Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. — Добавяне

5

Смайващи са настроенията в бойните части на Червената армия, които се крият в горите край границата. Да речем; в същия този 144-ти самостоятелен разузнавателен батальон на капитан Свиридов.

Между другото, батальонът трябва да бъде описан. Организацията му е стандартна: управление и щаб, танкова рота, рота тежки оръдейни бронирани коли, мотопехотна рота, кавалерийски ескадрон и подразделения за обезпечаване. Основното въоръжение на батальона са 16 плаващи танка и 13 оръдейни бронирани коли. Сталин само в състава на пехотните дивизии имал 207 напълно комплектувани такива батальона и няколко десетки — непълно. И във всички германски моторизирани дивизии, взети заедно — нито един. А Сталин във всяка пехотна дивизия имал разузнавателен батальон с танкове. Само в състава на разузнавателните батальони на пехотните дивизии Сталин имал повече танкове, отколкото в целия вермахт на Източния фронт. И танковете не са обикновени, а плаващи. Сталин има 4000 от тях. А в целия вермахт — нито един. И в целия останал свят — нито един плаващ танк нямало по онова време.

И излиза, че командирът на батальон капитан Свиридов на румънската граница има 16 плаващи танка, а никой германски генерал и фелдмаршал няма нито един. Та от командира на такъв батальон подчиненият му командир на ескадрон иска разрешение да изпрати разузнаване на отсрещния бряг на реката… Представям си същата ситуация някъде около 1970 година: млад офицер разузнавач иска от командира на разузнавателния батальон разрешение да изпрати група разузнавачи отвъд реката… да речем, в Западна Германия. Представям си, че лично аз задавам тоя въпрос на моя командир на батальон… За такъв въпрос веднага щяха да ми нахлузят усмирителна риза и на бърза ръка да ме откарат в съответното лечебно заведение. А през 1941 година старши лейтенант разузнавач задава въпрос на капитана, а той не реагира бурно: въпросът е правилен, но още не е дошло времето. То скоро ще настъпи.

В разузнавателните подразделения и части няма място за глупаци. Старши лейтенантът е описан като делови, енергичен и инициативен. Самият автор също е добър командир, от капитан е стигнал до генерал-майор, станал е Герой на Съветския съюз. В случая старши лейтенантът получил отрицателен отговор, но той задавал въпроса с разбиране на факта, че положителното или отрицателното решение за изпращане на въоръжена група на чуждата територия зависи вече не от другаря Сталин, нито от другаря Молотов, нито от Жуков, нито от началника на ГРУ генерал-лейтенант Голиков, а от капитана, който стои там, където би трябвало да стоят граничарските постове.

В случая капитанът не разрешил да бъде изпратено разузнаване на територията на противника, но са известни стотици случаи, когато, други съветски капитани или майори разрешавали. Свикнали сме да се възмущаваме от това, че германски разузнавателни самолети се въртели над съветската територия, че германски разузнавателни групи шетали по нашата земя.

Докато чета тези редове, сещам се за книгата на Б. М. Шапошников „Мозъкът на армията“. Много години преди 1941 година Шапошников предупреждавал, че „прехвърлянето на армията на военно положение създава известна възбуда на нейната военна доблест, повдига духа на армията“. Шапошников предупреждавал, че армия, която е прехвърлена на военно положение и е разположена по границите, изпитва нервно напрежение, че е невъзможно да се спре поривът й. Шапошников предупреждавал, че армията не може да бъде държана дълго край границите, че трябва да се пуща в действие.

Сталин внимателно четял книгата на Шапошников, познавал я и я цитирал. Сталин покровителствал Шапошников. 1940-а година — това е въздигането на Шапошников, било му дадено званието маршал на Съветския съюз. Официално той е заместник-нарком на отбраната, на практика — главен военен съветник на Сталин. В средата на юни 1941 година съветските армии за нахлуване са прехвърлени към границите. Висшето съветско военно ръководство знае, че и командирите, и войниците вече са настървени, че настъпателният им порив не може да бъде спрян. А и не го спират — до всесъкрушаващата война остават само две седмици… Червената армия от противника не я разделя дори тънката верижка от граничари на НКВД. А нито Жуков, нито Тимошенко, нито Шапошников не притежавали такава власт, че да заповядат на граничарите да се махнат от границата. Граничарите не са от тяхното ведомство. Граничарите са бериевци. А Берия не притежавал такава власт, че да заповяда на армейските дивизии да сменят хората му на границата. Да заповяда на наркома на вътрешните работи да изтегли граничарите от границите и да заповяда на наркома на отбраната да изкара армейските дивизии до границата можел само един човек — председателят на Совнаркома другарят Сталин.

Сталин заповядал на чекистите да се изтеглят в тила, а на частите от Червената армия да стигнат до границата. Сталин знаел, че след това трябва да отвърже Червената армия.

Иначе тя ще скъса синджира.