Виктор Суворов
Денят „М“ (56)

5

Печална е съдбата на Су-2. Ю-87 и Накадзима Б-5Н имали възможността да се проявят във внезапни удари и да се прочуят. Но на „Иванов“ Хитлер не му позволил да работи по прякото си предназначение. Хитлер нанесъл изпреварващ удар по съветските летища и Су-2 се оказал без работата, за която бил създаван. Производството на Су-2 бързо било съкратено. В отбранителната война той не бил нужен. Заводите, които се готвели за масовото му производство (например Харковският авиационен), попаднали в ръцете на противника. Вече произведените Су-2 търпели големи загуби: нямало изтребители, които да ги прикриват.

Героят на Съветския съюз М. Лашин: „Летял съм със Су-2… лек самолет, хвъркат, маневрен, невероятно жилав и безотказен… Дълго и трудно гореше Су-2. Но никога не пламваше като факел.“

Героят на Съветския съюз В. И. Стрелченко: „Су-2 не пламваше дори при повреда на бензиновия резервоар — помагаше въгледвуокисната защита.“

Авиоконструкторът В. Б. Шавров е написал най-пълната и според мен най-обективната история на съветската авиация. Всички останали конструктори са негови съперници и затова Шавров не е пестял критиката. Но не хули създателите му: „… Въпреки че от Су-2 бе взето всичко възможно и авторите му няма в какво да бъдат упрекнати, самолетът отговаряше на реално възникналите изисквания само преди войната“ (История конструкции самолетов в СССР. 1938–1950, с. 50). С други думи, всичко било добре, със създателите на самолета човек не може да се заяде, до 21 юни 1941-ва Су-2 отговарял на изискванията, а призори на 22 юни престанал да отговаря на тях.

„Иванов“ си пател и от чужди, и от свои. Преди войната Су-2 бил държан в тайна и не се планирало да бъде използван заедно с наши изтребители. В началото на войната съветските изтребители вземали непознатия силует на „Иванов“ за противников самолет. Три пъти Героят на Съветския съюз маршалът от авиацията А. Покришкин е свалил 59 противникови самолета. Официално. Всъщност те били кръгло 60. Първият бил Су-2. По ирония на съдбата след войната Покришкин в академията учел в една група със сваления от него пилот на Су-2. Това бил Иван Пстиго, също бъдещ маршал от авиацията.

Налагало се Су-2 да бъде използван не по предназначение. Ето един пример: през юли 1941 година 50 Су-2 нанасят удар по моста на Днепър край Рогачов… Ако сме се готвели за отбранителна война, взривяването на моста при отстъплението е щяло да отнеме няколко минути на двама сапьори. Но не сме се готвели за отбранителна война и ето че вместо от двама сапьори несвойствената работа трябва да бъде свършена от Су-2. От цял авиационен полк. Но в условията на господство на противника във въздуха полк близки бомбардировачи трябва да се прикрива поне от един полк изтребители. А такива нямало. Какво са 50 Су-2 в плътна група без прикритие? И мостът не е разрушен, и полкът е погубен. И била издадена заповед Су-2 да не лети на плътни групи, ала той бил замислен и създаден за полети на плътни групи…

В отбранителната война бил нужен изтребител. Опитали се да използват Су-2 като изтребител. Но той не бил изтребител, а само приличал на изтребител. Летците проявявали самоубийствен героизъм, но никой не ги бил учил да водят въздушен бой, още повече на самолет, който не е предназначен за такъв бой. Първата и единствена жена в историята на световната авиация, извършила въздушен таран, била Екатерина Зеленко от 135-и близкобомбардировъчен авиационен полк. Това станало на 12 септември 1941 година. Със своя Су-2 тя връхлетяла във въздуха Ме-109, свалила го и докато се опитвала да кацне, била свалена от друг Ме-109. Летците от гражданската авиация, младите спортистки, момиченцата от спортните клубове демонстрирали невероятна храброст, но Су-2 не щял и не щял да се впише във „великата отечествена“ война, защото бил създаден за съвсем друга война.

Хитлер осуетил нападението, но дори не подозирал каква е действителната сила на Сталин, колко сериозни са намеренията му, колко добре е подготвен той за водене на настъпателна война. Су-2 не се проявил във войната, но при всякакви други условия е щял да бъде страховит противник. Съществуват достатъчно указания, че съветската промишленост е била в пълна готовност за масово производство на „Иванов“. Например в отбранителната война били нужни преди всичко изтребители. За да модернизира изтребителя ЛаГГ-3, авиоконструкторът С. А. Лавочкин спешно се нуждаел от мощен сигурен двигател, и то в огромни количества. Никакви проблеми. Промишлеността е готова да произвежда във всякакви количества двигателя М-82, който бил предназначен за Су-2. Промишлеността не само е готова да го произвежда, но и има на склад хиляди такива двигатели — вземай го и го слагай на самолета. Лавочкин го сложил и се получил прославеният и обичан от летците изтребител Ла-5.

Съветската промишленост била готова за масово производство на картечниците ШКАС за много типове самолети, но преди всичко за Су-2. Производството на Су-2 било спряно, но готовността на промишлеността не отишла на вятъра — с авиационното въоръжение нямало проблеми. Съветската промишленост била готова за масово производство на бомби за Су-2 и ги произвеждала, само че за Ил-2 и за други самолети. Съветската промишленост била готова за масово производство на реактивни снаряди от калибър 82 мм и 132 мм. И ги произвеждала. Просто ги използвали не само в авиацията, а и в полевата артилерия. Статистиката е следната: към 1 юли 1941-ва в Червената армия имало 7 устройства за залпов огън БМ-13. След един месец те станали 17. Едни бивали унищожавани в боевете, други се произвеждали и на 1 септември броят им се увеличил на 49. Същевременно било започнато производството на още един тип — на БМ-8. До 1 октомври 1941-ва Червената армия независимо от загубите имала 406 БМ-8 и БМ-13. По-нататъшният растеж бил също толкова стремителен и скоро това оръжие станало масово. „Страшното психическо въздействие на «Сталиновите арфи» е крайно неприятен спомен за всеки германец, воювал на Източния фронт“ (Gedanken zum Zweiten Weltkrieg. S. 78).

В условията на отстъпление и загубване на промишлената и суровинната база станало възможно армията бързо да бъде наситена с принципно ново оръжие, с каквото не разполагала нито една армия в света и равно на което не се появило до края на войната. Икономическо чудо — казват комунистите. А никакво чудо нямало. Просто през периода на тайната мобилизация съветската промишленост била подготвена за производството на реактивни снаряди за „Иванов“. Качено на „Иванов“, това оръжие би било значително по-ефикасно, защото артилеристите първо трябва да получат сведения за целта, а пилотите са способни сами да издирват целите си. Артилеристите запращат снарядите си на няколко километра, без да виждат целта, а пилотите летят на стотици километри, те виждат целта и виждат резултатите от действията си, следващата вълна самолети винаги има възможност да довърши започнатата работа. Производството на „Иванов“ било прекратено, но промишлеността произвеждала снарядите за него в милионни партиди. Оставало просто да ги пригодят за стрелба от полеви устройства.

На въпроса би ли съумяла съветската промишленост да произведе 100 000–150 000 Су-2 трябва да се отговори утвърдително. Такова производство се планирало за условия, когато ние нанасяме първия удар и на нашата промишленост никой не й пречи да работи. Хитлер провалил Сталиновия план. Но дори и след загубването на ВСИЧКИ алуминиеви, на повечето авиационни и моторни заводи Съветският съюз произвел през войната 41 989 от несравнимо по-сложните за изработване самолети Ил-2 и Ил-10. Освен това били произведени десетки хиляди по-сложни от „Иванов“ самолети от другите типове.

Ако Сталин беше ударил Румъния и парализирал по този начин германската армия и промишленост, цялата съветска промишленост щяла да работи необезпокоявана и да построи няколко пъти повече самолети, отколкото построи в най-неблагоприятна ситуация.

И още един въпрос: как да се осигурят такива количества летци? Летци Сталин бил подготвил предостатъчно. Вярно, те били летци, учени да летят в чисто небе… Били подготвени толкова много летци, че през 1942 година им давали по една пушка и ги хвърляли край Сталинград с хиляди да подсилват пехотата („Красная звезда“, 15 декември 1992 г.). Летци с такава квалификация били неизползваеми в отбранителната война, както се оказал неизползваем и самолетът „Иванов“, за който ги били подготвяли. За това ще стане дума по-нататък.

А идеята на крилатия Чингис хан не умирала. Съветските конструктори упорито не искали да се откажат от нея. През 1943 година конструкторът Дмитрий Томашевич представил отдавна започнатия, но поради германското нападение и евакуацията късно довършен щурмовак „Пегас“: два двигателя, по 140 к.с. всеки. Скорост над земята 172 км/час. На по-голяма височина — още по-скромна. Летецът е един. Самолетът нямал нито картечар, нито отбранително въоръжение. Самолетът се строял от неавиационни материали: от строителен шперплат, от чамови летви, от ламарина и от стомана за танкови брони. Контурите на самолета образували само прави линии. Максимални простота и икономичност. Самолетът можел да се изработва във всяка мебелна фабрика. И то масово. На големи серии. При това „Пегас“ носел две 23-мм автоматични оръдия, големокалибрена картечница и 500-килограмова бомба. Летецът бил защитен с броня, която го предпазвала от куршуми на големокалибрени картечници и дори от 20-мм снаряди. С броня били защитени бензиновите резервоари и другите жизненоважни възли. Бензиновите резервоари в случай на нужда се хвърляли. Огневата мощ и сигурната защита от огън от земята превръщали този наистина най-евтин и най-прост измежду всички самолети в страховит противник. Летецът изпитател генерал-майор от авиацията Пьотр Стефановски през живота си е летял на триста и шестнайсет типа летателни апарата. Тук влизали различни варианти на „Иванов“, влизал и „Пегас“. Стефановски летял предимно със самолети, които в момента на първото си излитане били на ръба на фантастиката. „Пегас“ не е фантастика, но Стефановски му дава висока оценка. Според него това можел да бъде самолет, произвеждан в „колосални серии“. Но! Само не в отбранителна война. „Иванови“ и „Пегаси“ биха могли да кръстосват небето на Европа, Африка и Индия, но само при условие на внезапно нападение срещу Германия и унищожаване на нейната авиационна мощ или при неутрализиране на нефтодобивната промишленост на Румъния. Във всяка друга обстановка „Иванови“-те и „Пегаси“-те се оказали ненужни. Времето им никога не дошло.

През март 1939 година на XVIII конгрес на партията Сталин заявил: „Лудешката надпревара на авиационните въоръжения на капиталистическите страни продължава вече няколко години и без съмнение представлява един от най-характерните и определящи моменти от неизбежния всеобщ военен сблъсък.“ Сталин е прав: в страните от Запада продължавала наистина лудешка надпревара на авиационните въоръжения. Военната авиация в някои от най-големите страни на Запада достигала хиляди бойни самолети и прескочила тази черта. А Германия се била отскубнала далеч напред. Числеността на германската бойна авиация достигала 3600 бойни самолета. На Сталин през март 1939 година му било ясно, че такова количество бойни самолети говори за неизбежност на войната. Точно така станало. През същата 1939 година Хитлер повел борба за световно превъзходство.

Но ако определяме бройката 3600 самолета с термина „лудешка надпревара на авиационните въоръжения“, как ли трябва да наречем основната серия на „Иванов“? Ако 3600-те Хитлерови бойни самолета са достатъчно свидетелство за „неизбежността на всеобщия военен сблъсък“, за какво в такъв случай може да свидетелства подготовката за произвеждане на СТО ХИЛЯДИ бойни самолета само от един тип?