Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. — Добавяне

2

Ако седне да играе на карти с ментърджия, неопитният играч обикновено допуска само една грешка: взема картите в ръцете си…

През август 1939 година в Москва пристигнали британска и френска военна делегация за преговори относно съвместните действия срещу Германия. Правителствата на Британия и Франция повторили грешката на неопитните картоиграчи. Щом седнали на една маса със Сталиновите ментърджии, Британия и Франция загубили преговорите.

Нито британското, нито френското правителство разбрало намеренията на Сталин. А Сталиновият замисъл бил прост: да накара Франция и Британия да обявят война на Германия… или да подтикне чрез провокация Германия да предприеме действия, които ще принудят Франция и Британия да обявят война на Германия.

Германия и Франция имали обща граница, а Съветският съюз бил заграден с бариера от неутрални държави. При всякакво подреждане, при всякаква комбинация на силите основните бойни действия можели да се водят между Германия и Франция с активното участие на Британия, а Съветският съюз формално можел да бъде на една от страните, но фактически си оставал, така да се каже, встрани от европейската касапница и можел да се ограничи с изпращането на експедиционни сили…

Преговорите със Сталин за Франция и Британия били обречени на провал при всички случаи. Съветската страна можела да изкористи политически всичко, включително и списъка на членовете на дипломатическите делегации. Ако Франция и Британия изпратели в Москва делегация от висок ранг, Сталин можел да каже на Хитлер: погледни какво ти се крои, я подписвай пакт с мен, че иначе… Ако Британия и франция изпратели в Москва делегация от нисък ранг, Сталин можел да обвини Британия и франция в нежелание „да обуздаят агресора“: в състава на съветската делегация е лично наркомът на отбраната другарят Ворошилов, а вие кого сте изпратили?

Щом получил съгласието на британското и френското правителство за преговорите, Сталин се оказал в ситуация, в която няма начин да загуби. Пред Сталин се разкрили две възможности:

— или съветската делегация ще предявява нови и нови искания и ще докара нещата дотам, че Британия и Франция ще се видят принудени да започнат война срещу Германия;

— или преговорите ще се провалят и тогава ще може да обвини Британия и Франция във всички смъртни грехове, а той самият да подпише с Хитлер и най-гнусния пакт.

И съветската делегация предявила искания: ние нямаме обща граница с Германия, на нашите войски са им нужни проходи през Полша.

Това искане било неприемливо за Полша и ненужно за Съветския съюз. Неприемливо, защото правителството и народът на Полша знаели какво представляват Червената армия и НКВД. Малко по-късно Естония, Литва и Латвия позволили на територията им да бъдат настанени съветски гарнизони и изпаднали в комунистическо робство, което при друг развой на събитията можеше да стане вечно. Опасенията на полската страна били обосновани и впоследствие се потвърдили от многобройните масови гробове на полски офицери на съветска земя.

Ако Сталин е искал мир, за какво са му били проходи в Полша? Членът на Политбюро, наркомът на отбраната маршал на Съветския съюз К. Е. Ворошилов заявил на преговорите: „Тъй като Съветският съюз няма обща граница с Германия… липсват пътища за влизане в допир с агресора“ („Международная жизнь“. 1959, кн. 3, с. 157).

Че радвайте се бе! Нима Ворошилов и Сталин дотам са били лишени от цинизъм, та да не могат да разберат, че липсата на общи граници е благо за страната? Ако, естествено, имаме намерение да се отбраняваме или още по-добре — да не се намесваме във войната.

Но Сталин нямал намерение да се отбранява, нито пък, още по-малко, да остава извън войната. Коридорите през полската територия били нужни на Сталин, от една страна, за съветизиране на Полша, от друга страна — коридорите давали възможност да се нанесе внезапен удар в гръб на Германия, ако тя отслабне във войната срещу Франция, Британия и потенциално — срещу САЩ. Никакво друго приложение на коридорите, през полската територия не може да се измисли.

Имало и други предложения на съветската страна: хайде да започнем война срещу Германия не само в случай на пряка германска агресия, но и в случай на „косвена агресия“. Какво значи „косвена агресия“ е известно само на другаря Сталин и на неговите дипломати. Ако предложенията на съветската делегация бъдели приети, Сталин (съвсем основателно) щял да може да иска от Британия и Франция да нападнат Германия в отговор на всеки външнополитически акт на Германия, формулировката е разтеглива, при желание като „косвена агресия“ можело да бъде определено какво ли не. Сценарият на войната при този сценарий се опростявал неимоверно — в отговор на всякакви действия на Германия франция и Британия по настояване на Сталин биха били принудени да започнат бойни действия срещу нея. Би започнал бойни действия и Съветският съюз, само че не от своя територия, а от полска, което е удобно и безопасно.

При всички случаи основните бойни действия щели да се разгърнат между Франция и Германия, а после свежите съветски войски през полската територия щели да нанесат довършващите удари в гръб на Германия.

Британия и Франция, съгласни ли сте на такъв вариант? Не сте ли? Тогава край на преговорите, вие сте виновни за провалянето им!

Делегациите на Франция и Британия, искайки да докажат сериозността на намеренията си, съобщили на съветската страна сведения, които не бивало да се съобщават на Сталин: ако Германия нападне Полша, Британия и Франция ще обявят война на Германия.

Това била информацията, която Сталин толкова чакал.

Хитлер смятал, че нападението срещу Полша ще му се размине безнаказано като завземането на Чехословакия. А Сталин сега знаел, че Хитлер ще бъде наказан.

Така ключът за започването на Втората световна война се озовал на Сталиновото бюро.

На Сталин му оставало само да даде зелен семафор на Хитлер: нападай Полша, аз няма да ти преча (а Франция и Британия ще ти обявят война). На 19 август 1939 година Сталин съобщил на Хитлер, че в случай на нападение на Германия срещу Полша Съветският съюз не само ще остане неутрален, но и ще помогне на Германия.

В Москва пристига Рибентроп и на 23 август подписва с Молотов пакта за нападението срещу Полша…