Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. — Добавяне

Глава 12
Инкубаторът

Централна Русия е огнището на световната революция.

Й. Сталин

„Правда“, 10 ноември 1920 г.

1

На 25 януари 1931 година IX конгрес на комсомола провъзгласил крилатия девиз „Комсомолецът — на самолет!“ Но да не си помислите, че някой го е подшушнал на комсомолския конгрес. Съвсем не. Представителите на младото племе сами намислили да се учат да летят с безмоторници и самолети. Това били славни времена, в страната свирепствал гладът, организиран от другаря Сталин и от други другари, в страната, способна да изхрани и себе си, и половината свят, процъфтявали човекоядството и трупоядството. През онези трудни, но героични времена се намерили средства за откриването на десетки нови аероклубове със стотици учебни самолети, намерили се средства за инструктори и механици, намерили се валутни запаси за парашутна коприна и сложни прибори. И работата закипяла, ентусиастите комсомолци овладявали през свободното си време в аероклубовете на доброволното дружество Осоавиахим[1] авиационни (и не само авиационни) професии. Подготовката на летците започвала от безмоторниците, овладелите безмоторника се прехвърляли на самолет, а най-добрите випускници на аероклубовете по препоръка на комсомола отивали в учебните заведения на Военновъздушните сили, имайки вече и теоретични знания, и летателен стаж.

Но летците не достигали. Осоавиахим увеличавал темповете на производството, а комсомолът изпращал в авиационните клубове нови и нови хиляди млади ентусиасти. Страната била обзета от авиационно-безмоторна психоза, която вилнеела успоредно с парашутната психоза, допълвайки я и подсилвайки я. На 22 февруари 1935 година вестник „На страже“ публикувал рапорт, адресиран до Сталин: 138 416 души умеят да летят с безмоторници. Комунистическата партия и лично другарят Сталин изразили задоволството си от постиженията на Осоавиахим, но били изказани пожелания в насока, че не би било зле вече да се премине и към масова подготовка на планеристи. Намекът бил схванат. Една година за предварителна работа и на 31 март 1936 година ЦК на комсомола и ЦС на Осоавиахим приемат постановлението „За масов безмоторен спорт“. Смайващо постановление. Всеки желаещ може да го прочете във вестник „На страже“ от 16 април 1936 година. Подготовката на планеристи в нашата страна станала наистина масова. Но планеристът е само изходен материал, от който се подготвят летци. На 9 декември 1936 година „Комсомольская правда“ публикува призив да бъдат подготвени 150 000 летци и съответното количество технически персонал.

Това, естествено, е съвпадение, но чисто съветско: през 1936 година Сталин дал тайната заповед за разработването на самолета „Иванов“, който евентуално би могъл да се произведе в серия от 100 000–150 000, и през същата 1936 година младото племе решава да подготви 150 000 пилоти.

Бележки

[1] Аналог на нашето ДОСО. — Б.пр.