Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. — Добавяне

Глава 10
Къде да се строят барутните заводи?

Общите загуби на боеприпаси до края на 1941 година възлязоха на около 25 000 вагона.

„Развитие тыла Советских Вооруженных сил“, с. 119

1

Сталиновият Наркомат на боеприпасите заработил веднага и с пълна мощ. Ето цифрите. През 1939 година били произведени 936 000 000 патрона за пушки, 2 240 000 минометни изстрела, снаряди от малък калибър — 5 208 000, от голям — 6 034 000.

Нека да не бързаме с изводите и да не казваме, че това е малко: 1939 година е стартовата година. Всички тези снаряди и патрони са произведени в старите заводи, които съществували и преди това. А идеята на Наркомата на боеприпасите се състояла тъкмо в това: за късо време освен съществуващите мощности да се създадат нови, които няма просто да допълнят съществуващите, а и ще ги надминат многократно.

И възникнал въпросът къде да бъдат разположени новите патронни, барутни, снарядни и гилзови заводи. Въпросът за разполагането на промишлеността на боеприпасите е въпрос за характера на бъдещата война.

Ако Сталин се е канел да води свещена отбранителна война, ако е имал намерение да брани границите си, в този случаи новите заводи е трябвало да бъдат разположени отвъд Волга. Там те ще са в пълна безопасност: танковете на противника дотам няма да стигнат и самолетите му няма да долетят.

Ако Сталин не е сигурен в силите си, ако Сталин, както ни уверяват, се е страхувал от Хитлер, ако е имало опасения, че Червената армия не ще съумее да удържи границите и ще отстъпва, то в такъв случай новите заводи на Наркомата на боеприпасите е трябвало да се строят не отвъд Волга, а още по-далеч — отвъд Урал: там има суровини, там има достатъчна индустриална и енергийна база, там заводите ще са в пълна безопасност. Дори ако противникът завладее огромни територии, нашата индустриална база ще си остане цяла, тогава Хитлер ще разбере какво значи ранен мечок.

Но нито първият, нито вторият вариант не се обсъждали дори теоретично. Не било нужно. Червената армия нямала намерение да отстъпва, както нямала намерение и да отбранява границите на своята страна. Ако интересите на Сталин се свеждали само до отбраната на собствената територия, той би могъл просто да не започва Втората световна война.