Виктор Суворов
Денят „М“ (103)

3

А работният ден дебелеел и се разширявал: деветчасовият неусетно се превърнал в десетчасов, после в единайсетчасов. И разрешили извънредния труд: ако искаш да изкараш някоя рубла — остани вечерта. Правителството печата пари, раздава ги на любителите на извънредния труд, а после изцежда обратно тия пари от населението посредством заемите за отбраната. И на хората пак не им достигат парите. Тогава правителството им влиза в положението: можете да работите и без почивни дни. Вярно, после това било въведено за всички — да работят без почивни дни. Леонид Илич Брежнев по онова време бил секретар на Днепропетровския обком по отбранителната промишленост: „Заводи, произвеждащи подчертано мирна продукция, преминаваха на военни релси… Не знаехме какво е почивен ден“ (Малая земля, с. 16). Щом Брежнев не знаел какво е почивен ден, дали са били давани почивни дни на хората, които той командвал? И така било не само в Днепропетровск. В. И. Кузнецов след войната станал академик, един от видните съветски ракетни конструктори, заместник на С. П. Корольов. Преди войната пак бил конструктор, само че с по-нисък ранг. И била поставена задача да се разработи нов прибор за управляване на артилерийския огън. Работа за сума години. Заповядали им: за три месеца. „Работехме до късно, без почивни дни, без отпуски. Когато излизахме от портала, връщахме пропуските, а срещу тях получавахме паспортите си. Веднъж на портала ме викнаха настрана:

— Ето ти, Кузнецов, талони за трапезарията, ето ти ключа от стаята, там има бюра и креват. Докато не си свършиш работата, ще живееш в завода…

Трите месеца «затворничество» отлетяха като един дълъг ден. Приборите експедираха от завода през нощта“ („Красная звезда“, 7 януари 1989 г.).

В статията за Кузнецов думата „затворничество“ е сложена в кавички. Ясно е защо: нито съд, нито следствие, нито обвинения — просто му заповядали три месеца да работи денонощно и той работил. А бъдещият началник на Кузнецов и създател на първия спътник С. П. Корольов през ония славни времена бил в панделата. И още мнозина заедно с него. И изведнъж на нова сметка започваш да разбираш смисъла на голямата Сталинова чистка. На Сталин му трябвали най-добрите самолети, най-добрите танкове, най-добрите оръдия в стахановски срокове, само че без да се плащат много пари за разработването им. И ето че конструкторите лежат по затворите и работят безплатно: ако направите най-добрия в света пикиращ бомбардировач, най-добрия танк, най-доброто оръдие — ще ви пуснем. Конструкторите бачкат не за Сталински награди, не за вили по кримските брегове, не за хайвер и шампанско, а за собствените си глави: ако самолетът не стане, ще ги засилят към Колима.

Конструкторските бюра на Туполев, Петляков и мнозина други били опандизени в пълен състав и творели зад решетките на затвора: хем сигурно, евтино и бързо, хем тайните не могат да бъдат издадени. Спомня си заместникът на Туполев Г. Озеров: „Сътрудниците от «цивилизацията» бяха прехвърлени на задължителен десетчасов работен ден, повечето неделни дни и те работят… Сред народа зрее увереност, че войната е неизбежна, хората го разбират с вътрешното си чувство…“ (Туполевская шарага, с. 99).

А после работният ден бил увеличен и на 12 часа. В затворническото конструкторско бюро, ако те хранят нормално и си на топло, може да се работи и повече. А на сечищата в тайгата? Списание „Новое время“ (1991, кн. 32, с. 31) съобщава: „От 1 януари дажбите на затворниците бяха намалени. Защо? Може би и тук е дала отражение подготовката за бъдещите сражения?…“ Тъкмо така е — подготовката за бъдещите сражения.

Адмиралът на флота на Съветския съюз Н. Г. Кузнецов с гордост съобщава:

„За нуждите на отбраната се отпущаха фактически неограничени средства“ (Накануне, с. 270). Редно би било в случая думата „отбрана“ да се сложи в кавички, но инак всичко останало е правилно. И тъй като за нуждите на войната се отделяли средства без ограничения, другаде трябвало да се въвеждат ограничения, да се правят икономии. Икономисвали от затворниците, от работническата класа, от трудовата интелигенция, от колхозното селячество.