Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. — Добавяне

2

Над проектирането на „Иванов“ едновременно работели много колективи, включително и ръководените от Туполев, Неман, Поликарпов и Григорович. По това време под общото ръководство на Туполев работели конструкторските групи на Петляков, Сухой, Архангелски и Мясишчев, под ръководството на Поликарпов — Микоян и Гуревич, при Григорович работели Лавочкин и Грушин. Всичко, което Сталин нареждал на Туполев, Григорович или Поликарпов, а тематично се разпростирало и върху васалните конструкторски групи. С една дума, цялата съветска авиационна конструкторска мисъл се концентрирала върху изпълнението на една обща задача. И не си мислете, че между тях е имало сътрудничество. Тъкмо наопаки: жестока конкуренция — ще победи най-силният, а другарят Иванов ще прецени кого да награждава и кого да наказва. Излишно е да пояснявам, че „Иванов“ е боен самолет: как така Сталин щял да погне почти всичките си конструктори да разработват пътнически самолет.

Всеки справочник по история на авиацията дава изчерпателен материал по въпроса какво се получило в последна сметка от проекта „Иванов“ и комунистическите историци наблягат на крайния резултат. А аз приканвам читателите си да разчоплят другия въпрос: не какво се е получило, а КАКВО СЕ Е ЗАМИСЛЯЛО. В историята на съветската авиация има само един самолет, който се е разработвал под Сталиновия псевдоним, при което мотото на проекта не било измислено по инициатива на верноподаническите маси, а по инициатива на самия Сталин. Авиоконструкторът В. Шавров свидетелства: „Мотото «Иванов» е по указание на Сталин (това беше телеграфният му адрес)“ (История конструкции самолетов в СССР. 1938 — 1950. М., Машиностроение, 1988, с. 45). Самолета още го няма, конструкторите дори не са хванали моливите, Сталин вече е дал на самолета своето име. А това тъкмо самолетът, на който Сталин ще разчита най-много в наближаващата Втора световна война, за чиято необходимост и неизбежност той говори постоянно и открито. Има ли друг самолет, за чието разработване Сталин да е хвърлил толкова много конструкторски сили?

Какво все пак е искал да получи клиентът?

Може би „Иванов“ е стратегически бомбардировач, който се създава, за да се убие желанието на потенциалните агресори да нападнат? Не. Не е така. Стратегическият бомбардировач вече е създаден. Нека си припомним: тече същата онази 1936 година, през която Петляков привършил работата си над ТБ-7. Ако Сталин се е канел да предотврати войната, не е имало защо да свиква конструкторите, не е трябвало да им доставя задача да разработват нов самолет, а е трябвало просто да пусне в производство ТБ-7. И него да нарече „Иванов“ или направо и открито — „Сталин“. Каква символика: полет на недосегаеми задоблачни висини ли не щеш, несъкрушима мощ ли не щеш, та на всичко отгоре и сила на удара, и предупреждение към враговете, и още колко много неща щели да хрумнат на поетите и пропагандистите. Ама не. Не му трябва на другаря Сталин самолет за предотвратяване на войната.

А може би другарят Сталин смята, че предстоящата война ще е свята отбранителна война за защита на отечеството, и затова е наредил да бъде създаден най-добрият в света изтребител, който ще защити нашето мирно небе? Не. Другарят Сталин не смята така, не подготвя армията и страната за отбранителна война. Дори няма да хабя хартията да доказвам, че „великата отечествена“ се е случила по недоразумение, поради недоглеждане, в разрез със Сталиновите планове и замисли. Не ми е жал да хвърлям и време, и сили, и хартия, за да докажа простия факт — Сталин се е готвел за война. Готвел се е така, както никой не се е готвел. Целият народ на най-богатата в света страна двайсет години се подслонявал в бараки, не си дояждал, висял по опашки, стигал до човекоядство и трупоядство, за да подготви армията за война. Вярно, не за велика, нито за отечествена. Ето, сред присъстващите в Сталиновата вила е Николай Поликарпов. През предната 1935 година на авиационното изложение в Милано Поликарповият И-1511 официално е признат за най-добрия изтребител на света, а Поликарпов вече е пуснал в серийно производство И-16 и продължава да разработва нещо. Поликарпов е начело в световната надпревара за най-добър изтребител. Оставете Поликарпов, не му пречете, недейте го разсейва, той знае как се правят изтребители, само недейте забавя темпото му. Води се надпревара и всеки час, всяка минута ще спестят много кръв. Но не. Я елате насам, другарю Поликарпов. Има и по-важна работа от създаването на изтребител. Другаря Сталин не го интересува изтребител за отбранителна война.

Та как си е представял Сталин идеалния боен самолет, за чието разработване откъсвал най-добрите си конструктори, както създатели на бомбардировачи, така и създатели на изтребители? Сталин обяснил изискването си с четири думи — самолет на чистото небе. Ако това не е докрай ясно, ще ви го обясня с две думи — крилат чакал.