Виктор Суворов
Денят „М“ (90)

5

Мобилизационната система се разпростирала не само върху милионите запасняци, които трябвало да станат войници и офицери, но и върху милиони хора, чиито професии се смятали за ключови във военно време. В запаса били зачислени 100 000 лекари (Тил Советских Вооруженных Сил в Великой Отечественной войне, с. 69) и всеки от тях имал „мобилизационно листче“. Освен това на мобилизиране подлежали стотици хиляди медицински работници с други професии. Към 9 юни 1941 година Червената армия имала 149 лазарета с 35 540 легла. За деня „М+30“ се планирало само евакуационните лазарети да разполагат с 450 000 легла. Между другото, те били разгърнати.

Мобилизационни листчета имали всички сътрудници на Министерството на съобщенията, на Министерството на транспорта, сътрудниците на средствата за масова информация, доносниците на НКВД и много други категории граждани. В Деня „М“ и през следващите три дена от народното стопанство в Червената армия трябвало да бъдат прехвърлени четвърт милион камиона и над 40 000 трактора.

Бойното планиране винаги се извършва без обвързване с конкретна дата. Денят на започването на операцията се означава с буквата „Д“ и щабните офицери планират мероприятията, които трябва да бъдат осъществени през тоя ден. След това разработват плана за следващия ден, който се нарича „Д+1“, и за последващия „Д+2“, и т.н. Освен това се правят плановете за предхождащия началото на операцията „Д-1“ и за другите предшестващи дни. Този подход позволява, от една страна, да се скрие датата на операцията дори от офицерите и генералите, които я планират, от друга страна, ако по някакви причини се наложи денят на операцията да бъде преместен в едната или в другата посока, в предварително подготвените документи няма нужда да се променя нищо. Планът лесно се напасва на която и да било дата.

Точно по този начин се правели и съветските планове за мобилизация. Без да знаят датите, планировачите съставяли подробни планове на мероприятията за Деня „М“, тоест деня, когато правителството ще обяви мобилизацията, както и за следващите и предишните дни, седмици и месеци.

Дори в явните съветски източници многократно се споменава за Деня „М“. Била е извършена титанична подготовка и е невъзможно всичко това да бъде изчегъртано от нашата история. Но комунистическите историци измислиха един трик. Те съвсем открито говорят за подготовка, но изкарват, че Денят „М“ е просто денят на започването на мобилизацията: ако ни нападнат, ще обявим мобилизация, ще увеличим армията и ще дадем отпор на агресора.

А аз пиша тази книга, за да докажа, че тайната мобилизация е започнала на 19 август 1939 година. Затова Денят „М“ не е началото на мобилизацията, а само моментът, когато тайната мобилизация изведнъж се провъзгласява гръмогласно и става явна. Денят „М“ не е начало на мобилизацията, а само начало на финалния й открит етап.

Комунистите казват, че през Деня „М“ се планирало да започне мобилизацията, а аз доказвам, че в Червената армия вече е имало над пет милиона войници. Това вече не е мирновременна армия, а военновременна. След като бил разгърнал такава армия, Сталин неизбежно е трябвало да я вкара през следващите седмици във войната независимо от поведението на Хитлер.

Докато траяла тайната мобилизация, се наблягало на развитието на технически най-сложните родове войски и оръжие: на танковите и въздушнодесантните, на артилерията и авиацията. За две години тайна мобилизация Червената армия нараснала повече от два пъти, а през същото време числеността на личния състав на танковите войски се увеличила осем пъти. През периода на тайната мобилизация се създавали структурите на бъдещите дивизии, корпуси и армии, те имали команден състав, но войници още нямали, в Деня „М“ оставало да ги запълнят с пушечно месо.

До юли 1941 година всички тайни подготвителни мероприятия приключили и тогава над цялата страна трябвало да проехти призивът за събиране под знамената, оставало открито да се направи онова, което по никакъв начин не може да се направи тайно. Втората главна идея на книгата ми е в това, че в Деня „М“, в момента на преминаването от тайната към откритата мобилизация, кадровите дивизии на Червената армия изобщо не се канели да стоят като бариера по границите и да чакат. Прикриването на мобилизацията (по-точно казано, на откритата й заключителна част) се планирало не посредством стоене на границата, а посредством внезапни съкрушителни удари. Ето някои изказвания по въпроса на видни съветски военни теоретици.

А. И. Егоров (по-късно — маршал на Съветския съюз): „Това не е период на пасивно прикриване на мобилизирането, на стратегическото съсредоточаване и разгръщане, а период на активни действия с далечни цели… Под прикритието на тези действия ще се довършват мобилизацията и разгръщането на главните сили“ (Доклад Реввоенсовету 20 апреля 1932 г.).

Е. А. Шиловски (по-късно — генерал-лейтенант): „След първия ешелон, който нахлува на територията на противника, се разгръща сухопътната армия, но не на държавната граница, а на завзетите рубежи“ („Война и революция“. Сентябрь — октябрь 1933 г., с. 7).

С. Н. Красилников (по-късно — генерал-лейтенант, професор в Академията на Генералния щаб): „Да се вдигат огромни маси по обща мобилизация е рискована работа. Значително по-спокойно е да се включват в състава на отделните части хора посредством малки мобилизации… Мобилизацията да се провежда малко по малко, без официалното й обявяване“ („Война и революция“. Март — апрель 1934 г., с. 35).

В. А. Меликов (по-късно — генерал-майор): „Армията за прикриване от момента, в който бъде решено да се премине към активни действия, се превръща в армия за нахлуване“ (Проблеми стратегического развертывания. 1935).

Комбриг Г. Исерсон: „Когато тази маса влезе в сражение, в дълбините на страната ще се очертаят силуетите на втория стратегически ешелон на мобилизиращите се войски, след него на третия и т.н. В последна сметка в резултат от «перманентната мобилизация» ще бъде разбит онзи, който не издържи мобилизационното напрежение и се окаже без резерви, с изтощена икономика“ (Эволюция оперативного искусства. 1937, с. 79).