Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. — Добавяне

6

Номенклатурните работници един по един, на малки групи ги прибират в армията. Отстрани не личи: тук прибрали един, там прибрали друг. После изведнъж: постановлението на Политбюро от 17 юни 1941 година „За подбирането на 3700 комунисти за политическа работа в РККА“. Извършва се съсредоточаване на съветски войски по границите с Германия и Румъния, също както през август 1939 по границите на Полша. През 1939 година, 19 дена след постановлението за призоваване на номенклатурата в РККА Червената армия нанесла удар. Сценарият се повтаря. Ако отброим от датата на новото постановление 19 дена, ще се озовем на 6 юли 1941 година. Тази дата съм я споменавал и друг път. Този ден Червената армия трябвало да нанесе удар по Германия и Румъния. 19-те дена не, а съвпадение. Плановете предварително са съставени за всички предходни и следващи дни. Времето е пуснато досущ като преди стартирането на ракета. По предварително отработен график се извършват стотици различни действия и операции и всяко действие си има в графика точно определено време. Според техните сметки и планове в деня „М-19“ (тоест 17 юни 941 година) номенклатурата трябва да бъде изпратена в армията. Този механизъм за отброяване на дните отработен по време на учения и на предходните „освобождения“. През юни 1941 година той пак е пуснат действие. Детонаторът на заровената под Европа мина вече отброявал дните…

Постановлението, както и всички подобни нему, бяло поверително. За съществуването му стана извеело много години след края на войната. На всичко отгоре заглавието е публикувано, а текстът му е скрит.

Но за този набор се знае малко повече, отколкото за набирането на четирите хиляди комунисти през август 1939 година. Например знае се, че в този набор е влизал секретарят на Днепропетровския обком по военната промишленост Леонид Брежнев. Брежнев помолил да бъде приет в армията още заранта на 22 юни 1941-ва. Молбата му незабавно била удовлетворена. За удовлетворяването на такава молба се изисквало най-малкото решение на ЦК. Надали ЦК в неделя, 22 юни, е приемал решения бързо и оперативно. Бързината, с която била решена съдбата на Брежнев, се обяснява с това, че въпросът вече е бил решен. На 22 юни на Брежнев само му потвърдили: действай според вече получените указания. Брежнев е даден на разположение на военния съвет на Южния фронт. Решението за създаването на Южния фронт е утвърдено от Сталин на 21 юни 1941 година, а цялата предварителна работа вече е извършена. Южният фронт събуди у мен особен интерес. Той се е създавал за нанасяне на удар по Румъния, за да бъдат завзети петролните полета на Плоещ. За командир на фронта Сталин бил назначил същия онзи Иван Тюленев, с когото Хрушчов през септември 1939-а на новата германска граница споделял мислите си за бъдещето на Европа. През лятото на 1941 година Тюленев вече бил станал армейски генерал. В Полша по време на „освободителния поход“ се проявил както трябва и му се възлага нова работа — в Румъния.