Виктор Суворов
Денят „М“ (60)

4

Каквото и да си приказваме, 150-те хиляди пилоти са били подготвяни не за удоволствие и не за развитие на гражданската авиация, а за авиаторските училища на Военновъздушните сили. В последна сметка във ВВС съдбата събирала хора, които търсели романтиката в небето, с такива, които не търсели романтика, такива, които искали да станат военни летци, с такива, които искали да станат граждански летци, и дори с такива, които искали да стоят настрана от всичко това.

Статистиката на подготовката на военните летци в СССР стряска всеки, който се запознае с нея. През първите две петилетки (от 1927-а до 1937-а) в СССР били подготвени 50 000 военни летци и щурмани (Генерал-майор от авиацията В. С. Шумихин. Советская военная авиация, с. 177). Това е десетократно повече, отколкото във всяка друга велика авиационна държава. Ясно е, че докато едни се подготвяли, други напущали, но попълнението рязко надхвърляло техния брой. Подготовката на военни летци се осъществявала не на равни порции всяка година, а с прогресивно нарастване.

Подготовката на 50 000 летци за десет години била осъществена от авиаторските школи на ВВС, чийто брой също се увеличавал и до 1937-а достигнал 12 (военните авиаторски школи на морската авиация засега не ги броим). Освен авиаторските училища в състава на ВВС имало една академия за подготовка на висш команден състав.

Към 1 януари 1940 година авиаторските школи на ВВС станали 18.

Към 1 септември 1940-а — 28, а академията била разделена на две самостоятелни академии.

След три месеца — броят на авиаторските школи и училища станал 41.

Но може би това са били малки авиаторски школи?

Маршалът от авиацията С. Красовски бил генерал-майор и командвал една от тези школи: 2000 курсанти (Жизнь в авиации, с. 111).

Да не би пък Красовски да е командвал някаква особена, изключителна школа? Пак не: към края на декември 1940 година в учебните заведения на ВВС имало 6053 учебни самолета (ЦГАСА, фонд 29, опис 31, папка 107, лист 28). Падат се средно по 147 учебни самолета на всяка авиаторска школа. Според днешните стандарти 120 самолета са авиационна дивизия. Според стандартите от онова време 120 самолета правят два авиационни полка, а 6000 самолета — това са точно сто учебни авиационни полка. И ако броят на учебните самолети във всяка авиаторска школа е надхвърлял стотицата, значи броят на курсантите е надминавал хиляда. 6-те хиляди учебни самолета са само в учебните заведения на ВВС. А флотът си имал своя авиация и свои собствени учебни заведения с учебни самолети. Ясно е, че сега не става дума за учебните самолети в строевите части на ВВС и флота, в ГВФ, Осоавиахим, НКВД и т.н.

Кремълските историци обичат да подчертават страхотния недостиг на учебни самолети. Недостиг наистина съществувал: на тях им се искало и учебните, и бойните самолети да са все повече и повече, и повече. А ако пресметнем броя на съветските учебни самолети и го сравним с броя на германските самолети, ще излезе, че само учебните самолети в Съветския съюз са били повече, отколкото в Германия учебните, бойните и транспортните, взети заедно.

И тъй, Съветският съюз навлязъл в 1941 година, разполагайки с 41 авиаторски учебни заведения. На Сталин те не му стигат. Но какво да се прави? До 1940 година можел да се увеличава броят на курсантите във всяка авиаторска школа. Тази възможност е изчерпана: всяка авиаторска школа е така претъпкана с курсанти, че един в повече не може да приеме. Маршалът от авиацията С. Красовски свидетелства: авиаторските школи работели с пълна мощ, полети денем и нощем без почивни и празнични дни. И други автори освен Красовски твърдят същото.

Оставали две възможности да се увеличи производството на военни летци.

Първата: като се създават нови авиаторски школи.

Втората: като се увеличи броят на випускниците за сметка на качеството на подготовката, за сметка на скъсяването на времето за обучаване. Едно е да държиш курсанта в школата три години, друго — една година: на едно учебно място при същите разходи ще подготвим не един летец, а трима. А ако срокът се скъси до шест месеца, вместо един летец могат да се подготвят шестима!

Кой път да бъде избран?

Началникът на ВВС генерал-лейтенант от авиацията Павел Ричагов на 7 декември 1940 година на заседание на Главния военен съвет предложил да се използват и двете възможности едновременно.

От 1 януари до 1 май 1941-ва броят на авиаторските учебни заведения на ВВС бил увеличен. Към 1 май в състава на ВВС имало три военни академии, две висши школи за щурмани, курсове за преподготовка на командния състав, 16 технически и 88 авиаторски училища и школи. Освен това на 6 ноември 1940 година били създадени спец-школи на ВВС в системата на Наркомата на просветата. Това е подготовка на момчетата за постъпване в авиаторските учебни заведения на ВВС. Но тях не ги броим: това все пак не е армия, а си е чисто гражданско ведомство.

След като събрах сведенията за количеството на авиаторските школи на ВВС и количеството на курсантите, лично аз ги подложих на съмнение. А и как да повярваш на всичко това? Мисля, че и други са на същото мнение. Затова, ако на моя читател също не му се вярва, препоръчвам прост метод за проверка. През войната и предвоенните конфликти над 2400 съветски летци станали герои. За всеки от тях лесно могат да се съберат сведения къде и кога са го подготвяли. Започнете да събирате и да ги сортирате. Бързо ще се убедите, че авиаторските школи са били повече от 50, повече от 60, повече от 70.

Втори метод: бившите фронтоваци търсят бойни другари и съвипускници, например чрез „Красная звезда“. Това е цяла информационна река. Започнете да събирате и обработвате тези сведения (и не само за авиацията). Ужасно увлекателно е, ако се запали човек, ако върши тази работа с години.

А освен това могат да се събират биографии на знаменити авиационни генерали и маршали. Оттам могат да се почерпят доста неща.

Човешкото въображение трудно може да обхване броя на военните авиаторски училища и броя на курсантите в тях, но всеки, който самостоятелно събира сведения за размаха на подготовката на авиационни кадри за Червената армия, ще се съгласи: авиаторските училища и школи били много и работели със стахановски ритъм.

Но дори и след като сме повярвали на тези цифри, съмнението трудно се разпръсква: необяснимо е как за три месеца може да се построят макар и само десет авиационни школи. Школата — това е и летище, и хангари, и работилници, и складове, и масивни сгради. Школата — това е колектив от инструктори, механици и специалисти от много други профили. Как може всичко това да се комплектува в толкова къси срокове?

Тук няма тайна. Десет години подред Сталин не жалел средства за развитието на клубовете на Осоавиахим. Организацията била доброволна (според съветските представи), но полувоенна, а висшето й ръководство — чисто военно начело с генерал-майора от авиацията Павел Кобелев. Превръщането на доброволните полувоенни клубове в не много доброволни авиаторски школи на ВВС е проста работа, понеже тъкмо това превръщане е влизало още в първоначалния замисъл. За десет години всичко това било подготвено и изпипано: и персоналът е подбран (остава само да положи клетва и да облече униформите), и летище има, и хангари, и работилници, и самолети. Масивни сгради няма, но и с бараки ще минем. Бараки поне сме се научили да строим. Сглобяваш сума бараки край летището — и авиаторската школа е готова.

И третата академия се създавала по същата методика. Вярно, за академията предварително били построени масивни сгради. Разказва генерал-полковник от авиацията А. Н. Пономарьов. Преди войната той бил генерал-майор от авиацията. Изпращат го в Ленинград. Там е построен комплексът на Института за инженери от ГВФ. В гражданската авиация другарят Сталин влагал големи пари: учебните корпуси, лабораториите, общежитията — всичко е най-съвременно. Върви генералът по коридорите. Във военната академия всички щели да му застават мирно, а тук дори не го забелязват. (Точно така пише той в мемоарите си „мирно“.) Нейсе. Всяко нещо с времето си. Генералът среща един свой бивш професор.

— Александър Пономарьов! Я го виж ти! Генерал станал! — той ме прегърна. — Какво ви води насам?

— Ами ще работим заедно.

— Тук? Но нали сте военен?

— Скоро в тая сграда всички ще станат военни (Покорители неба, с. 82).

Така се появила третата академия в състава на ВВС.

Точно така били създадени и всички авиаторски школи: първо влагаме пари в „доброволния“ аероклуб, а една прекрасна заран му сменяме табелата.