Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. — Добавяне

Глава 4
За лошия Молотов и добричкия Литвинов

Хитлер се готви за война…

Удар срещу Запада в по-близко или по-далечно бъдеще е осъществим единствено ако съществува съюз между фашистка Германия и Сталин.

Но само най-шантавата част от руската бяла емиграция може да вярва във възможността на такъв абсурд или да се опитва да плаши някого с него.

Л. Троцки

„Бюллетень оппозиции“, бр. 35, с. 15

1

За да започне Втората световна война, Сталин трябвало да извърши нещо на пръв поглед невъзможно: да сключи съюз с Хитлер и по този начин да му развърже ръцете.

Сталин развързал ръцете на Хитлер. Не го извършил лично. За такива работи Сталин си имал заместник. Заместникът се казвал Молотов.

В Сталиновата пирамида на властта Вячеслав Молотов непоклатимо заемал второто място след самия Сталин. По онова време началствата на официалните церемонии и в печата се изреждали не по азбучен ред, а според положението, което заемали в системата на властта. Списъкът на началствата бил изключително точен барометър: и при най-дребния гаф лидерът бива изтиквай към края на списъка или дори направо изгонван от политическия Олимп по посока на лубянските подземни лабиринти. Кървавите схватки за властта дълго време, така да се каже, отминавали първото и второто място в йерархията, трайно заети от Сталин и Молотов. Борбата се водела за третото, четвъртото и всички следващи места. Списъците на вождовете се появявали почти всяка седмица: състоял се е парад, вождовете са присъствали на парада, публикува се списък, след няколко дена прием — пак се публикува списък и т.н. Веднъж събрах сто списъка на вождовете в последователността, в която са се появявали в печата. Бързо прехвърлих тези списъци на екрана на компютъра. Получи се удивителен калейдоскоп: Сталин и Молотов са непоклатими, а всички, които са под тях в списъка, участват в несекваща люта битка. Пролетарските лидери щъкат нагоре-надолу по стъпалата на властта като хлебарки. От седмо място — на трето, от трето — на пето, от пето — на осмо, от осмо — пак нагоре, и също толкова светкавично изчезват, за да не се появят никога повече в списъка. Човек остава с впечатлението, че нечия силна ръка разбърква тесте карти, мяркат се и Жданов, и Маленков, и Каганович, изчезва Ежов, появява се Берия, изчезва още някой, ето че Хрушчов разблъсква всички, ето че го избутват, ето че са се хванали за гушите Вознесенски, Булганин, Микоян… Това самодивско хоро се възприема още по-добре, ако човек включи с пълна мощ „Танц със саби“…

А на върха на властта, където са се наместили Сталин и Молотов, царуват покой и стабилност.