Виктор Суворов
Денят „М“ (21)

5

Когато говорят за назначаването на Вячеслав Молотов за нарком на външните работи, непременно се сещат за предходника му — Максим Максимович Литвинов.

Прието е да се хвали Литвинов, за политиката му да се казват добри думи: така и така, хубав човек беше Литвинов, сърдечно се отнасяше към Запада, обичаше мира, искаше да постигне сближаване, правеше всичко възможно… а после се появи лошият Молотов и поведе политика на сближаване с Хитлер. Този именно лош Молотов развали цялата работа…

Отстрани така изглеждало. Но ако се позамислим, ще излезе, че политика на Литвинов не е съществувала и не е можела да съществува. Литвинов бил един от наркомите в правителството на Молотов и провеждал не своя политика, а политиката на Молотов, по-точно казано — политиката на Сталин. Литвинов говорел не от свое име, а от името на съветското правителство, шеф на което бил Молотов. Но в действителност външната политика се определяла не от правителството, а от решенията на Политбюро. Водещи членове на Политбюро били Сталин и все същият Молотов. Литвинов не бил нито член, нито кандидат-член на Политбюро и затова нямал достъп до решаването на въпросите на външната политика. Ролята му била да изпълнява заповедите на Сталин и Молотов.

Трудно е да се съгласим и с това, че Молотов изневиделица внезапно се появил на международната сцена вместо Литвинов. Не. Молотов постоянно присъствал на сцената, само че не се виждал от салона: намирал се малко по-високо, там, където в кукления театър се намира кукловодът, който дърпа конците и изрича думи, които в салона се възприемат като думи на куклите.

Молотов винаги е стоял над Литвинов като всемогъщ член на Политбюро, като шеф на правителството над своя министър, като пръв заместник на Главния механик на месомелачката. Ако Литвинов би посмял да се отклони поне на крачка от инструкциите на Сталин — Молотов, щял е да се озове там, където се озовали мнозина негови колеги дипломати. Лично Литвинов никога не претендирал за самостоятелна политика и постоянно подчертавал това. Едно от многото свидетелства: И. М. Майски през 1932 година заминава с дипломатическа мисия за Лондон. Максим Литвинов дава на Майски последните инструкции: „Вие, естествено, разбирате — поясни ми Максим Максимович, — че това не са мои лични директиви, а директиви на по-високите органи“ (И. М. Майский. Кто помогал Гитлеру, с. 13). Така говорел Литвинов няколко години преди голямата чистка. А по време на чистката Литвинов изобщо не би посмял да своеволничи. И изобщо опазил главата си под сталинско-молотовската брадва затова, защото бил не само покорен и предан, но и достатъчно хитър да демонстрира тази вярност и преданост при всеки удобен случай.

Литвинов не случайно бил избран и издигнат от Молотов. Когато Украйна се гърчела конвулсивно от глада, организиран от Сталин — Молотов, охранената физиономия на Литвинов била най-доброто доказателство, че не всички в Съветския съюз гладуват. Когато Сталин — Молотов, след като ограбили страната, закупували в страните от Запада военна технология, трябвало да се поддържат съответни отношения и с Америка, и с Британия, и с Франция. На Литвинов това му се удавало. Отношенията със Запада били чудесни не защото така му било хрумнало на Литвинов, а защото на Сталин — Молотов им трябвала технология. Между другото, не късали и контактите с Хитлер.

А после дошло време помощта на Запада да бъде насочена срещу Запада. Литвинов вече не бил нужен и го изгонили. Тъкмо тогава иззад кулисите излязъл лошият Молотов и заявил, че е дошъл краят на комедията, че е време Западът да си плати за комедията, а вместо комедията започва трагедия.

С това историята на добрия Литвинов не свършва. През 1941 година след Хитлеровото нападение пак дотрябвала помощта на Запада. Литвинов бил измъкнат изпод миндера и назначен за заместник на Молотов. Задачата му била: да установи добри отношения с Британия и САЩ, да иска помощи.

С поставената му задача добрият Литвинов се справил.