Виктор Суворов
Денят „М“ (80)

5

Който е изучавал военната история, ще ми възрази, че съветските артилерийски полкове не били напълно осигурени с влекачи. Освен това в артилерията се използвал мощният, но бавен трактор. Забележката е правилна.

Но това обстоятелство не е чак толкова ужасно, колкото може да ни се стори на пръв поглед. Практиката през войната показала, че в случаите, когато на съветските войски се поставяла задачата да се отбраняват и войските се вкопавали в земята, тоест правели траншеи с пълен профил, създавали блиндажи, огневи позиции за танковете и артилерията, прикривали позициите си с противотанкови ровове, минни полета, телени и други заграждения, противникът не е съумявал да пробие такава отбрана. Примери: Ленинград, Москва, Сталинград, Курск. Всички стратегически пробиви на германските войски през войната сполучвали само тогава, когато на съветските войски им забранявали да се заравят в земята и да подготвят отбрана. Примери: юни 1941 година по цялата граница, Харков през май 1942 година. Кримският фронт през същия месец. През 1941 година Червената армия имала великолепна възможност да създаде непристъпна отбрана от Балтийско до Черно море. След подписването на пакта с Хитлер Сталин имал на разположение две години, можел да изгражда отбраната не на празно място, както на Курската дъга, а използвайки железобетонните фортове на „Линията Сталин“. И там, в тази отбрана, трябвало да бъдат разположени 500 — 600 артилерийски полка, като се подготвят за всяко оръдие по няколко огневи позиции, грижливо замаскирани и прикрити. А артилерията на РГК, както е редно, да бъде държана като резерв и прехвърляна там, където противникът упражнява най-голям натиск. В този случай тракторите и автомобилите щели да стигнат и да артисат: боеприпасите са докарани предварително и прибрани в блиндажи близо до огневите позиции. На артилерийските влекачи им оставало само нощем да преместят ту това, ту онова оръдие от една позиция на друга. Но съветските генерали и маршали отбранителният вариант на войната не ги интересувал. Те готвели настъпление. Но и за настъпление тракторите и автомобилите също не са нужни всичките наведнъж. И трябва да се разбере защо.

При подготвяне на настъпателни операции артилерията никога не се е прехвърляла масово, защото, първо, още преди настъплението ще подплашиш противника и ще му издадеш направлението на главния удар, а, второ, просто невъзможно е да струпаш например по 200 оръдия на всеки километър от фронта на пробива и съответното количество боеприпаси.

Затова преди настъпленията нощем за оръдията се подготвяли укрития и малко по малко се прехвърляли артилерията и боеприпасите към участъците на бъдещия пробив. Призори всичко се маскирало грижливо, а през следващата нощ всичко се повтаряло. За такава работа изобщо не е нужно да имаш по един влекач за всяко оръдие. Настъплението започвало с работа на артилерията, след което пробивът се извършвал от танковете и пехотата, а основната маса на артилерията оставала на мястото си. Подвижните съединения имали за подкрепа само сравнително малко количество артилерия. След няколко дена или седмици далеч в дълбочината на противниковата отбрана настъплението заглъхвало, спирали се, за да закрепят рубежите, преминавали към отбрана. А командването избирало нов участък за пробив и всичко започвало отначало: към този участък много нощи подред прехвърляли артилерия и докарвали боеприпаси. В настъпателната война съветската артилерия всеки път била прехвърляна не цялата едновременно, а на вълни. Освен това било планирано в Деня „М“ след обявяването на откритата мобилизация от народното стопанство в армията да се прехвърлят 240 000 автомобила и 43 000 трактора. Това било напълно достатъчно за допълване на превозните средства там, където не достигали.

Разгромът се случил, защото германската армия нанесла внезапния удар тъкмо в момента, когато съветската артилерия нощем я прехвърляли към границите. Заедно с артилерията — съответно количество боеприпаси. За водене на отбранителна война артилерията не се била готвила, а да започне настъпление на 22 юни не можела: артилерията вече е на границата, а пехотата още не е пристигнала. И се наложило ЦЯЛАТА маса на съветската артилерия ЕДНОВРЕМЕННО да бъде изтеглена от границите. И единствено в тази ситуация недостигът на трактори и тяхната бавноходност довели до катастрофа: артилерията била унищожена или попаднала в ръцете на противника заедно с боеприпасите…