Виктор Суворов
Денят „М“ (110)

4

После ненадейно през 1941 година Голованов се озовава в армията. Трябва да подчертаем, че се озовава по собствена молба. Запазило се е и е публикувано писмото на Голованов до Сталин. След това писмо го призовават, дават му воинско звание, назначават го за командир на авиационния полк Спецназ.

Голованов постоянно се намирал край Сталин, Голованов знаел доста неща, Голованов се срещал с висшите командири на Червената армия и имал представа какво се крои, Голованов много летял, Голованов много неща виждал, Голованов разбирал, че работите отиват към голяма война, и поискал да участва в нея като доброволец. Това е в неговия дух.

Ако не се замисляла голяма война, Голованов е щял да си остане край Сталин.

Ако се замислял пореден конфликт от типа на Зимната война срещу Финландия, Голованов е щял да си остане граждански летец и да вземе участие в конфликта, без да сменя униформата на гражданската авиация с военна униформа.

Ако се подготвяла голяма отбранителна война, Голованов е щял да овладее изтребителя. На този човек се подчинявало всичко — от арабския раванлия до всеки тип самолет. В една отбранителна война честолюбивият Голованов би могъл да стане първият в страната три пъти Герой на Съветския съюз. Това отговаряло на натурата му, на таланта му.

Ако се е готвела война за 1942 година, Голованов не би се натиснал да го вземат в армията в началото на 1941 година. Вулканичната енергия на този човек е щяла да намери друг начин за изява, друга главна задача за най-близкото бъдеще. Но войната се замисляла за 1941 година, голяма война, в която на изтребителната авиация се определяла второстепенна роля. На мода бил бомбардировачът. Именно за бомбардировач се натиснал Голованов. Не за прост бомбардировач, а за такъв, с какъвто могат да се изпълняват спецзадачи. Голованов сам си избрал полето за дейност в предстоящата война и това намерение звучи в наименованието на 212-и далечнобомбардировъчен авиационен полк: Спецназ.