ясно.

Не можа да открие следи от съществуването й преди появата й като млада актриса в трупата „Дейн“. Нямаше актьорска карта, нямаше номер на социална осигуровка. Нямаше шофьорска книжка или застраховка. Информацията в брачното й свидетелство беше фалшива, в болничния формуляр при раждането на Ани в окръжната болница в Ричланд — също.

Това, което Уоли сметна за още по-значително, беше, че тя нямаше досие в полицията. Всички институции по прилагането на закона, към които се обърна, горди с новопридобитите компютри, където бяха вкарани досиетата, бяха единодушни — не знаеха нищо за нея.

Но Бъстър Гътиъл не беше сбъркал в първата си оценка за нея. Вероятно бе печелила от мъже още преди да се срещне с Хари Хавиланд и положително бе продължила да го прави и след това. Този факт, заедно с младостта й, й е налагал да работи със сутеньор след сутеньор. Уоли насочи значителните си умения в тази насока и успя да открие част от тях.

В Торонто имаше човек на име Пат Черек — дребен мошеник и бивш крадец, свързан с Алис в началото на петдесетте години. Преди десет години бил убит без видима причина.

В Тампа Алис живяла половин година с някой си Питър Златиш, сутеньор на евтини жени, който по-късно умрял от пневмония във федералния затвор.

Работела няколко бурни месеца във Филаделфия с Бърт Радич — брутален изпълнител на въоръжени грабежи и заподозрян в изнасилвания, от когото Уоли успя да изцеди нечленоразделно описание в стаята за посещения в затвора „Фолсъм“.

Тези мъже си приличаха само по едно, но твърде важно нещо — по своята долнопробност. Бяха по-неудачни престъпници от Сами Фиорензо и колективната им съдба го доказваше. Подземният свят беше по-опасен за такива посредствени мъже от самия закон.

Повечето бяха умрели или изчезнали. Уоли вероятно нямаше да успее да открие нито един от тях и да проследи действията на Алис след Сами Фиорензо, ако не съществуваше нещо съдбовно и неразбираемо, което я различаваше от масата безлики проституиращи жени в нейното положение.

Детето.

Всички си спомняха за него под едно или друго умалително име като за неразделна част от багажа на Алис. Но никой нямаше и най-малка представа откъде се е появило.

Присъствието му, въпреки че улесняваше издирването на Алис, затрудняваше вникването в личността й.

Можеше да се открие смисъл в това, че след напускането на Хари Хавиланд Алис е тръгнала там Болтимор да търси Майк Фонтейн. Искала е да подеме стария си начин на живот. Майки е вършел работа — зависим бивш съдружник, който е щял да я посрещне с отворени обятия.

Имаше смисъл и в това, че като амбициозна млада жена скоро след това бе зарязала Майк и бе потърсила по-добра компания. Беше я намерила в лицето на Сами Фиорензо.

Но интервалът, разделящ като черна яма тези два епизода, бе неизвестно дълъг и местонахождението на Алис през този период оставаше загадка за Уоли.

Тогава бе родила и детето. От този момент нататък завесата върху личността и се спускаше изцяло.

Според логиката жена от нейния тип, неуспяла в експеримента с Хари Хавиланд, скоро би потърсила друга подобна възможност. Когато животът на скитаща проститутка й омръзнеше, би трябвало да използва значителния си артистичен талант да улови на въдицата друг заможен съпруг.

Вместо това се бе хвърлила в бясно проституиране и мизерен живот в компанията на тъпи и брутални мъже. Живот без никаква перспектива за подобряване.

А второто й дете, безликото момиченце, наричано от различните хора Хъни, Типи, Тина или Крис, се намираше неотлъчно до нея.

Уоли би си обяснил присъствието на малката с майчинска прищявка на своенравна жена и не би й обърнал внимание поради по-належащия си интерес към Ани Хавиланд, ако не беше един съществен факт.

Всички, които помнеха майката и дъщерята, бяха в пълно съгласие по два въпроса. Първо, свидетелите охотно твърдяха, че момиченцето било необикновено красиво, толкова красиво, че Алис го принуждавала да се занимава с порнография и проституция едва ли не от деня на прохождането му.

Вторият въпрос, изяснен от Уоли благодарение на учудващо предпазливите намеци от страна на мъжете — преки свидетели, беше по-интригуващ. Алис Хавиланд бе една от жените, нанасяли най-безжалостните и садистични побои над деца, на които Уоли се бе натъквал в кариерата си на детектив.

И тяхна жертва беше момиченцето.

Побоите били непрекъснато, но така пресметнати, че да не оставят белези и синини. Междувременно всички приятели на Алис, пожелали да спят с детето, бяха получавали разрешение, въпреки че очарованието им от малката често водело до сцени на ревност от страна на майката. След време, разбира се, момичето започнало да има свои собствени клиенти и много от тях били садисти.

Този сценарий озадачи Уоли. Първо, защо Алис е решила да роди детето и да го води навсякъде със себе си? Едно бебе само би я забавило, би нарушило стила й. Детето, родено на Хари Хавиланд, несъмнено е трябвало да бъде брънка от веригата, която го е привързвала към нея. Но това второ дете е било само нейно.

Нямаше логика.

Уоли бе започнал да си представя Алис като млада жена със сложен характер, у която приключението с Хари Хавиланд и краткият допир с живота на почтените жени бяха предизвикали незрима вътрешна експлозия. Сякаш животът с Хари бе запалил в нея неосъзнато желание, което не можеше да се задоволи от Лиън Гътрич и подобните нему. И бе прекарала следващите години в опити да го задоволи.

Но дали нямаше нещо повече от похот? Дали не беше гняв?

Как иначе би могъл да си обясни саморазрушителното обграждащо с тъпи и брутални сутеньори? Отказът от природния талант, който би я издигнал в обществото? Хаотичното скитане в мизерен, изпълнен с насилие живот?

Мислите на Уоли се върнаха към малкото момиче. Ако Хари Хавиланд е бил последната разумна спирка в плановете на Алис, то тайнствената поява на дъщерята бе изходна точка на всичко, случило се след това.

Само повърхностен наблюдател можеше да допусне, че Алис е смятала детето за трън в очите и го е наказвала единствено от злоба. Ако е искала свобода, нищо не й е пречело да го изостави.

На Уоли му се струваше, че случаят е точно обратният — задържането на детето беше ключът към решаването на загадъчното поведение на Алис. Принуждавала го е да води отвратителен начин на живот, биела го е и го е подлагала на най-жестока експлоатация. Ала през цялото време е било до нея, не е сваляла очи от него.

Защо?

Този въпрос не даваше мира на Уоли. Докато упорито следваше пътя им, непрекъснато търсеше отговор. Защото двайсетте години работа като частен детектив го бяха научили, че вариантите на човешките желания и извращения, с много малки изключения, могат да се сведат до няколко групи и подгрупи.

Алис беше изключение.

По-тайнствена от всички хора, които бе следил през всички тези години, тя все по-силно завладяваше въображението му.

Не можеше да знае, че на следващата спирка от пътя си най-сетне щеше да види лицето й.