Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. — Добавяне

4

През лятото на 1936 година никой не можел да предположи какво ще се случи в Пърл Харбър след пет години. През лятото на 1936 година самолетът Накадзима Б-5Н още не съществувал. Съществувал сам проект, който не се афиширал от японците. Затова не можем да предположим, че съветските конструктори са копирали японците. Копирането изисква време. Дори ако сме сполучели да откраднем техническата документация (а това са купища хартия), все едно за превеждането й (от японски!) са щели да отидат няколко години. Накадзима Б-5Н в Япония и няколкото варианта на „Иванов“ в СССР се създавали почти успоредно: първият полет на Б-5Н бил извършен през януари 1937 година, първият полет на „Иванов“ — на 25 август същата година. Затова говорим не за копиране, за два самостоятелни процеса на развитие, които много си приличат. Това не е всичко: били построен „Иванов“ на Неман, „Иванов“ на Поликарпов, „Иванов“ на Сухой… Всеки конструктор ревниво пазел своите тайни от съперниците си, но във въображението на всеки от съветските конструктори се очертавал все същият крилат чакал: лек бомбардировач, по външен вид, размери и летателни характеристики приличащ повече на изтребител. Всеки съветски конструктор независимо от конкурентите си избрал все същата схема — нисконосещ едноплощник, двигателят е един, радиален, двуреден с въздушно охлаждане. Всеки съветски конструктор предлагал свой вариант на „Иванов“, но всеки вариант поразително приличал на непознатите си събратя и на далечния си японски брат по дух и замисъл. И това не е за чудене: просто на всички конструктори била поставена задачата да създадат инструмент за определен вид работа, за същата онази работа, която след няколко години ще вършат японските самолети в небето на Пърл Харбър. А щом работата ще е една и съща, то и конструкторът ще създаде горе-долу еднакъв инструмент за изпълняването й. А освен това в процеса на работата над проекта „Иванов“ нечия невидима, но властна ръка насочвала онези, които се отклонявали от главния курс. На пръв поглед намесата на висшите началства в работата на конструкторите е просто чорбаджийска глезотия. Например някои конструктори слагали на експерименталните екземпляри по две огневи точки: едната — за защита на задната горна полусфера, другата — на задната долна. Коригирали ги — ще минем с една точка, няма смисъл да се защитава задната долна полусфера. Някои прикривали екипажа и най-важните възли с броня от всички страни. Коригирали ги: да се прикриват само отдолу и откъм бордовете. Павел Сухой направил в първия вариант своя „Иванов“ изцяло метален. По-простичко — казал нечий страховит глас. По-простичко. Крилата нека си останат метални, а корпусът може да се прави от шперплат. Скоростта ли ще спадне? Чудо голямо. Нека спада.

Това капризи на другаря Сталин ли са били? Не. Това е стоманена логика: нанасяме внезапен удар и смазваме противниковата авиация на земята, след което летим в чисто небе. Противникови самолети в небето почти няма да има. Пилотът е закрит отпред от широкочел двигател с въздушно охлаждане, който е нечувствителен дори към пробиви на цилиндрите. Остава да се прикрие екипажът отдолу и откъм бордовете. Нашите самолети рядко ще бъдат нападани отгоре и изотзад, ще минем с една картечница, а да претоварваме самолета с излишна броня няма смисъл. Долната задна полусфера няма защо да се защитава от втора картечница: ние се приближаваме на ниски височини, противников изтребител под нас няма как да се появи.

Някои конструктори предлагали екипаж от трима души: летец, щурман и картечар. Пак ги нахокали: двама стигат — с внезапния удар ще унищожим противниковите самолети на земята и затова картечарят едно няма да има много работа във въздуха. И за щурмана няма много работа — ние летим на плътни групи като разярени оси: гледай водещия, следвай го и действай като него. Така че съвместяваме работата на щурмана и картечаря и за сметка на това добавяме полезно бомбено натоварване. Намаляваме отбранителните възможности и увеличаваме настъпателните…