Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. — Добавяне

Глава 11
Крилатият Чингис хан

Логиката ни подсказваше, че не бива да чакаме противникът да пусне в ход цялата си авиация, а трябва ние да грабнем инициативата във въздуха и първи да нанесем масирани удари по неговите летища…

Главен маршал на авиацията А. Новаков

„ВИЖ“ 1960, кн. 1, с. 62

1

Наименованието на самолета „Иванов“ имало още едно значение.

Сталин бил формулирал задачата така: самолетът трябва да бъде много прост за изработване, „за да можем да направим толкова бройки от него, колкото са в страната хората с фамилното име Иванов“ (Л. Кузьмина. Генеральный конструктор Павел Сухой, с. 57).

Трийсетте години са златната епоха на съветските авиационни рекорди. Но нека си спомним колко усилия и средства са били хвърлени за установяването им. Летците, които чупели световни рекорди, ставали национални герои. Сталин разбирал от височина, от скорост, от далечина на полета, от полезно (бомбено) натоварване. В самия разгар на рекордно авиационната психоза Сталин поставя задачата да бъде създаден „Иванов“ — основният самолет за предстоящата световна война. Но чудно нещо: от създателите на „Иванов“ Сталин не изисква нито рекордна скорост, нито рекордна височина, нито рекордна далечина на полета, дори небивало бомбено натоварване не изисква. Сталин изисква само простота и сигурност.

Сталиновият замисъл е: да бъде създаден самолет, който ще може да се произвежда в количества, превъзхождащи всички бойни самолети от всички типове във всички страни на света, взети заедно. Планирало се основната серия на „Иванов“ да бъде 100 000–150 000 самолета.

Ето че стигнахме до най-важното.

Сталин планира да произведе самолет в най-голяма в историята на човечеството серия. Но това не е изтребител. Това не е самолет за отбранителна война. Това е самолет агресор.

Възниква въпросът: ако произведем 100 000–150 000 леки бомбардировача, няма ли да подплашим с това всичките си съседи?

Хайде нека не задаваме такива въпроси. Хайде нека не се смятаме за по-умни от Сталин. Хайде да отдадем дължимото на Сталиновото коварство. Сталин не се канел да започва масовото производство на „Иванов“ в мирно време. Изобщо нямал такова намерение. Мобилизацията се деляла на два периода: таен и открит. По време на тайната мобилизация се планирало произвеждането на малка (според съветските представи) серия — едва неколкостотин от тези самолети. Предназначението на тази серия е да се усвои производството, да се получи опит, да се облетят самолетите, да се изпробват в дребни конфликти. Тази първи неколкостотин ще могат да се използват в първия удар, особено на второстепенните направления или след самолетите с по-високи характеристики. А след нашия удар ще започне масовото производство на „Иванов“ с десетки хиляди. „Иванов“ бил нещо като невидим мобилизационен резерв. Също като автомата ППШ. Автоматът на Шпагин ППШ е създаден преди войната, изпробван и одобрен. Избухнала войната и незабавно всяка креватна работилница, всяка кооперация за производство на железарски стоки, всяко малко заводче започва да произвежда най-простото, най-сигурното, много мощно оръжие в невъобразими количества.