Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. — Добавяне

6

На 19 август 1939 година Сталин дал зелена светлина и на Хитлер: нападни Полша, и на Жуков: нанеси удар по 6-а японска армия. Този ден Сталин взел и други решения.

Но съветските историци доказваха, че през този ден никакви решения не са се вземали и изобщо на 19 август 1939 година не е имало никакво заседание на Политбюро. Всяка съветска книга за започването на войната специално наблягаше на този момент: не е имало тоя ден заседание. Маршалът на Съветския съюз А. М. Василевски няколко пъти в лекции пред офицери от Министерството на отбраната и Генералния щаб повтаряше: запомнете, на 19 август 1939 година заседание не е имало. Началникът на Института за военна история генерал-лейтенант П. А. Жилин започваше лекциите си с декларацията, че на 19 август 1939 година заседание не е имало. Същото правеха и други генерали, маршали, историци и идеолози. Щом като е нямало сведения за заседание на Политбюро, да си бяха казвали направо: нищо не знаем за това. Ако на заседанието не е станало нищо сериозно, редно беше да казват: имало е заседание, но са били обсъждани невинни въпроси. Но линията беше друга: заседание не е имало! Вярвайте ни: не е имало заседание! Ние проверихме: не е имало. Разровихме архивите: не е имало заседание. И за да повярват всички, бе издадена дванайсеттомната официална „История на Втората световна война“. И бе заявено: „През този съботен ден, 19 август 1939 година, заседание на Политбюро изобщо не е имало“ (т. 2, с. 285). Под това са се подписали: Институтът по военна история на Министерството на отбраната на СССР, Институтът по марксизъм-ленинизъм към ЦК на КПСС, Институтът по всеобща история на Академията на науките на СССР, Институтът по история на СССР на Академията на науките на СССР и лично: маршалите на Съветския съюз А. А. Гречко, В. Г. Куликов, С. К. Куркоткин, адмиралът на флота на Съветския съюз С. Г. Горшков, членът на Политбюро А. А. Громико, първият заместник-председател на КГБ армейски генерал С. К. Цвигун, армейските генерали А. А. Епишев, С. П. Иванов, Е. Е. Малцев, А. И. Радзиевски, С. М. Щеменко, генерал-полковник А. С. Желтов, световноизвестните умни глави Г. А. Арбатов, Н. Н. Иноземцев, П. Н. Федосеев и още мнозина, мнозина, мнозина. Тома са консултирали (и не са възразявали) членове на ЦК, генерали, професори, член-кореспонденти, академици… Между тях маршалите на Съветския съюз И. Х. Баграмян, П. Ф. Батицки, А. М. Василевски, К. С. Москаленко, главният маршал на бронетанковите войски П. А. Ротмистров, главният маршал на авиацията П. С. Кутахов, началникът на ГРУ армейски генерал П. И. Ивашутин и още сума хора.

Съветските лидери рязко се разделяха на две групи: на допуснати до тайната и на недопуснати до тайната. По-дребните риби проявяваха безразличие: имало ли е заседание тоя ден, не е ли имало, какво пък чак толкоз?

А посветените при споменаване за заседанието на Политбюро от 19 август 1939 година внезапно се превръщаха в зверове. Ако маршалът на Съветския съюз А. И. Ерьоменко имаше рога, щеше да ме промуши с тях в момента, когато по време на разговор споменах за заседанието от 19 август. А няколко години по-късно ме смая яростта, с която маршалът на Съветския съюз А. А. Гречко от авторитетна трибуна доказваше: на 19 август 1939 година заседание на Политбюро не е имало. И си рекох: а бе защо сте толкова нервен, другарю маршал на Съветския съюз, успокойте се. А той вика повече от 20 минути: не е имало заседание, не е имало, не е имало! Тогава ме достраша: по същия начин един убиец в съда крещеше, че го е нямало в уличката, нямало го е, нямало го е!

50 години ни доказваха, че заседание не е имало. И ето че генерал-полковник Д. А. Волкогонов на 16 януари 1993 година публикува статия във вестник „Известия“: имало е заседание през тоя ден и той лично е държал в ръцете си протоколите.

Ние с Дмитрий Антонович Волкогонов имаме разногласия, но аз от сърце съм му признателен за подкрепата. Според мен генерал Волкогонов извърши научен подвиг, като съобщи на цял свят, че тоя ден е имало заседание.

Наистина, генерал Волкогонов казва, че в протоколите са се запазили само второстепенни въпроси. Нека препрочетем още веднъж началото на тази глава и нека си зададем въпроса: обичал ли е другарят Сталин да фиксира престъпните си замисли на хартия, черно на бяло?

Но твърде рязко било завъртяно кормилото на външната политика през този ден, но твърде рязко бил променен курсът на световната история, твърде много кървави събития, кой знае защо, водят началото си от този ден. И затова продължавам да съм убеден: през този ден са били взети решения. И макар че не ни е писано да ги видим на хартия, последиците от тези решения са пред очите ни.

С един ред във вестника генерал Волкогонов разобличи съветските вождове, включително Сталин, членовете на Политбюро, маршалите, генералите, лидерите на именити институти, че са крили истината. Генерал Волкогонов откри, че всички тия Арбатови и Иноземцеви, Цвигуни и Ивашутини, Рокосовски и Федосееви, Малцеви и Куликови са лъжци и лъжесвидетели. За заседанието на Политбюро те лъжеха не един през друг, а в хор, тоест по споразумение. Ако наистина на 19 август 1939-а на заседанието на Политбюро са се обсъждали само второстепенни проблеми, какъв беше смисълът вождове и маршали, научни светила и възглавяваните от тях институти да лъжат толкова задружно 50 години?