Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. — Добавяне

3

Още една година. А после?

За войната са написани планини от монографии и дисертации, но в никоя от тях няма да намерим отговор на въпроса какво се е канел да прави Сталин със стадата от пилоти след изтичането на тази година. На този въпрос не само няма отговор, а и никой не го е задавал. А въпросът е интересен. С тарикатско законодателство десетки хиляди летци са оставени на военно положение до есента на 1941 година. През 1941 година Хитлер нападнал и премахнал въпроса. Но Сталин не очаквал Хитлеровото нападение и не вярвал в него. Какво ли е мислел да прави Сталин със стадата от летци след есента на 1941 година?

Офицерско звание не може да им се даде. Сталин и бездруго имал близо 600 000 офицери, като не броим НКВД. Освен това през 1941 година военните училища и курсове подготвят випуск на 230 000 нови офицери предимно за пехотата, артилерията и танковите войски. Ако и на летците се дадат офицерски звания, заедно с НКВД Сталин ще има един милион офицери. Сталин имал горе-долу толкова офицери, колкото били войниците на цар Николай. Съсипия. Така че даването на офицерски звания на випускниците на авиационните училища и школи е невъзможно по икономически съображения. На Сталин такова нещо и през ум не му минавало: никъде няма да открием указания, че е било планирано или започнато строителството на жилища за такова количество летци, няма да намерим следи от нареждания за масово ушиване на униформи за астрономическата бройка летци, няма да открием в бюджета милиардите, които са щели да бъдат изплащани на летците випускници, ако бъдели произведени в офицерски чин.

Та какво трябвало да направят с тях през есента на 1941 година? Да ги пуснат да се разотидат по домовете си? Скъпичко излиза: три години са ги подготвяли, в подготовката им са вложени милиарди, изгорени са милиони тонове първокачествен бензин, потрошени са доста самолети с курсанти и инструктори, а сега да ги пуснеш? След няколко месеца летците ще загубят навиците си и всичките усилия ще отидат на вятъра.

Дали пък да не се издаде още един закон и те да бъдат държани в казармите пета година и шеста, и седма като роби на галерите, приковани с вериги за веслата, тоест за самолетите? Добър вариант, но няма да мине. Летецът трябва да лети постоянно. Нека си направим сметка колко самолета ще трябват за всичките тези летци, колко инструктори, колко бензин ще се изгаря всяка година. И на Сталин му оставал само един изход: ДА ЗАПОЧНЕ ВОЙНАТА ПРЕДИ ЕСЕНТА НА 1941 ГОДИНА.

Прост бил Сталиновият замисъл: нека влязат във войната като сержанти, някои ще оцелеят, те ще станат офицери, те ще станат авиационни генерали и маршали. А повечето ще загинат като сержанти. За убит сержант на семейството не трябва да се изплащат пари. Икономия.

Подготовката на летци в такива количества е мобилизация. Тотална. Започнем ли мобилизация, ще стигнем до икономически крах или до война. Сталин разбирал това най-добре от всички. Икономическият крах не влизал в плановете му.