Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. — Добавяне

5

Хрушчов веднъж заяви, че Сталин ръководел войната по глобус, тоест не вниквал в подробностите, а поставял глобални задачи. Освен Хрушчов никой друг не е казвал такава глупост. Стотици хора, които са познавали Сталин отблизо, говорят други неща. Сталин е знаел хиляди (възможно е — десетки хиляди) имена. Сталин познавал цялото висше командване на НКВД, познавал всичките си генерали, Сталин познавал лично конструкторите на въоръжение, директорите на най-големите заводи, началниците на концентрационните лагери, секретарите на обкомите, следователите от НКВД и НКГБ, стотици и хиляди чекисти, дипломати, комсомолски и профсъюзни лидери и т.н., и т.н. В продължение на 30 години Сталин нито веднъж не сгрешил, когато наричал длъжностно лице по име. Сталин познавал характеристиките на много модели въоръжение, особено на експерименталните. Сталин знаел количеството на произвежданото в страната въоръжение. Сталиновият бележник се прочул като коня на Александър Македонски. В този бележник влизало всичко за производството на оръжие в страната. От ноември 1940 година директорите на авиационните заводи всеки ден трябвало лично да съобщават в ЦК за количеството произведени самолети. От декември това правило се разпространило върху директорите на танковите, артилерийските и снарядните заводи.

А Сталин оказвал натиск индивидуално. Бил измислил и такъв похват: лично пишел от името на директорите и наркомите обещание и им го давал за подпис… Ако не го подпишеш, ще те свалят от длъжността ти със съответните последици, ако го подпишеш и не го изпълниш… Генерал-полковник А. Шахурин по онова време бил нарком на авиационната промишленост. Предшественикът на Шахурин — М. Каганович — бил свален и се застрелял, без да чака последиците от свалянето му. Шахурин заел поста на Каганович и ето го на обед при Сталин. Януари 1941-ва. Сталиновите обеди са много късни вечери.

Слугите сервират масата, внасят всички ястия и повече не влизат в стаята. Разговорът е делови. За производството на самолети. Графиците за производството на самолетите са уточнени. Шахурин знае, че авиационната промишленост ще произведе заплануваното количество най-модерни самолети. Затова е спокоен. Но на Сталин не му стига това, което е запланувано и което лично е утвърдил. Трябват повече. И тогава:

„Сталин взе лист хартия и започна да пише: «Обещание (подчерта заглавието). Ние, Шахурин, Дементиев, Воронин, Баландин, Кузнецов и Хруничев (моите заместници) с настоящото се задължаваме да увеличим ежедневното производство на новите бойни самолети през юни 1941 година на 50 самолета в денонощие.» «Можете ли — казва — да подпишете такъв документ?» «Написахте не само моето име — отговарям му аз — и това е правилно, с това се занимава голям колектив. Разрешете да го обсъдим и утре да ви дадем отговор.» «Добре» — каза Сталин. Ние дадохме обещание и го изпълнихме. Сталин ежедневно се занимаваше с нашата работа и нито една засечка в графика не убягна от вниманието му“ (Вопросы истории. 1974, кн. 2, с. 95).

Сталин вързал примка, а ръководителите на авиационната промишленост трябвало сами да нахлузят Сталиновата примка на вратовете си. Наркомите и заместниците им са подписали обещанието, сега можем да си представим как те ще се възползват от диктаторските си пълномощия против директорите на авиационните заводи. А директорите — със своите диктаторски пълномощия против началниците на цехове и производства. А те… И така чак до майстора с оплесканата с машинно масло престилка. Между другото, поне един от Сталиновия списък — Василий Петрович Баландин, заместник-наркомът по двигателите в началото на 1941 година влязъл в затвора. Превърнал се в затворника Баландин. Останалите подсъдими по неговия процес били разстреляни. На Баландин му провървяло, през юли го пуснали. Авиоконструкторът Яковлев описва завръщането му: „Василий Петрович Баландин, отслабнал, остриган нула номер, вече беше заел кабинета си в наркомата и продължаваше да работи, като че ли нищо не се е случило…“ (Цель жизни, с. 227).