Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. — Добавяне

4

А сега нека погледнем ситуацията с очите на млад момък, който след завършването на училището е получил сержантски чин. В отпуск след производството не го пуснали, пари не му дали, униформата му е войнишка, живее в казарма, спи на войнишки креват, сърба войнишка чорба, ходи с брезентови ботуши (кожените ботуши от склада по нечия заповед са натоварени на вагони, изпратени на западните граници и там стоварени направо на земята). Нашият сержант не унива. Може и с брезентовите да лети. Друго го тревожи: избрал си е професия за цял живот, решил е да стане офицер летец, киснал е три години в училището, въведоха допълнителна година, тя ще изтече през есента на 1941 година, а после? Приятелите му от средното училище за четири години са получили професия, стъпили са на крака, един работи като следовател в НКВД, стърже с пила зъбите на враговете на народа, друг е инженер в танков завод, а той е изпратен за зелен хайвер. Три години е учил, ще служи още една година и ще остане с празни ръце. Защо е летял? Защо си е рискувал живота? Защо по цели нощи е зубрил формули? Решил да посвети живота си на авиацията и добре щяло да е, ако тогава, през 1937-а, му откажели, а го приели, похабил четири години от живота си и сега през есента на 1941 година ще го изгонят от авиацията и от армията. На кого е нужна професията летец-бомбардир? Да иде в гражданската авиация? Там собствените си хора се чудят къде да дянат.

Сега нека се замислим ще препоръча ли сержантът випускник на по-малкия си брат да избере авиационна професия. И без приказки е ясно: няма защо да постъпва човек в авиационно училище, нищо не ти дават тия училища, летиш, летиш, а накрая те изритват на улицата.

Кой глупак при това положение ще се запише в авиаторско училище? На кого му трябва да учи в офицерско училище и да си остане войник? На кого му трябва да учи и да се намери накрая в небрано лозе? А Сталин и Ричагов не се спират. Не само летецът сега е сержант, а и старши летецът е сержант, и командирът на звено е сержант, и заместник-командирът на ескадрила е сержант. Толкова авиационни ескадрили и полкове са разгърнати, че страната е способна да даде офицерски привилегии само на командирите на ескадрили и нагоре. А всички летци и командири на звена и дори заместник-командирите на ескадрили от пролетта на 1941 година да преминат на казармено положение. Че инак ще забравят какво е да ти крещи старшина.

Та кой след всичко това доброволно ще се запише в авиаторско училище? На кого му е изтрябвала такава романтика?

Другарите Сталин и Ричагов били предвидили и това. И затуй заповедта от 7 декември 1940 година предвиждала не само производство на летците в чин сержант, но и отказване от доброволния принцип на комплектуване на авиаторските училища.

Такова нещо в историята на световната авиация не се било случвало.

Надявам се, че няма да се повтори.

На 7 декември 1940 година в Съветския съюз бил въведен принципът на принудително комплектуване на авиаторските школи.

ТОВА Е ВОЙНА.

Никоя страна в света не се решила на такава крачка дори през войната. Хората навсякъде летят доброволно.

Въвеждането на принципа на принудително комплектуване на авиаторските школи е не просто война, а война всеобща и война агресивна. Ако в отбранителна война принуждаваме някого да лети, това крие рискове, в небето човекът е волна птица — ще кацне при противника, а като пленник никой не може да го принуди да лети.

Използването на летци роби е възможно само в победоносна настъпателна война, когато сме нанесли внезапен удар по летищата на противника и танковите клинове разцепват противниковата земя. В тази ситуация за летеца роб няма смисъл да бяга, след няколко дена все едно ще попадне в лапите на НКВД.

Сега му е времето да се запитаме: а може ли летец роб да бъде научен да лети против волята му? Може ли да бъде научен на висш пилотаж роб, на всичко отгоре за трите-четирите месеца, които Сталин и Ричагов от декември 1940 година отпуснали за подготовка?

Не може.

Но висш пилотаж не им трябвал. Нали не ги подготвяли за отбранителна война. Нали не ги подготвяли за отблъскване на агресия и водене на въздушни боеве. Подготвяли ги за самолета „Иванов“, който бил разработен специално за такъв случай. Подготвяли ги за ситуацията: излитаме на разсъмване, движим се на плътна група подир лидера, по негова команда хвърляме бомбите над заспалите летища, завиваме плавно и се връщаме. На това можело да бъде научен за три-четири месеца дори роб, още повече че „Иванов“ Су-2 бил конструиран тъкмо за такива летци. И ако някой при кацането се блъсне в дърво — чудо голямо: другарят Сталин има предостатъчно сержанти летци. И самолети „Иванов“ съветската промишленост се канела да произведе предостатъчно. Така че решили да минат без висш пилотаж и без въздушни боеве.

Тъкмо тогава прозвучал лозунгът на генерал-лейтенант от авиацията Павел Ричагов, с който той влязъл в историята:

„Стига сме се занимавали с фигурно пързаляне!“