Виктор Суворов
Денят „М“ (46)

2

Според Сталиновия план Червената армия трябвало да навлезе в обезкървената, отслабена от войната Европа. Червената армия ще премине границата, а заводите за боеприпаси, както и всички други заводи: танкови, артилерийски, оръжейни — ще остават все по-далеч и по-далеч в тила. Нека си представим, че Червената армия трябва да бъде снабдена с малко количество боеприпаси, например сто хиляди тона или, да речем, двеста хиляди тона. Как да се прехвърлят те от Урал до западната граница? Една стандартна военна влакова композиция вдига 900 тона. Нека си представим колко композиции, колко вагона, колко локомотива ще потрябват. Нека си направим сметка колко работни дни ще изразходват машинистите и всички останали железничари, колко въглища ще се изгорят. Нека пресметнем каква охрана ще е необходима в продължение на много дни.

На всичко отгоре по железопътните линии се прехвърлят не само снаряди, железопътните линии ще бъдат задръстени с войски, ремонтни и санитарни влакове, цистерни и т.н., и т.н. С една дума, ако подготвяме настъпление, прехвърлянето на стотиците хиляди тонове боеприпаси и на всичко друго трябва да се извършва скришом, а това, покрай другите методи, се постига чрез скъсяване на превозите. Идеална е ситуацията, когато заводите са край границите. В този случай композицията не се лангърка много дни през цялата страна, а пътува само няколко часа. В този случай намалява потребността от транспорт, една композиция прави по няколко курса. Това освобождава вътрешните железопътни линии за другите военни превози.

И било решено новите снарядни заводи да се строят не отвъд Волга, нито в Урал, а по-близо до границите. Толкова близо, колкото позволява металургичната база. И ги разположили: в Запорожие, Днепропетровск, Днепродзержинск, Харков, Кривой Рог и Ленинград.