Виктор Суворов
Денят „М“ (31)

4

В момента, когато се създавал Наркоматът на боеприпасите, Съветският съюз не бил заплашван от никого. Япония имала мощни авиация и флот, но сухопътната армия на Япония била относително малобройна, на всичко отгоре японската армия водела малкоперспективна война в Китай. Япония имала ограничени запаси на стратегически суровини. Съветското разузнаване още по онова време докладвало на правителството, че Япония може да се реши на голяма война заради завладяването на източници на суровини, но че японците се интересуват преди всичко от онези райони, където вече са организирани добивът и преработката на тези суровини, защото ще са нужни на Япония незабавно. С други думи, Япония ще се бори за контрол над южните територии, но няма да се завре в Сибир, където ресурсите са неизчерпаеми, но тяхното проучване, добив и преработка ще изискват много години и огромни разходи. Още през 1936 година съветското военно разузнаване си било направило извода, че преди да завладее южните територии, Япония ще бъде принудена да неутрализира на всяка цена Тихоокеанския флот на САЩ, който е едничката заплаха за японската експанзия в южните морета. Накъсо казано, съветското разузнаване и Генералният щаб на Червената армия не вярвали във възможността за сериозна японска агресия в Сибир и не се плашели от нея.

Съветският Генерален щаб, правителството и лично Сталин не се страхували кой знае колко и от германска агресия в началото на 1939 година. Обща граница с Германия сме нямали и затова Германия не можела да ни нападне. Създаването на Наркомата на боеприпасите през януари 1939 година не представлявало отговор на германската подготовка за война. Съветското разузнаване знаело, че в този момент германската промишленост работи в мирновременен режим. Началникът на ГРУ Иван Проскуров през юли 1939 година докладвал на Сталин, че Германия не е готова за голяма война: в случай че Германия нападне Полша, германският запас на самолетни бомби ще бъде изразходван на десетия ден от войната. С никакви други резерви Германия не разполага. След войната в Германия бе издадена книгата „Равносметка на Втората световна война“. Сред авторите й виждаме генерал-фелдмаршал К. Кеселринг, генерал-полковник Х. Гудериан, генерал-полковник Л. Рендулич, генерал-лейтенант Е. Шнайдер, контраадмирал Е. Гот и други. Ако сравним преценките на съветското военно разузнаване и действителното положение на нещата, трябва да признаем, че съветското военно разузнаване е допуснало грешка: запасът на самолетните бомби на Германия се изчерпал не на десетия, а на четиринайсетия ден от започването на войната.

Като че ли най-добро изследване за развитието на германската армия по времето на Третия райх е направил генерал-майор Б. Мюлер-Хилдебранд (Das Deer. 1933–1945. Frankfurt/M, 1954–1956). Генералът съобщава (т. 1, с. 161), че през 1939 година Главното командване на сухопътните сили настоявало да бъде създаден запас от боеприпаси, които да стигнат за четири месеца война. Но такива запаси не били създадени. Ако приемем четиримесечния запас за 100%, пистолетни патрони били запасени едва 30%, тоест за 36 дена, снаряди за планинските оръдия — 15%, мини за леки минохвъргачки — 12%, а за тежки минохвъргачки — 10%. Най-добро било положението със снарядите за тежките полеви гаубици — те щели да стигнат за два месеца война. Най-зле — с танковите снаряди. През 1939 година основен танк на германския вермахт бил ТП с 20 мм оръдие. Снарядите за тези танкове на склад били 5% от необходимия четиримесечен запас, тоест за 6 дена война.

Въпреки това Хитлер не бързал да прибягва до мобилизиране на промишлеността за нуждите на войната. Германската армия участва във война, която се превръща отначало в европейска, а после и в световна, но германската промишленост продължава да живее в мирновременен режим.

Съветското военно разузнаване можело да не знае пълната картина на положението с боеприпасите в Германия, но в архивите на ГРУ аз открих отчети за запасите и консумацията на цветните метали в германската промишленост през всичките предвоенни години. Тези сведения даваха доста ясна картина на положението в германската промишленост.

Комунистите 50 години ни внушаваха, че през 1939 година войната била неизбежна, че светът стремглаво се бил устремил към войната и на Сталин не му оставало нищо друго, освен да подпише пакта за започването на войната. Анализът на ситуацията в германската промишленост изобщо, и в областта на производството на боеприпаси конкретно, ни позволява да твърдим, че ситуацията далеч не е била чак толкова критична. Светът наникъде не се бил устремил и войната можела да бъде избягната. Стига да поискал Сталин. И още нещо: ако Червената армия през септември 1939 година застанела на страната на Полша, това с нищо не заплашвало Сталин (и той го знаел), а Хитлер можел да претърпи жестоко поражение просто поради недостига на боеприпаси.

Но Сталин не се възползвал от германската слабост през онзи момент и чудноватата игра на Хитлер продължила. През зимата положението с боеприпасите в Германия донякъде се подобрило и през май 1940 година Хитлер нанесъл съкрушително поражение на Франция. Снарядите стигнали, но ако Сталин ударел Германия през 1940 година, Германия не би имала с какво да се отбранява, защото военната промишленост още не била мобилизирана. После дошла „Битката за Англия“: германската авиация се намира във война, германската промишленост — не. После Хитлер нападнал Съветския съюз. И този път ужасно му провървяло: край самите граници той завзел огромните съветски запаси. Без тях той не би могъл да стигне до Москва. Вече знаем защо Жуков бил прехвърлил стратегическите запаси към западните граници.

Завладяването на Сталиновите запаси било голям късмет за Хитлер, но той трябвало да мисли и за прехвърлянето на собствената си промишленост на военни релси. Но Хитлер не бързал да го стори. Войната в Русия била сериозен бизнес и на германската армия й се налагало да изразходва снаряди в невиждани дотогава количества. Производството на снаряди ни най-малко не отговаряло на потребностите на армията. Генерал-майор Б. Мюлер-Хилдебранд цитира цели страници въпиюща статистика. Ето някои цифри, взети просто наслуки измежду многото хиляди подобни на тях. През октомври 1941 година в ожесточените боеве срещу Червената армия германската армия изразходвала 561 000 75-мм снаряда, а промишлеността през същия период произвела 76 000 такива снаряда. През декември са изразходвани 494 000, от промишлеността са получени 18 000. Тази ситуация не можела да трае дълго. Германската армия я спасявало само това, че по същото време Червената армия била снабдявана „на час по лъжичка“. Сталин бързо създавал нова промишленост, а германските генерали увещавали Хитлер да започне мобилизацията на германската промишленост. Хитлер само на думи бил привърженик на девиза „топове вместо масло“.

На 29 ноември 1941 година министърът на въоръжението и боеприпасите на Германия Ф. Тот заявил на Хитлер, че „войната във военно и икономическо отношение е загубена“, Ф. Тот още не знаел, че след една седмица Сталин ще започне грандиозно зимно настъпление. Смятало се, че силите на Сталин са изчерпани. Но дори и без да знае цялата острота на ситуацията, още преди началото на руската зима министърът бие тревога и настоява Хитлер да потърси начини за прекратяване на войната, която не вещае за Германия нищо добро.

Но Хитлер не бързал.

През декември Сталин нанася мощни удари. През декември Хитлер обявява война на Съединените щати. Логично той би трябвало да започне прехвърлянето на промишлеността на военновременен режим. Но Хитлер изчаква.

И чак през януари 1942 година той взема решение за започване на преориентирането на германската промишленост към нуждите на войната.

* * *

Цялата разлика между Сталин и Хитлер е в това, че Хитлер първо повел война срещу цял свят и чак тогава започнал да мобилизира промишлеността за нуждите на войната.

Сталин действал по диаметрално противоположен начин. Сталин правел какво ли не, за да отложи момента на влизането на Съветския съюз във войната, но мобилизацията на промишлеността и прехвърлянето й на военновременен режим започнал още през януари 1939 година.