Виктор Суворов
Денят „М“ (40)

2

Ако изцедим от теорията за мобилизацията най-важното и го обясним на първия срещнат, същината й е следната:

1. За победа в една война са необходими усилията не само на цялата армия, а и на цялата страна, на цялото население, на промишлеността, транспорта, селското стопанство и т.н.

2. Страната не може да се намира в постоянна и пълна готовност за война, както човек не може непрекъснато да държи в ръцете си по един пистолет. Ако ги държи непрекъснато, значи не може да върши нищо друго. Така и страната не може да се намира в постоянна готовност за война и да хвърля всичките си сили за подготовка за война. Постоянната концентрация на силите на обществото за подготовката за война разорява страната. Затова в мирно време армията и военната промишленост трябва да изяждат колкото може по-малко. Обаче страната, нейният народ, апаратът за управление, промишлеността, транспортът, селското стопанство, съобщенията, идеологическият апарат и т.н. трябва да бъдат готвени за максимално бърз и максимално пълен преход от мирновременния режим към военновременен.

3. Мобилизацията е прехвърляне на цялата страна от мирно положение във военно. Мобилизацията е необратима и безвъзвратна. Образно казано, мобилизацията е горе-долу същото като да посегнеш бързо надолу, да разкопчаеш кобура, да извадиш пистолета и да го насочиш срещу противника, запъвайки същевременно петлето.

4. Мобилизацията и войната са неотделими. Щом сте извадили пистолета, щом сте го насочили срещу противника и сте запънали петлето, трябва да стреляте. Защото започнете ли мобилизация, противникът започва своята мобилизация. Вие измъквате пистолета си и го насочвате срещу него и той измъква пистолета си и го насочва срещу вас, като се старае да ви изпревари, макар и с част от секундата. Ако изтървете тази част от секундата, той ще ви убие.

5. Не бива да се играе на мобилизация: ако вземете твърде често да измъквате пистолетите и да ги насочвате срещу съседите си, запъвайки петлетата, лошо ви се пише.

6. След като сте се решили на мобилизация, трябва твърдо да вървите докрай — да започнете войната.

7. Мобилизацията не може да бъде частична. Мобилизацията е процес, наподобяващ бременността. Една жена не може да е „малко бременна“. Въпросът се поставя: да или не. Точно така се поставя въпросът и в държавата: прехвърляме ли целия държавен апарат, промишлеността, транспорта, въоръжените сили, населението и всички ресурси на държавата за нуждите на войната, или не ги прехвърляме.

Тези мисли в различна последователност са изказани от различни автори. Б. М. Шапошников се различава от всичките си предходници само по това, че се е изразявал пределно ясно, кратко и категорично: „Мобилизацията е не само признак за война, а и същинска война. Заповедта на правителството за обявяване на мобилизация представлява фактическо обявяване на война.“ „В съвременните условия мобилизиращата държава трябва предварително да вземе твърдо решение, че ще води война.“ „Под обща мобилизация се разбира такъв факт, когато вече не може да има връщане към мирното положение.“ „Смятаме за целесъобразен вид мобилизация само общата като напрягане на всички сили и средства, необходими за постигането на победа.“

Книгата завършва с решителна декларация: „Мобилизацията си е война и друго нейно схващане не можем да си представим.“

Сталин не просто споделял възгледите на Шапошников, Сталин имал същите възгледи. Сталин не правел разлика между процеса на заграбването на властта в своята страна и в съседните страни. Сталин не пазел изкуството си в тайна. Наопаки, той правел своето изкуство достояние на масите. В книгата „За основите на ленинизма“ Сталин доказва, че във вземането на властта игрите са недопустими. Или я вземаме, или не. Захванем ли се за работа, трябва да вървим докрай. Това е съзвучно с идеите на Николо Макиавели: или нанасяме смъртоносен удар, или не нанасяме никакъв, тоест отиваме докрай, в политиката и в стратегията не може да има никакви междинни решения. Това е съзвучно с идеите на Шапошников: или не провеждаме мобилизация, или провеждаме пълна мобилизация и влизаме във война — никакви частни, междинни решения не може да има. Човекът в Дивия запад, без да е чел Макиавели, също знаел, че не бива да посягаш към револвера си на шега: или той е в кобура, или трябва да го извадиш и да стреляш на месо. Ето защо Сталин не просто казва, че след като си се решил на велико дело, трябва да вървиш докрай, но и подчертава тези думи в текста.

Не само на думи, а и в захванатите от него дела Сталин вървял докрай. Дълго време Сталин привидно равнодушно наблюдавал разцвета на руското село, което забогатявало и излизало от контрол. Богат значи независим. Сталин уж пет пари не давал за това. А после се решил на велико дело: да постави селото на колене дори ако при това се наложи да му пречупи гръбнака. Поставил го. Пречупил му гръбнака. И официално нарекъл тази година, година на великия прелом.

Дълго време Сталин уж не се интересувал от работите на армията. А после решил да я подчини. И вървял в осъществяването на замисъла си докрай. Дори не докрай, ами оттатък.

След като решил да премахне опозицията, Сталин довел работата докрай, като завършил изтребването на политическите си врагове с триумфалния удар с пикел по черепа на Троцки.

След голямата чистка интересът на Сталин се насочва навън.

През август 1939 година Сталин се решил на нещо.